Прашинка в Божието око

Веднага се стигна до конфликт, разбира се. Хорват искаше всичко и смяташе, че Род просто иронизира адмирала. Когато установи, че Блейн държи на обещанието си, меденият месец свърши. Състоянието му се колебаеше някъде между ярост и сълзи, докато хората на капитана разглобяваха кораба, демонтираха деликатни механизми — понякога ги режеха на случайно избрани места в случай, че сламкарите са предвидили какво ще направят хората — и ги опаковаха в пластмасови контейнери.

За Род това отново беше период на полезна дейност — този път в компанията на Сали. Когато не работеха, разговаряха часове наред, пиеха бренди и канеха капелана. Докато слушаше момичето и Харди да спорят за разни теоретични тънкости на културното развитие, Блейн започна да научава нещо за антропологията.

Когато наближиха смотаняшкия пункт, Хорват окончателно изпадна в отчаяние.

— Вие сте същият като адмирала, Блейн — обвини го той, докато наблюдаваше как един от техниците реже с лазер уреда, генериращ сложно поле, което преобразуваше молекулярните структури в нова вълшебна кафеварка. — Вече имаме такава на борда на „Ленин“.

— Но първата не е направена от сламкари, които са знаели, че ще попадне на имперски боен кораб — отвърна Сали. — А и тази е различна…

— Сламкарите никога не правят две еднакви неща — изсумтя министърът. — Вие сте по-лоша от останалите — по-предпазлива даже от Блейн, за Бога! Трябваше да го предвидя.

Тя стеснително се усмихна, подхвърли в дланта си монета и после каза на техника:

— Най-добре да я срежем и ето тук.

— Да, госпожице. — Космонавтът премести резачката си и продължи да работи.

— Пфу. — Хорват отиде да потърси Дейвид Харди. Капеланът бе възприел ролята на миротворец. Без него враждуващите страни на катера отдавна щяха да са обявили война.

Техникът пакетира уреда в приготвената кутия, заля го с пластмаса и запечата капака.

— Навън има стоманен сандък, господин капитан. Само ще ида да запоя контейнера вътре.

— Добре — отвърна Блейн. — По-късно ще го проверя. — И когато космонавтът излезе от каютата, се обърна към Сали. — Знаеш ли, изобщо не бях забелязал, но Хорват има право. Ти наистина си по-предпазлива от мен. Защо?

Тя сви рамене.

— Не се безпокой за това.

— Няма.

— Тази протозвезда на Бъкман… — почна Сали, изключи осветлението, после хвана Блейн за ръка и го отведе при илюминатора. — Никога не ми омръзва да я гледам.

Трябваха им няколко секунди, докато очите им се приспособят. После Въглищния чувал се превърна в нещо повече от безкрайна тъма. В чернотата постепенно се оформи малък червен въртоп.

Стояха съвсем близо един до друг. Напоследък често се случваше и на Род му харесваше. Той прокара пръсти по гърба й и лекичко я почеса зад дясното ухо.

— Скоро ще трябва да съобщиш на сламкарските посланици — рече Сали. — Реши ли какво ще им кажеш?

— Повече или по-малко. Може би щеше да е най-добре да ги предупредя, но… е, адмиралът навярно е прав, така ще е най-безопасно.

— Съмнявам се, че има значение. С нетърпение очаквам да се върнем там, където има повече звезди. Чудя се… Род, според теб какви ще са сламкарските посланици?

— Нямам представа. Предполагам, че съвсем скоро ще разберем. Прекалено много приказваш.

— Така смята и чичо Бен.

Последва дълго мълчание.

— Качват се на борда.

— Отворете люковете на хангара.

Корабът потъна в пастта на „Ленин“. Наблизо чакаше совалка с багажа на сламкарите — дори скафандрите им бяха пренесени отделно. Пътническият кораб изтрака върху стоманената палуба.

— Екипаж, мирно.

— Морски пехотинци, за почест!

Херметичният шлюз се отвори и хорът на боцманите наду гайдите си. Появи се кафяво-бяло лице. После още едно. Когато двете посреднички слязоха, на входа застана третият сламкар.

Беше чисто бял, с копринени кичури под мишниците. Около устата и по тялото му имаше сиви косми.

— Възрастен господар — прошепна Блейн на Сали. Тя кимна. Космическите лъчи оказваха върху окосмяването на извънземните същото въздействие, каквото и върху хората.

Хорват, застанал в края на редицата от морски пехотинци високо каза:

— Добре дошли на борда. Много ми е приятно — това е исторически момент.

— И за двете раси, надяваме се — отвърна първата посредничка.

— Приветствам ви от името на флота — рече Род. — И пак се извинявам за карантината, но…

— Не се притеснявайте — прекъсна го сламкарката. — Казвам се Джок. А това е Чарли. — Тя посочи другата посредничка. — Имената са само за удобство, защото не бихте могли да произнесете нашите. — Извънземната се обърна към белия господар и зацвъртя, като завърши с: „капитан Родерик Блейн и министър Антъни Хорват“, после отново погледна към хората. — Господин министър Хорват, представям ви посланика. Той ви моли да го наричате Иван.

Род се поклони. Никога не се бе изправял лице в лице със сламкар и изпитваше непреодолимо желание да се приближи и да го погали по козината. Мъжки бял.