Прашинка в Божието око

— Радвам се да го чуя. Сега се сещам, че баща ти ме помоли да питам за него. Знаеш ли, че е на моята възраст? Помня го в униформа още от времето, когато маркизът беше лейтенант, а това беше много отдавна.

— Къде е Сали? — Когато Род излезе от стая номер 675, нея я нямаше. Така или иначе, с документите за уволнението в джоба си, той не се чувстваше в настроение за разговори.

— На пазар за дрехи естествено. Но на теб няма да ти се наложи. Един от моите хора взе размерите ти от архива на флота и ти купи няколко костюма. В Двореца са.

— Бен… действаш адски бързо, Бен — предпазливо каза Род.

— Нямам друг избор. Когато „Ленин“ влезе в орбита, трябва вече да разполагаме с отговорите на някои въпроси. Междувременно ти ще проучиш политическата обстановка на планетата. Всичко е свързано. Асоциацията на имперските търговци иска установяване на търговски отношения колкото се може по-скоро. Лигата на човечеството иска културни връзки. Армстронг иска флотът му да се справи с бунтовниците, но го е страх от сламкарите. Проблемите трябва да се уредят преди Мерил да продължи със завоюването на сектора. Стоковите борси оттук до Спарта са нестабилни — какво икономическо въздействие ще окаже сламкарската технология? Кои акционерни дружества ще фалират? Кой ще забогатее? И абсолютно всичко това е в нашите ръце, момче. Ние сме тези, които ще определим политиката.

— Леле! — Едва сега осъзнаваше тежестта на новото назначение. — Ами Сали? И останалите от комисията?

— Не бъди глупав. Комисията сме двамата с теб. Сали ще върши каквото се наложи.

— Искаш да кажеш каквото ти й наредиш. Не съм съвсем сигурен — тя е доста самостоятелна.

— Да не мислиш, че не го знам? Живял съм с нея достатъчно дълго. По дяволите, ти също си независим. Не очаквам безпрекословно да изпълняваш заповедите ми.

„Поне досега отлично се справяш“ — помисли си Блейн.

— Положението с комисията ти е ясно, нали? — попита Бен. — Парламентът се безпокои за императорските прерогативи. Които се отнасят най-вече до защитата от извънземните. Но ако са миролюбиви и така нататък, парламентът иска да има думата в търговските спогодби. Императорът няма намерение да предаде сламкарския въпрос на правителството, докато не се уверим с какво си имаме работа. Само че Спарта е далеч. Той не може лично да дойде тук — това би предизвикало проблеми в столицата. Парламентът не е в състояние да му попречи да повери управлението на престолонаследника Лизандър, но момчето още е малко. Задънена улица. Негово величество е едно, но неговите пълномощници са съвсем друго. По дяволите, на негово място не бих дал императорски пълномощия на друг, освен на представител на династията. Един човек, едно семейство не е в състояние да упражнява достатъчно влияние, каквато и власт да имат на теория, но пълномощниците са нещо различно.

— Ами Мерил? Това е неговият сектор.

— Какво Мерил? За него се отнасят същите възражения. Даже повече. Правата на вицекраля са точно определени. Сред тях не са отношенията с извънземни. Мерил няма да се опита да надхвърли правомощията си и да си основе тук малка империя, но историята ясно показва, че такива неща са се случвали доста често. Ето защо трябва да има комисия. Парламентът няма да даде толкова голяма власт само на един човек, даже на мен. Избраха ме за председател с гласуване. Назначиха племенницата ми — трябваше ни жена, а Сали е участвала в експедицията. Чудесно. Но аз не мога да остана много дълго тук, Род. Някой трябва да го направи. И този някой си ти.

— Очаквах го. Защо аз?

— Ти си логичният избор. Въпреки това се наложи да искам подкрепа от твоя старец, за да одобрят комисията. В момента маркизът е много популярен. Отлично се справи с консолидирането на своя сектор. Има блестящо военно минало. Освен това ти почти принадлежиш към династията. Чакаш на опашка за трона…

— Двайсет и осми поред съм. Племенникът ми има по-големи шансове.

— Да, но по този начин властта не излиза извън семейството. Перовете ти вярват. Бароните обичат баща ти, камарата на общините също, и никой няма да си помисли, че искаш да царуваш тук, защото така ще изгубиш Круцис. Така че сега проблемът е да намерим двама местни, които да се задоволят с баронската си титла и да ти се подчиняват след моето заминаване. Преди да се прибереш у дома ще трябва да си избереш заместник, но ще успееш. Като мен. — Фаулър весело се усмихна.

Дворецът се извиси пред тях. На портала стояха гвардейци в церемониални шотландски униформи, но офицерът, който сравни документите им със списъка си за аудиенции преди да ги пусне вътре, бе от морската пехота.

— Трябва да побързаме — докато продължаваха по кръглата отбивка към червено-жълтото каменно стълбище, каза сенатор Фаулър. — Род, ако тези сламкари наистина представляват заплаха за Империята, ще пратиш ли там боен флот под командването на Кутузов?

— Моля?

— Чу ме. Защо се усмихваш?