Прашинка в Божието око

— Хм, има някаква логика — отвърна сенаторът. Лицето му се разведри. — Ще ги попитам, когато дойдат. Доктор Харди, приличате ми на човек, когото се канят да обесят при слаба гравитация. Какво ви безпокои?

— Плъховете — колебливо каза капеланът.

Хорват бързо се огледа, после примирено кимна.

— И теб ли, Дейвид?

— Разбира се. Можеш ли да намериш файла, или да го потърся аз?

— Тук е — въздъхна министърът и надраска няколко цифри на дисплея на компютъра си. Уредът забръмча и екраните на стената оживяха…

… Сламкарски град, поразен от катастрофа. Преобърнати автомобили, ръждясващи по мръсни улици. Разбити гравитолети, затрупани от развалини на опожарени сгради. Паважът тънеше в бурени. В средата се виждаше висока купчина останки, по която пъплеха стотици мънички черни създания.

— Не е каквото си мислите — поясни Хорват. — Това е един от етажите в сламкарския зоопарк. — Той увеличи образа и го фокусира върху едно от съществата: остра като на плъх муцунка, отвратителни зъби. Но не беше плъх.

Имаше само едно ципесто ухо и пет крайника. Предният десен не бе пета лапа, а дълга сръчна ръка с нокти като извити кинжали.

— О! — възкликна Хоровиц и обвиняващо погледна министъра. — Не си ми го показвал… още войни, а? Една от тях трябва да е унищожила толкова много форми на живот, че екологичните ниши са се освободили. Но това… Успяхте ли да уловите някой екземпляр?

— За съжаление, не.

— От какво ли е дегенерирал? — учуди се професорът. — Разумният сламкар е много далеч от това… нещо. Има ли някоя сламкарска каста, която да не сте ми показали? Нещо подобно?

— Не, разбира се — увери го Сали.

— Никой не би могъл съзнателно да селекционира такива създания — замислено рече Хоровиц. — Трябва да е естествен подбор… — Той доволно се усмихна. — Поредното доказателство. Една от войните им почти е обезлюдила планетата. При това за изключително продължителен период.

— Да — потвърди Ренър. — Така че докато тези същества са властвали над планетата, цивилизованите сламкари са били в космоса. Трябва да са се размножавали там поколения наред, бели, кафяви, часовникари, а може би и други, които не сме видели, защото не сме били на астероидите.

— Но това пак е било отдавна — настоя Хорват. — Много отдавна… Проучванията на доктор Бъкман върху орбитите на астероидите… добре. Възможно е посредниците да са еволюирали в космоса преди отново да заселят планетата. Сами виждате, че е имало нужда от тях.

— Което означава, че сега белите са също толкова войнствени, колкото и тогава — отбеляза сенатор Фаулър.

— Но сега имат посредници, чичо Бен — напомни му Сали.

— Да. И може да са решили проблема с пренаселеността… Докторе, разкарайте тази гадост от екрана! Тръпки ме побиват. Пък и защо им е да показват разрушен град в зоопарк, по дяволите?

За всеобщо облекчение отвратителният образ изчезна.

— Обясниха ни го. — Хорват отново се поободри. — Някои от подвидовете им еволюирали в градски условия.

— Но защо градът е разрушен?

— Навярно, за да им напомня какъв е резултатът, когато не слушат съветите на посредниците — тихо каза Сали. — Като ужасен пример, който да внушава страх от войната.

— Да обобщим — каза сенатор Фаулър. — Извънземните трябва да се появят след няколко минути. Първо. Потенциалната раждаемост е невероятно висока и сламкарите спокойно раждат деца в необикновени за нас условия. Второ. Сламкарите са ни излъгали, за да скрият високата си раждаемост. Трето. Сламкарите са водили войни. Поне три големи. Може би повече. Четвърто. Цивилизацията им датира от много отдавна. Това означава, че са контролирали броя на населението си. Не знаем как го правят, но може да е свързано с причините зя това да раждат деца по време на опасни мисии. Трябва да ги попитаме. Дотук съгласни ли сте?

Разнесе се одобрителен шепот.

— А сега възможностите. Първо, можем да послушаме съвета на доктор Хорват и да започнем преговори за установяване на търговски връзки. Сламкарите ни помолиха за постоянни бази и право да търсят и да се заселват на неколонизирани светове в или извън Империята. Не настояват на вътрешния космос, но са готови да колонизират астероидите, към които ние не проявяваме интерес. Предлагат ни много в замяна.

Той зачака забележки, но всички мълчаха.

— Това би означавало да дадем пълна свобода на сламкарите. Щом получат бази, достъпа до които не контролираме, отцепниците и бунтовниците със сигурност ще се опитат да се съюзят с тях. Трябва да им предложим нещо повече и е възможно по-късно да се отплатят за щедростта ни. За незабавно сключване на договори е членът на извънредната имперска комисия Сандра Брайт Фаулър. Все още ли сте съгласни?

Всички отново потвърдиха. Доктор Хорват окуражително се усмихна на Сали.

— Втора възможност. Приемаме сламкарите в Империята. Назначаваме им генерал-губернатор, поне на колониите им, за предпочитане и на родната им планета. Това изисква много разходи и не знаем какво ще се случи, ако окажат съпротива. Военният им потенциал е адски висок.