Прашинка в Божието око

Вратата се отвори и влязоха членовете на комисията, следвани от неколцина учени. Те се настаниха от едната страна на инкрустираната маса и поставиха пред себе си джобните си компютри. Разнесе се тихо бръмчене, докато проверяваха връзката си с компютърната система на Двореца.

Хорват и сенатор Фаулър все още спореха.

— Докторе, нужно е време, за да обработим тези неща…

— Защо? — попита министърът. — Известно ми е, че няма нужда да искате разрешение от Спарта.

— Добре. На мен ми е нужно време, за да реша — ядосано отвърна Фаулър. — Вижте, ще видя какво мога да направя за вас на следващия рожден ден на императора. Беше ви време още преди експедицията до Сламката. Но, по дяволите, докторе, не съм сигурен, че темпераментът ви е подходящ, за да участвате в… — Другите се обърнаха към тях и той замълча. — По-късно ще довършим разговора.

— Добре. — Хорват се огледа и се запъти към мястото точно срещу това на Бен. Последва кратка суматоха, докато научният министър нареждаше хората си откъм своята страна на масата.

Пристигнаха Кевин Ренър и капелан Харди, и двамата все още в униформи. Влязоха прислужници и по заповед на Кели поднесоха кафе.

Докато сядаше, Род се мръщеше, ала когато се появи Сали, лицето му грейна.

— Простете, че закъснях — задъхано каза тя. — Забавих се…

— Още не сме започнали — успокои я Блейн и посочи мястото до себе си.

— Какво става? — тихо попита Сали. Нещо в поведението му я обезпокои и тя внимателно го погледна. Защо чичо Бен толкова се интересува от сламкарската история? Какво се случи снощи?

— Ще видиш. — „И се надявам всичко да е наред, миличка, но се съмнявам. — Род отново помрачня. — Какво ли прави сега моята фюнч(щрак)?“

— Да започваме — рязко каза сенатор Фаулър. — Обявявам заседанието на лордовете от извънредната комисия, представляваща негово императорско величество пред обитателите на системата на Сламката, за открито. Моля, напишете имената си. — Последва тишина, нарушавана от тихото бръмчене на компютърните връзки.

— Имаме много работа — продължи сенаторът. — Снощи стана ясно, че сламкарите ни лъжат по някои важни въпроси…

— Не повече, отколкото сме ги лъгали ние — прекъсна го доктор Хорват. „Проклятие! Трябва да се владея! Налагаше се да му го кажа, но ако сенаторът наистина се ядоса…“

— Важно е точно за какво ни лъжат, докторе — спокойно отвърна Фаулър и изражението му стана властно. Дебелият старец с раздърпани дрехи изчезна. Заговори министър-председателят: — Вижте, това се отнася за всички ви. Не обичам официалностите. Ако имате какво да кажете, изплюйте камъчето. Но първо ме оставете да свърша. — По устните му плъзна ледена усмивка. — Можете да прекъсвате всеки друг, ако ви стиска. А сега, доктор Хорват, точно какво крият от нас сламкарите?

Антъни Хорват прокара тънките си пръсти през оредялата си коса.

— Трябва ми повече време, сенаторе. До тази сутрин не ми беше хрумвало, че извънземните крият нещо. — Той нервно погледна към капелан Харди, ала свещеникът мълчеше.

— Всички сме по-малко или повече изненадани — рече Фаулър. — Но имаме данни, че сламкарите се размножават с ужасяваща бързина. Въпросът е в състояние ли сме да ги принудим да ограничат раждаемостта си, ако те не го искат. Род, възможно ли е сламкарите да крият оръжия от нас?

Блейн сви рамене.

— Те имат на разположение цяла система. Бен, извънземните могат да скрият каквото пожелаят.

— Но са напълно миролюбиви — възрази Хорват. — Сенаторе, аз съм също толкова загрижен за сигурността на Империята, колкото и всеки друг в тази стая. Приемам задълженията си като секторен министър съвсем сериозно, уверявам ви.

„Не ни уверяваш, а говориш само за протокола — помисли си Кели. — Капитан Блейн също го разбира. Какво безпокои шефа? Изглежда точно като пред битка.“

— … няма свидетелства за враждебни прояви сред тях — завърши Хорват.

— Оказва се, че не е така — вметна Ренър. — Докторе, и аз много харесвам сламкарите, но посредниците не са се появили без причина.

— Е, да — спокойно отвърна научният министър. — През праисторическата си епоха трябва да са се сражавали като лъвове. Между другото, аналогията е изключително подходяща. Териториалният инстинкт, който все още се проявява… в тяхната архитектура и обществена организация например. Но битките отдавна са останали в миналото.

— Колко отдавна? — попита сенатор Фаулър.

Хорват се смути.

— Навярно преди един милион години.

Последва мълчание. Сали тъжно поклати глава. Затворени в малка звездна система в продължение на милион години — един милион години цивилизация! Трябваше да са невероятно търпеливи!

— И оттогава не са водили нито една война, така ли? — продължи сенаторът. — Наистина ли?

— Да, по дяволите, водили са войни. Поне две като онези, които е преживяла Земята в края на Кодоминиума. Но това е било много отдавна!

Сали смаяно ахна. Около масата се разнесе шепот.

— След втората Земята едва не е загинала — бавно каза Бен Фаулър. — Преди колко време е било това? Пак ли преди един милион години?

— Най-малко преди стотици хиляди — отвърна Хорват.