Прашинка в Божието око

— Навярно хиляди — колебливо го поправи капелан Харди. — Или по-малко. Сали, коригира ли датировката си на онази примитивна цивилизация, от която откри останки?

Тя не отговори. Настъпи неловко мълчание.

— За протокола, отец Харди — попита сенатор Фаулър, — като член на комисията ли сте тук?

— Не. Кардинал Рандолф ме помоли да представлявам Църквата в комисията.

— Благодаря ви.

Отново тишина.

— Нямало е къде да отидат — каза Антъни Хорват. Министърът нервно сви рамене. Някой се изкиска. — Очевидно е, че първите им войни са били много отдавна, поне преди един милион години. Показва го развитието им. Доктор Хоровиц проучи биологичните находки на експедицията и… е, ти им кажи, Зигмунд.

Ксенобиологът се усмихна триумфално.

— Когато направих дисекция на пилота на сондата, предположих, че е мутант. Оказах се прав. Те са мутанти, само че процесът датира от много отдавна. Първите същества на планетата са били двустранно симетрични, също като на Земята и почти навсякъде другаде. Първият асиметричен сламкар трябва да е представлявал драстична мутация. Едва ли е бил толкова добре развит, колкото сегашните видове. Защо не са измрели? Защото асиметричната форма е постигната съзнателно, струва ми се. И защото всичко останало също е мутирало. Оцеляването на видовете не е било сериозно застрашено.

— Но това означава, че когато са се появили съвременните форми, сламкарите вече са имали цивилизация — каза Сали. — Възможно ли е?

Хоровиц отново се усмихна.

— Ами Окото? — попита тя. — Когато е станала супергигант, звездата трябва да е облъчила системата.

— Това се е случило препалено отдавна — поясни Хорват. — Проверихме. В края на краищата, нашите изследователски кораби наблюдават Окото от петстотин години и информацията им съответства на онази, която извънземните са дали на юнкер Потър. Звездата е супергигант от около шест милиона години, а сегашният вид на сламкарите не е чак толкова древен.

— О — рече Сали. — Но тогава какво е предизвикало…

— Войни — заяви Хоровиц. — Повишаване на радиационния фон в планетен мащаб. Съчетан със съзнателен генетичен подбор.

Тя неохотно кимна.

— Добре — водили са атомни войни. Ние също. Ако Кодоминиумът не беше създал Олдърсъновия двигател, човечеството е щяло да се самоунищожи на Земята. — Ала отговорът не й харесваше. — Не може ли да е имало друг господстващ вид, който да се е самоунищожил, и сламкарите да са еволюирали по-късно?

— Не — предпазливо отвърна Хорват. — Обърнете се към собствените си проучвания, лейди Сали: сама доказахте, че сламкарите отлично са се приспособили към използването на оръдия. Мутантите сигурно още отначало са владеели тази способност — или са били контролирани от същества, които са я притежавали. Или и двете.

— Говорите само за една война — каза сенатор Фаулър. — Войната, довела до появата на съвременните сламкари. А споменахте за две.

Хорват тъжно кимна.

— Да. Днешните сламкари сигурно са воювали с атомни оръжия. По-късно е последвал нов период на радиация, който е разделил вида на всичките им касти — и цивилизовани същества, и животни. Плюс междинни видове като часовникарите. — Научният министър погледна Блейн, ала не видя и следа от емоции.

Зигмунд Хоровиц се прокашля. Очевидно всичко това му харесваше.

— Според мен първоначалната форма са били кафявите. Когато станали господстващ вид, белите развили и други подвидове. Отново контролирана еволюция, както виждате. Но някои форми са се появили сами.

— В такъв случай асиметричните животни не са предшествениците на сламкарите, нали? — любопитно попита сенатор Фаулър.

— Не. — Професорът потърка длани и докосна джобния си компютър. — Те са дегенеративни форми. Мога да ви покажа генетичния механизъм.

— Не е необходимо — припряно отвърна Бен. — Значи имаме две войни. Възможно е посредниците да са били създадени по време на втората…

— Нека са три — обади се Ренър. — Даже да приемем, че с втората са изчерпали радиоактивните си метали.

— Защо? — попита Сали.

— Видяхте планетата. Освен това и адаптациите към космоса. — Астрогаторът въпросително погледна Хорват и Хоровиц.

Триумфалната усмивка на ксенобиолога стана още по-широка.

— Пак си спомнете за проучванията си, милейди. Сламкарите са толкова добре адаптирани към космоса, че сте се чудили дали не са еволюирали там. И наистина е така. — Той кимна. — Но едва след продължителен еволюционен период на самата планета. Искате ли да ви изложа доказателствата? Физиологични механизми, които приспособяват организма към ниско налягане и безвъздушно пространство, интуитивна астрогация…

— Вярвам ви — тихо каза тя.

— Марс! — извика Род Блейн и всички го погледнаха. — Марс. За това ли си мислиш, Кевин?

Ренър кимна. Като че ли водеше някаква вътрешна борба. Очевидно бе стигнал до заключение, което изобщо не му харесваше.