Прашинка в Божието око

— Мисля, че това ще е ужасно неблагоразумно — каза Антъни Хорват. — Не вярвам, че сламкарите с готовност ще се подчинят и…

— Да. Опитвам се да изложа възможностите, докторе. След като вече направихте възражението си, спокойно бих могъл да прибавя, че този план има колебливото одобрение на военното министерство и голяма част от Бюрото за колониите. Все още не се поддържа от членове на комисията, но възнамерявам да го предложа като възможност на сламкарите. По дяволите, те дори могат да приемат!

— Е, ако доброволно влязат в Империята, ще подкрепя плана — рече Хорват.

— И аз — прибави Сали.

Бен Фаулър замислено се усмихна.

— Аз обаче смятам, че няма да стане. Нашето управление се основава главно на местните жители. Каква награда бихме могли да обещаем на някой сламкар, за да ни съдейства в случай на заговор, организиран от цялата му раса? Но ще ги попитаме.

Сенаторът се поизправи на стола си. Лицето му отново стана сериозно.

— Трета възможност. Радикално решаване на проблема.

Около масата се разнесоха ахвания. Хорват дълбоко си пое дъх.

— Добре ли ви разбирам, сенаторе?

— Да. Ако няма сламкари, няма и сламкарски проблем.

Гласът на Дейвид Харди бе тих, но твърд.

— Църквата категорично ще възрази, сенаторе. С всички възможни средства.

— Съзнавам това, отче. Известни са ми и позициите на Лигата на човечеството. Всъщност непровокираното унищожение не е реална алтернатива. Не че не сме в състояние физически да го извършим, но политически — не. Освен ако сламкарите не представляват непосредствена заплаха за Империята.

— А това не е така — отвърна Хорват. — Те разкриват пред нас възможности. Ще ми се да можех да ви накарам да го проумеете.

— Докторе, и аз виждам някои неща, не само вие. Някога мислили ли сте за това? Добре, ето възможностите. Вече сме готови да приемем сламкарите. Някой има ли какво да прибави?

Род дълбоко си пое дъх и погледна Сали. Това нямаше да й хареса…

— Сенаторе, не забравихме ли за разкопките на Сали? Тя откри примитивна цивилизация, датираща най-много от хиляда години. Как е възможно културата им толкова доскоро да е била примитивна?

Отново мълчание.

— Трябва да е заради войните, нали? — попита Блейн.

— Не — възрази Сали. — Мислила съм за това — сламкарите имат зоопаркове. Има вероятност да съм открила останки от… хм, от резерват за примитивни същества. Такива примери могат да се открият из цялата Империя: културни резервати за хора, които не искат да са част от техническата цивилизация…

— След един милион години цивилизована история ли? — попита Ренър. — Лейди Сали, наистина ли вярвате в това?

Тя сви рамене.

— Те са извънземни.

— Не съм забравил — отвърна Бен Фаулър. — Добре, да обсъдим въпроса. Сали, идеята ти е глупава. Знаеш какво се е случило — преместили са астероидите толкова отдавна, че кратерите вече не са радиоактивни. После, горе-долу по времето на Кодоминиума, са се върнали в нова каменна епоха. Това не говори в полза на миролюбието им, нали?

— Човечеството е направило същото — каза Сали. — Или поне е щяло, ако е било затворено само в една система.

— Да — рече Фаулър. — И ако аз бях член на комисия, обсъждаща сигурността на сламкарска империя, нямаше да допусна хората да обикалят из космоса без надзор. Някой друг?

— Да — обади се Род. — Сали, това не ми харесва, но…

— Изплюй камъчето — изсумтя сенаторът.

— Добре. — „Нима ще я изгубя заради сламкарите? Но не мога просто да го забравя.“ — Доктор Хорват, след като се съгласихте, че сламкарите имат цивилизация от хилядолетия, вие изглеждахте смутен. Защо?

— Ами… всъщност няма конкретна причина… освен… хм, трябва да проверя още някои неща, това е.

— Като министър на науката, вие отговаряте за технологичните прогнози, нали? — попита Блейн.

— Да — тъжно призна Хорват.

— Какво е нашето място в сравнение с Първата империя?

— Ще я настигнем след около век.

— А докъде щяхме да стигнем, ако не бяхме водили Войните за наследството? Ако старата Империя не е била унищожена?

Министърът сви рамене.

— Навярно имате право, милорд. Да. Този въпрос измъчва и мен. Сенаторе, милорд Блейн иска да каже, че сламкарите не са достатъчно развити, за да имат цивилизация от един милион години. Или дори десет хиляди. А може би и хиляда.

— И все пак знаем, че са преместили астероидите най-малко преди десет хиляди години — възкликна Ренър. Гласът му звучеше едновременно възбудено и удивено. — Трябва повторно да са колонизирали Сламката приблизително по същото време, по което на Земята е бил създаден Олдърсъновият двигател! Сламкарите всъщност не са много по-древни от нас!

— Има и друго обяснение — отбеляза отец Харди. — Че са я колонизирали много по-рано — и на всяко хилядолетие са водили нови войни.

— Или още по-често — тихо прибави сенатор Фаулър. — И ако е така, вече знаем как контролират броя на населението си, нали? Е, доктор Хорват? Какъв е сега съветът ви?

— Не… не зная — заекна научният министър, започна да чопли ноктите си, усети се и постави ръце върху масата. Дланите му продължиха да шават като ранени животинчета. — Трябва да се уверим.