Прашинка в Божието око

— След малко ще обявя тоста си — дрезгаво започна той. Навярно безбройните чаши водка му бяха подействали, но никой не можеше да е сигурен. — Капитан Блейн, при следващата ни среща ролите ни ще бъдат разменени. Тогава вие ще ми казвате как да се държа със сламкарите. Не ви завиждам.

— Защо се мръщи Хорват? — прошепна Каргил. — Все едно току-що е открил жаба в койката си.

— Да. Дали не иска да участва в комисията? — попита Синклер.

— Сто на сто — намеси се Ренър. — Самият аз не бих имал нищо против да ме включат…

— Както и всички останали — рече Каргил. — А сега млъкнете и слушайте.

— Има още нещо, за което трябва да поздравим лорд Блейн — казваше Кутузов, — и тъкмо за това отложих тоста си. Капелан Харди има официално съобщение.

Дейвид Харди се изправи. Усмихваше се широко и весело.

— Лейди Сандра ми възложи приятното задължение да обявя годежа й за лорд Блейн. Вече изразих личните си поздравления.

Всички едновременно заговориха, но адмиралът ги прекъсна.

— А сега тостът ми — каза Кутузов. — За бъдещата маркиза на Круцис.

Сали се изчерви и остана седнала, докато другите станаха на крака и вдигнаха чашите си. „Е, вече е официално — помисли си тя. — Няма начин да се откажа, даже да исках — не че искам, но сега е толкова неизбежно…“

— Която също е член на комисията — прибави главнокомандващият. Всички отново отпиха от чашите си. — Както и годеникът й. Желая им дълъг живот и много деца. Когато водите преговорите с извънземните, защитавайте интересите на нашата Империя.

— Благодарим ви — отвърна Род. — Ще дадем всичко от себе си и разбира се, аз съм най-щастливият мъж на света.

— Навярно и милейди би желала да се обърне към нас — окуражи я Кутузов.

Тя се изправи, но не можеше да се сети какво да каже.

— Благодаря на всички ви — рече Сали и седна.

— Пак ли онемя? — дяволито попита Род. — И при всички тези хора наоколо… пропускам рядка възможност!

След това официалността на вечерята се стопи. Всички се тълпяха около тях.

— Желая ви много щастие — каза Каргил и енергично разтърси ръката на Блейн. — Наистина, господин капитан. И императорът не би могъл да избере за комисията по-подходящ човек от вас.

— Нали няма да се венчаете преди да пристигнем? — попита Синклер. — Няма да е честно да се ожените в моя град и мен да ме няма.

— Още не знаем кога ще е сватбата — отвърна Сали. — Но определено няма да е преди пристигането на „Ленин“. Всички сте поканени, разбира се. — „Както и сламкарите“ — мислено прибави тя. Чудеше се какво ли ще разберат от церемонията те.

Постепенно се оформиха малки групички, в центъра на които бяха Род и Сали. Прибраха масата в палубата, за да отворят още място. Стюардите поднесоха кафе и чай.

— Разбира се, ще позволите и на мен да ви поднеса поздравленията си — спокойно им каза Бери. — И се надявам да не решите, че се опитвам да ви подкупя, когато ви пратя сватбен подарък.

— Защо да си мислим такова нещо? — невинно попита Сали. — Благодаря ви, господин Бери. — Дори забележката й да бе двусмислена, топлата й усмивка я прикриваше. Не я интересуваше репутацията на търговеца — тя го познаваше като очарователен спътник, освен онзи негов безумен страх от сламкарите!

Накрая Род успя да се откопчи от разговорите и откри доктор Хорват в ъгъла на каюткомпанията.

— Цяла вечер ме избягвате, докторе — приветливо му каза той. — Бих искал да науча причината.

Министърът се опита да се усмихне, но осъзна, че не е успял. Той свъси вежди за миг, после очевидно взе някакво решение и се отпусна.

— Няма смисъл да ви лъжа. Блейн, не исках да участвате в тази експедиция. Знаете защо. Добре, вашият човек Ренър ме убеди, че не сте били в състояние да спасите сондата. Двамата сме имали някои противоречия, но като цяло трябва да одобря начина, по който командвахте операцията. С вашия чин и опит беше неизбежно да ви включат в комисията.

— Не го очаквах — отвърна Род. — От гледна точка на Спарта, предполагам, че сте прав. Затова ли се мръщехте така?

— Не — призна Хорват. — Както казах, беше неизбежно, а аз не се разстройвам от природните закони. Но очаквах да получа място в тази комисия, Блейн. Аз ръководих научната част на експедицията. Трябваше да водя борба за всяко късче информация. За Бога, ако отпускат две места за участници в експедицията, аз съм заслужил едното.

— А Сали не е — студено рече Род.

— Тя беше много полезна. Госпожица Фаулър е очарователна и умна, разбира се, че не бих възразил против нея — но ми кажете честно, Блейн, наистина ли смятате, че е компетентна колкото мен?

Род широко се усмихна и едва не се засмя. Професионалната завист на Хорват не бе нито комична, нито жалка, а просто неизбежна — също толкова неизбежна, колкото убеждението му, че нейното назначаване подлага на съмнение компетентността му като учен.

— Успокойте се, докторе. Сали не е в комисията заради научните си способности. Императорът не се интересува от компетентността, а от интереса. — За малко да каже „лоялността“. — В известен смисъл, фактът, че вашето име не е изрично посочено, е комплимент.

Хорват вдигна вежди.

— Моля?