Прашинка в Божието око

— Вече разговарях за това с един от моите офицери в сламкарската система. Само че тогава бях на твоето място. Да, ще го направя. Не ми се иска, но няма да се поколебая. И ти отговарям толкова бързо, защото взех решение по пътя за насам. Иначе щях да ти кажа да поставиш въпроса на обсъждане в комисията. — Той замълча за миг. — Сали обаче не би го направила.

— Не съм се и надявал. Но няма и да ти пречи. Ако стигнем до заключение, което принуди теб или мен да дадем такава заповед, тя ще отстъпи. Виж, занимавах се до побъркване с докладите ви и не откривам нищо нередно — е, има някои неща. Например случаят с твоите юнкери. Трудно ми е да го преглътна.

— И на мен…

Автомобилът спря пред стълбището на Двореца и шофьорът им отвори вратите. Род извади от джоба си пари, за да плати, и даде прекалено щедър бакшиш, защото не бе свикнал да се вози с такси.

— Това ли е всичко, милорд? — попита сервитьорът.

Блейн погледна джобния си компютър.

— Да, благодаря ви. Закъсняваме, Сали. — Той не понечи да се изправи. — Ще пием кафе, Ангъс. С бренди.

— Да, милорд.

— Род, наистина ще закъснеем. — Тя също остана на мястото си. Двамата се спогледаха и се засмяха. — Кога за последен път сме обядвали заедно? — попита Сали.

— Преди седмица? Две? Не си спомням. Сали, никога през живота си не съм бил толкова зает. — Род сбърчи лице. — Довечера пак има прием. При лейди Райърдън. Трябва ли да присъстваме?

— Според чичо Бен барон Райърдън бил много влиятелен на Нова Ирландия и имало вероятност да се нуждаем от подкрепата му.

— В такъв случай предполагам, че се налага. — Ангъс им поднесе кафето. Род го опита и доволно въздъхна. — Ангъс, никога не съм пил толкова хубаво кафе с бренди. През последната седмица се справяш блестящо.

— Да, милорд. Запазено е специално за вас.

— За мен ли? Сали, ти ли…

— Не. — Тя също се озадачи. — Откъде го взе, Ангъс?

— Някакъв търговски капитан лично го донесе в Двореца, милейди. Каза, че било за лорд Блейн. Готвачът го опита и го одобри.

— Наистина е великолепно — ентусиазирано се съгласи Род. — Как се казва капитанът?

— Ще проверя, милорд.

— Някой натегач — замислено рече Блейн, след като сервитьорът се отдалечи. — Макар че щеше да си остави името… — Той отново погледна компютъра си. — Нямаме много време. Не можем да караме вицекраля да ни чака цял следобед.

— Защо не? Двамата с чичо Бен няма да приемете моето предложение и…

— Да оставим този въпрос за обсъждането, мила. — Мерил искаше комисията незабавно да реши какво да правят със сламкарите. И далеч не само той. Армстронг искаше да му отговорят колко голям боен флот е нужен, за да обезоръжат извънземните. Адмирал Кранстън трябвало за всеки случай да планира операцията, беше казал военният министър.

Асоциацията на имперските търговци искаше всичките й членове да получат достъп до информацията на Бери за търговските възможности. Великият дякон на Неговата църква искаше доказателство, че сламкарите са ангели. Друга неговистка фракция вярваше, че са дяволи и че Империята го крие. Кардинал Рандолф от Имперската църква искаше да покажат по триизмерната телевизия записи на сламкарския живот, за да се разправи с неговистите веднъж завинаги.

И всички в радиус от двеста парсека искаха място в комисията.

— Поне ще сме на един и същи прием — рече Сали.

— Да. — Апартаментите им в Двореца се намираха в един коридор, но двамата се виждаха само на официални събирания. През последните седмици Род и Сали рядко бяха участвали заедно в заседания.

Ангъс се върна и се поклони.

— Капитан Андерсън от „Рагнарок“15, милорд.

— Разбирам. Благодаря ти, Ангъс. Това е кораб на „Имперска компания за автонетика“.

— Значи кафето и брендито са от господин Бери! Много любезно от негова страна…

— Да — въздъхна Род. — Наистина трябва да тръгваме. — Двамата се качиха в работния кабинет на вицекрал Мерил. Сенатор Фаулър, военният министър Армстронг и адмирал на флота Кранстън нетърпеливо ги очакваха.

— Първият ни обяд заедно от две седмици — поясни Род. — Моите извинения.

— Когато пристигне „Ленин“, няма да е толкова напрегнато — отвърна сенаторът. — С повечето обществени прояви ще се заемат учените на Хорват. Дори ще им бъде приятно.

— Ако допуснем, че им позволиш — провлачено каза Мерил. — Досега не оставяш своите протежета да говорят много.

— Моля да ме извините, ваше височество — обади се адмирал Кранстън. — Бързам. Какво да направя за пристигането на „Ленин“? Корабът ще влезе в орбита след шейсет часа и трябва да пратя инструкции на Кутузов.

— Вече щяхме да сме решили този проблем, ако беше приел моето предложение, чичо Бен — рече Сали. — Настанете ги в Двореца, дайте им прислужници и охрана и нека сламкарите решават с кого да се срещат.

— Тя има право, Бенджи — отбеляза Мерил. — В края на краищата, те са представители на суверенна сила. Не можеш да ги държиш затворени, нали? Ще се вдигне страшна врява, и за какво?