Прашинка в Божието око

— В такъв случай — прекъсна го Фаулър — планетата трябва да е пренаселена. Каквато наистина е била. Това означава, че сламкарите са изправени пред проблеми с пренаселеността, каквито ние никога не сме имали…

— И би трябвало да могат да ги контролират — предпазливо каза Блейн. — Защото, ако не могат… Това положение е от много отдавна.

— С какви резултати? — попита сенаторът. — Какво знаем за сламкарската история?

— Съвсем малко — отвърна Ренър. — Цивилизацията им е много стара. Наистина. Преместили са астероидите най-малко преди десет хиляди години. Почти ме е страх да си помисля колко древна история имат. — Кевин се заизвива на стола, за да се наслади изцяло на масажа. — Така че са имали предостатъчно време да решат проблемите си с пренаселеността. Само от момента, в който са изстреляли онази смотаняшка сонда, биха могли да покрият всеки сантиметър земя. Това не се е случило, следователно могат да контролират раждаемостта…

— Но не искат — каза Бен. — И какво означава това? Ако получат достъп до Империята, след колко време ще станат повече от нас? — Сенаторът замислено поглади изтърканата си риза. — Може би тъкмо това се опитват да скрият. Високата раждаемост и липсата на желание да направят нещо по въпроса. — Той внезапно се изправи. — Род, накарай хората си да съберат всичко, което ни е известно за сламкарската история.

— Добре — мрачно отвърна Блейн. Как щеше да приеме резултата Сали? Защото…

— Говорите като прокурор в процес за убийство — обади се Ренър. — Мили Боже, сенаторе, те имат адски древна история. Разбира се, че са решили проблема с раждаемостта.

— Чудесно. Как? — изсумтя Фаулър.

— Нямам представа. Попитайте ги — отвърна астрогаторът.

— Възнамерявам да го направя. Но тъй като сме сигурни, че могат и че ни лъжат… Не разбирам защо тъкмо това изненадва политик като мен. Както и да е. След като вече го знаем, искам да разполагам с всички факти преди да се изправя лице в лице с тях.

— Възможностите за търговия са невероятни — каза Джок. Ръцете й изразяваха възбуда. — Тези хора използват суровините си по ужасяващо нерационален начин. Нямат инстинкт за специализация.

— Изобщо ли? — попита Иван.

— Поне не сме го забелязали. — Джак посочи триизмерния екран. — Трябва да обучават малките си на всякакви умения. Много от програмите по телевизията са точно с такава цел.

— Имат време да се учат — замислено отбеляза Чарли. — Живеят много дълго. По-дълго от всеки господар.

— Да, но това си е чисто прахосване. Те нямат кафяви, нито часовникари…

— Сигурна ли си, че нямат часовникари? — прекъсна я Иван.

— Да. На корабите им не забелязахме признаци от такива, нито по телевизията. Не се наблюдават и очакваните резултати от тях. Няма лични вещи, съобразени с индивидуалните им особености…

— Аз съм виждал. Войниците, които ни охраняваха на „Ленин“, бяха с модифицирани оръжия, а мнозина носеха и подобни ботуши.

— Направени от собствените ни часовникари…

— Точно така — потвърди белият. — Сега вече знаем защо са унищожили „Макартър“. И защо се страхуват от нас.

Посредничките възбудено зачуруликаха, после Иван отново ги прекъсна.

— Съгласни ли сте? — Гласът му изразяваше заповед да потвърдят информацията.

— Да! — едновременно отговориха те. Чарли бързо продължи:

— Кафявата миньорка, която са взели на борда, трябва да е донесла със себе си двойка часовникари за разплод. Хората не са знаели нищо за тях и са допуснали да избягат. И като се имат предвид огромните пространства на кораба, както и достатъчното време, за да се приспособят…

— И все пак те са ни казвали, че имат часовникари — възрази господарят.

Джок зае поза, изразяваща ровене в паметта и след секунда отвърна:

— Не. Сали ни подведе. Когато нейната фюнч(щрак) предположи, че човешките часовникари са едри, тя се съгласи.

— И юнкерите като че ли се сепнаха, когато стана дума, че са построили спасителните им лодки — спокойно прибави Чарли. — Да. Определено си права.

Последва мълчание. Иван мислеше.

— Те знаят, че имаме много подвидове — накрая каза той. — Разсъждавайте по този въпрос.

— Страхуват се, че нарочно сме предизвикали гибелта на „Макартър“ — започна Чарли. — Проклятие! Защо просто не са ни попитали? Можехме да ги предупредим за опасностите и нямаше да има от какво да се боят. Проклятие! Защо вселената първо ги е срещнала с кафява?

— Според тях на „Макартър“ имало епидемия — рече Джок. — И почти е било така, макар че не им повярвахме. Напаст от часовникари. И все пак. Ако наистина са смятали, че нарочно сме унищожили кораба или сме допуснали да бъде унищожен, защо не ни го казаха? Защо не ни попитаха?

— Крият слабите си страни — отвърна Чарли. — И никога не признават пораженията си. Дори в последните си минути юнкерите отказаха да се предадат.

Последва мълчание.

— Хората не са искали да знаем, че на борда има часовникари, докато не ги избият — каза Иван. — Били са убедени, че ще успеят да го направят. После не са искали да разберем, че часовникарите са в състояние да унищожават техните кораби.