Прашинка в Божието око

— Божичко! — Тя грабна електронната писалка и започна да изписва символи по дисплея на компютъра си. Уредът забръмча. — Ние очаквахме трансферния кораб. Убедена съм, че не са ме разбрали погрешно. Не биха могли.

Харди се озадачи. Ренър въпросително погледна Род. Блейн сви рамене и продължи да наблюдава любимата си.

— Нейната сламкарка й е казала, че са стерилни хибриди — поясни на другите той.

Компютърът отново избръмча. Сали кимна и въведе инструкции. На задната стена се включи екран. Осем месеца по-младата Сали Фаулър разговаряше с кафяво-бяла извънземна. Гласовете им звучаха зловещо еднакво.

Сламкарката: Но се омъжваш, за да имаш деца. Кой отглежда децата, родени без брак?

Сали: Има благотворителни организации.

Сламкарката: Разбирам, че ти никога не би…

Сали: Не, разбира се, че не.

Сегашната Сали почти се изчервяваше, но лицето й оставаше мрачно.

Сламкарката: Как? Не защо, а как?

Сали: Ами… нали знаеш, че мъжете и жените трябва да имат сексуална връзка, за да направят бебе, също като вас — внимателно ви разгледах…

— Навярно не достатъчно внимателно — отбеляза Харди.

— Очевидно — съгласи се тя. — Шшт.

Сламкарката: Хапчета ли? Как действат? С хормони ли?

Сали: Да.

Сламкарката: Но почтената жена не използва хапчета, нали?

Сали: Не.

Сламкарката: Кога ще се омъжиш?

Сали: Когато намеря подходящия мъж… Може вече да съм го намерила.

Някой се изкиска и тя вдигна глава. Род сияеше, Харди се усмихваше, а Ренър се смееше. Сали го стрелна с убийствен поглед, но главният астрогатор упорито отказа да изчезне в черен дим.

Сламкарката: Тогава защо не се омъжиш за него?

Сали: Не искам да прибързвам, защото после може да се разкайвам. Винаги мога да го направя. Поне през следващите пет години. Ако дотогава не се омъжа, ще съм стара мома.

Сламкарката: Стара мома ли?

Сали: Хората ще ме смятат за странна. Какво става, ако сламкарите не искат деца?

Сламкарката: Ние нямаме сексуални връзки.

Разнесоха се няколко изтраквания и екранът помътня.

— Буквалната истина — замислено каза тя. — „Ние нямаме сексуални връзки.“ Така е, но не по тяхно желание.

— Наистина ли? — озадачено попита Дейвид Харди. — В контекста на въпроса тези думи са изключително подвеждащи…

— Тя не искаше повече да разговаря за това — настоя Сали. — И нищо чудно. Просто не съм я разбрала.

— Аз изобщо не разбирах своята сламкарка — рече Ренър. — Понякога тя обаче отлично ме разбираше…

— Вижте, хайде да престанем с това.

— Денят, в който се спуснахме на планетата. Вече сте се познавали от месеци — рече Ренър. — Какво мислите, отче?

— Ако съм ви разбрал правилно, същото като вас.

— Какво намеквате, господин Ренър? Казах да престанем с това. — Лейди Сандра бе разгневена. Род се приготви за неизбежното: лед, избухване или и двете.

— Нищо не намеквам, Сали — с внезапна решителност отвърна астрогаторът. — Направо го заявявам. Твоята сламкарка те е излъгала. Нарочно и добре обмислено.

— Глупости. Тя се смути…

Харди леко поклати глава. Макар и едва забележимо, движението му накара Сали да замълчи.

— Струва ми се — каза капеланът, — че съм виждал смутени сламкари само веднъж. Беше в музея. И всички се държаха еднакво — в никакъв случай като твоята фюнч(щрак), Сали. Боя се, че има голяма вероятност Кевин да е прав.

— И защо го е направила? — продължи да упорства Сали. — Защо моята… почти сестра… защо ме е излъгала?

Никой не отговори. Тя доволно кимна. Не можеше да се държи предизвикателно с капелан Харди — не от прекалено голямо уважение към професията му, а към самия него. Ренър обаче бе друго нещо.

— Непременно ми кажете, ако откриете отговор на този въпрос, господин Ренър.

— Да, естествено. — Изражението му странно напомняше това на Бъкман: Бери незабавно би го познал. Астрогаторът почти не я чу.

Напуснаха блестящата бална зала при първата възможност. Оркестърът зад тях свиреше валсове, сламкарите бяха представяни на безкрайна върволица от гости. Имаше провинциални барони, парламентарни лидери, търговци, хора с връзки в протоколната служба. Всички искаха да видят извънземните.

Род хвана Сали за ръка и я поведе по пустите коридори на Двореца. Зад тях заглъхваше древен валс.

— Остава им толкова малко време да живеят, а ние им го губим с… това — промълви тя. — Не е честно, Род!

— Мисията им го изисква, миличка. Каква полза да сключат договор с нас, ако не привлечем бароните на своя страна? Въпреки че императорът ни поддържа, най-безопасно е да продължим да играем политическите игри.

— Предполагам, че си прав. — Спряха и тя се облегна на рамото му. Качулатия бе изгрял, мастиленочерен на звездния фон, и ги наблюдаваше през каменните арки. В двора долу плискаше фонтан. Двамата дълго останаха неподвижни в пустия коридор.

— Обичам те — прошепна Сали. — Как изобщо ме търпиш?

— Съвсем лесно е. — Той се наведе и я целуна, но се отдръпна, след като не получи отговор.

— Род, толкова ме е срам… как да се извиня на Кевин?

— На Кевин ли? Шегуваш се. Някога виждала ли си Ренър да се извинява? Просто следващия път, когато го срещнеш, се дръж така, сякаш нищо не се е случило.

— Но той беше прав — знаеш го, нали? Още тогава си го знаел!