Прашинка в Божието око

— Почетната стража ще ви придружи до каютата ви — каза Блейн. — Надявам се, че е достатъчно голяма. — Помисли си за четиримата проклинащи офицери, които бяха принудени да я освободят. Произведеният от това ефект беше обхванал целия екипаж, докато един от младши лейтенантите не се озова в юнкерския кубрик на „Ленин“.

— Една каюта е напълно достатъчна — спокойно отвърна Чарли. — Личният живот не е сред потребностите на нашия вид. — Гласът й му се струваше познат и това смътно го безпокоеше.

Сламкарите едновременно изпълниха съвършена имитация на дворцов поклон и Блейн се зачуди откъде са го научили. Той им отвърна, последван от доктор Хорват и останалите в хангара, после морските пехотинци ги отведоха. Процесията завършваше с друг взвод. Капелан Харди ги очакваше пред каютите им.

— Мъжкар — замислено рече Сали.

— Интересно. Посредничките го нарекоха „посланика“ и в същото време загатнаха, че имат еднакви пълномощия. И казаха, че и тримата заедно трябвало да подписват договорите…

— Възможно е те да не са негови посреднички — отвърна Сали. — Ще ги попитам… убедена съм, че ще имам възможност. Род, сигурен ли си, че не мога да отида при тях? В момента, искам да кажа.

Той се усмихна.

— Ще получиш своя шанс, не се тревожи. Но сега позволи на Харди да използва своя. — Хангарът бързо се опразваше. Там нямаше нито един от екипажа на „Ленин“, както и на совалките, посрещнали сламкарския кораб. Катерът с багажа бе вкаран вътре и запечатан.

— Внимание. Готовност за скок. Готовност за включване на Олдърсъновия двигател. Готовност за скок.

— Не си губи времето, а? — отбеляза Сали.

— Ни най-малко. По-добре да побързаме. — Той я улови за ръка и я поведе към каютата си. „Ленин“ започваше да забавя въртенето си до нулева гравитация. — Предполагам, че сламкарите нямат нужда от гравитация — каза Род, когато стигнаха до вратата. — Но адмиралът си е такъв. Ако ще правиш нещо, прави го както трябва…

— Готовност за включване на Олдърсъновия двигател. Готовност за скок.

— Хайде — побутна я той. — Имаме точно толкова време, колкото да включим интеркома на сламкарската каюта. — Той бързо настрои екрана.

Капелан Харди тъкмо казваше:

— Ако се нуждаете от нещо, пред вратата ви по всяко време ще стоят ординарци, а с този бутон можете директно да се свързвате с моята каюта. Аз съм вашият официален домакин в това пътуване.

В кораба отекна сирена. Харди се намръщи.

— Сега ще се прибера в каютата си — навярно предпочитате да останете сами за Олдърсъновия скок. Съветвам ви да легнете на койките си и да останете там, докато се прехвърлим. — Той се усети преди да е успял да каже нещо друго. Инструкциите му бяха ясни: докато не напуснеха родната си система, сламкарите не биваше да научат нищо.

— Много ли време ще продължи? — попита Джок.

Капеланът леко се усмихна.

— Не. Довиждане.

— Auf Wiedersehen — отвърна посредничката.

— Auf Wiedersehen. — Дейвид Харди напусна каютата с озадачено изражение. Откъде бяха научили пък това?

Койките бяха неудобни, прекалено твърди и несъобразени с индивидуалните особености на сламкарите. Джок завъртя тялото си и махна с долната си дясна ръка, за да изрази неудоволствието си от положението и в същото време се изненада, че не е още по-лошо.

— Очевидно са копирали нещо от кафява. — Интонацията й показваше информация, получена чрез дедукция, а не от лично наблюдение. — Ще ми се да можехме да вземем със себе си собствените си кафяви.

Чарли:

— И на мен. Но така нямаше да ни имат доверие. Зная… — започна тя, но господарят я прекъсна.

Иван:

— Човешкият господар беше ли сред онези, които ни посрещнаха?

Джок:

— Не. Проклятие! Толкова време се опитвам да го изучавам, а все още не съм го виждала, дори не съм чувала гласа му. Може да имат равноправен съвет от господари или пък само един господар, който се подчинява на волята на мнозинството. Залагам по-голямата част от тялото си, че е един човек.

Иван:

— Не прави опити да установиш контакт с господаря на „Ленин“. В случай, че се срещнем с него, недей да ставаш негова фюнч(щрак). Известно ни е какво се случва с фюнч(щрак)ите на хората.

Нямаше нужда от отговор. Господарят знаеше, че го е чула и че ще му се подчини. Той се приближи до койката си и я разгледа с отвращение.

Прозвуча сирена и по високоговорителите се разнесе човешка реч:

— Пригответе се за включване на смотаняшкия двигател. Последно предупреждение — преведе една от тях. Сламкарите легнаха на койките. В кораба отекна още по-висока аларма.

После се случи нещо ужасно.

46. Лично и спешно

— Род! Род, погледни сламкарите!

— А? — Блейн си наложи да овладее неподатливото си тяло. Трудно му бе да запази съзнание, още повече да се съсредоточи. Той се обърна към Сали, после проследи погледа й към екрана на интеркома.