Прашинка в Божието око

Скоро след скока Кутузов даде официална вечеря. Повечето от гостите не се забавляваха много — разговорът на адмиралската маса се ограничаваше до професионални теми. Адмиралът обаче се оттегли рано и се развихри много по-див купон.

Род и Сали останаха три часа. Всички искаха да приказват за сламкарите и Блейн с изненада установи, че ги обсъжда със съвсем далечни следи от онази тъпа болка, която преди събуждаше в гърдите му мисълта за извънземните. Беше му достатъчен дори само ентусиазмът на Сали — а освен това тя, изглежда, се тревожеше за него също толкова, колкото и за тях. Даже бе отделила няколко часа, за да преправи униформата на Михайлов така, че сега му стоеше почти нормално.

По-късно, когато се прибраха в каютата на Блейн, не разговаряха нито за сламкари, нито за Сламката.

Корабът се носеше напред. Постепенно жълтият пламък около полето стана оранжев, после тухленочервен и сондите на „Ленин“ отчетоха, че полето му е по-горещо от фотосферата наоколо. Учените и екипажът жадно наблюдаваха екрана и когато на червено-черния фон се появиха звезди, всички вдигнаха наздравица. Към тях се присъедини дори адмиралът. На лицето му грееше широка усмивка.

Малко по-късно свързочният офицер установи контакт с очакващия ги танкер. Имаше и малък скоростен куриерски кораб, управляван от млади космонавти в отлична физическа форма. Кутузов продиктува доклада си и го прати по двама от юнкерите си. Куриерът потегли с ускорение 3 g и се насочи към Одърсъновия пункт, откъдето щеше да се прехвърли в системата на Нова Каледония и да отнесе съобщението за първия контакт на човечеството с извънземна цивилизация.

Танкерът носеше поща и новини от изтеклата близо цяла година. В сектора избухнали нови бунтове. Бивша колония се съюзила с въоръжена вражеска система и предизвикала Империята. Ново Чикаго било окупирано от армията и макар че икономиката отново функционирала, голяма част от населението негодувало срещу властта на императора. Кроната неудържимо се обезценявала. Нейно императорско величество родила момче, Александър, и престолонаследникът Лизандър вече не бил единствената гаранция за продължаването на династията. Тези новини си струваха нов празник на „Ленин“ и веселието толкова се разрасна, че се наложи Михайлов да попълни празнотите в екипажа си с космонавти от „Макартър“.

Куриерският кораб се върна със съобщения и ги предаде с мазерен лъч още преди совалката да успее да го пресрещне. Секторната столица била ентусиазирана и вицекралят имал намерение да устрои галапосрещане на сламкарските посланици. Военният министър Армстронг им пращаше поздравления и хиляди въпроси.

Имаше и нещо за Блейн. Капитанът научи за него, когато ординарецът на Кутузов го повика в адмиралската каюта.

— Трябва да е: „Арестувайте Блейн, за да бъде изправен пред военен съд.“ — каза Род на Сали.

— Не бъди глупав — окуражително се усмихна тя. — Ще те чакам тук.

— Ако изобщо ми позволят да се върна. — Род погледна морския пехотинец. — Води ме, Иванов.

Когато го въведоха в каютата на главнокомандващия, капитанът остана поразен. Бе очаквал голо помещение, функционално и студено. Вместо това се озова сред смайващо разнообразие от цветове, ориенталски килими, гоблени, неизбежната икона и портрет на императора. И още много неща. На лавицата над бюрото дори имаше книги с кожени подвързии. Кутузов посочи един обикновен стол — но от палисандър.

— Ще пиете ли чай?

— Ами… благодаря, господин адмирал.

— Два чая, Киймън. — Стюардът извади кристални чаши и ги напълни от сребърен термос с форма на древен руски самовар.

— Свободен сте, Киймън. Капитан Блейн, получих заповед, отнасяща се до вас.

— Да, господин адмирал. — „Можеше да изчака поне да си изпия чая.“

— Напускате „Ленин“. Веднага щом куриерският кораб се приближи, трябва да се качите на борда му и да се върнете на Нова Каледония с максималното ускорение, което позволи корабният лекар.

— Тъй вярно… толкова ли бързат да ме изправят пред военен съд?

Кутузов се озадачи.

— Военен съд ли? Едва ли, капитане. Ще проведат официално следствие, естествено. Предвижда го уставът. Но ще се изненадам, ако ви предявят обвинения.

Адмиралът се обърна към покритото си с дърворезба бюро. Върху полираната повърхност лежеше касета.

— Това е за вас. Носи надпис „лично и спешно“.

Род взе касетата и любопитно я разгледа.

— Шифрована е, разбира се — прибави Кутузов. — Секретарят ми ще ви помогне, ако желаете.

— Благодаря.

Адмиралът повика по интеркома един лейтенант, който бързо дешифрира записа.

— Това ли е всичко, господин адмирал? — попита лейтенантът.

— Да. Капитане, оставям ви да прочетете съобщението си. Приятен ден. — Кутузов и секретарят напуснаха каютата. Род взе листа от декодиращия апарат и го прочете с нарастващо удивление.

Когато влезе в каютата си, Сали се изправи.

— Какво се е случило, Род? Изглеждаш ужасно странно.

— Получих писмо — отвърна той.

— О… новини от дома ли?

— Нещо такова.

Тя се усмихна, но гласът й беше озадачен.