Прашинка в Божието око

— Както и вие нас, сенаторе. Нашата история значи. Много добре. Също като вас, хората, ние сме имали периоди на войни. Често заради религии. Последните са били преди няколко ваши века — оттогава успяваме да се владеем. Но от време на време имаме бунтове. Господари като вашите отцепници, които поставят независимостта пред благото на расата. Налага се да се сражаваме с тях…

— Защо не ни го признахте още отначало? — попита Род.

Сламкарката отново сви рамене.

— Какво знаехме за вас? Докато не ни дадохте триизмерните екрани и не ни оставихте да видим какви сте, какво можехме да научим? И се срамувахме от войните си, също като мнозина от вас — от вашите. Разберете, почти всички посредници служат на господари, които нямат никаква връзка с война. Инструктирани сме да ви уверим в нашите миролюбиви намерения към вашата раса. Вътрешните ни конфликти не ви интересуват.

— Значи сте скрили оръжията си, така ли? — попита Блейн.

— Наистина имаме оръжия — отговори Джок. — Но ние обитаваме само една звездна система, милорд. Нямаме расови врагове и почти не разполагаме със суровини, за да ги разхищаваме за бойни кораби — нашите военни сили по-скоро са като вашата полиция, отколкото като флота или морските ви пехотинци. — Сламкарската полуусмивка не казваше нищо повече, но като че ли изразяваше друга мисъл: извънземните щяха да са глупаци, ако признаеха на хората колко оръжие имат.

Сали радостно се усмихна.

— Нали ти казвах, чичо Бен…

Сенатор Фаулър кимна.

— Още един въпрос, Чарли. Колко често имат малки сламкарите, които не са стерилни?

Отговори Джок. Когато другата кафяво-бяла се поколеба, на Дейвид Харди му се стори, че забелязва някаква размяна на информация с жестове.

— Когато им позволят — спокойно отвърна извънземната. — При вас не е ли така?

— А?

— Вие контролирате броя на населението си чрез икономически стимули и принудителна емиграция. Нито едната алтернатива не ни е достъпна, и все пак нашите инстинкти за възпроизводство са също толкова силни, колкото вашите. Господарите ни се размножават, когато могат.

— Искаш да кажеш, че имате законови механизми за ограничаване на населението, така ли? — попита Хорват.

— По принцип, да.

— А защо не ни го казахте? — каза сенатор Фаулър.

— Не сте ни питали.

Доктор Хорват се усмихна. Сали също. Напрежението в залата се разреди. Само че…

— Вие съзнателно сте заблудили лейди Сали — предпазливо рече капелан Харди. — Моля, обяснете ми защо.

— Онази посредничка служеше на господарката на Джок — отвърна Чарли. — Тя ще ви обясни. Моля да ни извините, но трябва да преведа на посланика казаното до този момент. — Тя зацвъртя.

— Джок, бъди извънредно внимателна. Спечелихме симпатиите им. Сега искат да намерят основания, за да ни повярват. Когато са в настроение, тези хора са способни да се отъждествяват почти като посредниците, но това може бързо да се промени.

— Слушах разговора — рече Иван. — Направи всичко възможно, за да ги убедиш. Ако някога се изплъзнем от тяхната власт, ще сме от полза за всички тях и ще представляваме икономическа необходимост за влиятелни човешки групи.

— Смятала е, че истината ще ви разстрои — каза Джок. — Не съм сигурна какво точно е казала. Не го е обсъждала с мен. Ние рядко говорим за секс и възпроизводство дори в семействата си и почти никога извън тях. Тази тема е… Вие нямате дума за такава емоция. Може да се оприличи на срам, но няма да е точно. А вие съзнавате колко силно се отъждествяват посредниците със своите фюнч(щрак)и. Лейди Сали не обсъжда спокойно сексуални въпроси, нито й е приятно. Нейната посредничка е изпитвала същите чувства и е знаела, че стерилността на нашия подвид ще разстрои Сали. Когато научихте, вие наистина се смутихте. Казвам ви всичко това, но не съм съвсем сигурна: изобщо не сме допускали, че този въпрос е толкова важен за вас.

— Цялата тази подозрителност е била излишна — рече Сали. — Радвам се, че изяснихме нещата.

Сламкарката сви рамене.

— Въпреки нашите способности някои недоразумения между различните видове са неизбежни. Спомняте ли си случая с вратите на тоалетните?

— Да. — Сали знаеше какъв ще е следващият въпрос на Бен Фаулър и побърза да го изпревари. — След като вече говорим открито, какво точно правят вашите господари, когато не искат деца? — Тя усети, че се изчервява. Доктор Хорват я гледаше любопитно. „Развратен старец“ — помисли си момичето. Не бе справедлива към него, разбира се.

Сламкарките зацвъртяха помежду си.

— Най-често се използва въздържание — отвърна Джок.

— Освен това имаме химически и хормонални методи като вашите. Желаете ли да ги обсъдим?

— Повече ме интересуват стимулите — тежко каза сенатор Фаулър. — Какво става с господарите, кафявите и всички останали, ако започнат да правят деца на всеки шест месеца?

— Вие не бихте ли определили това като поведение, поставящо независимостта над благото на расата? — попита Джок.

— Да.

— Ние също.