Прашинка в Божието око

— Аз също мисля така — съгласи се Бен. — Но няма да е излишно… Род, утре ще поработиш в Адмиралтейството.

— Напомням ви, сенаторе, че Църквата ще забрани на всички вярващи да вземат участие в унищожаването на сламкарите — неуверено каза Харди.

— Това ми мирише на измяна, отче.

— Възможно е. Но е вярно.

— Така или иначе, нямах това предвид. Навярно бихме могли да приемем сламкарите в Империята. Независимо дали им харесва. Навярно няма да се съпротивляват, ако пратим достатъчно голям флот.

— Ами ако не се съгласят? — попита капеланът.

Сенатор Фаулър не отговори.

Род погледна Сали, после заби очи в стената.

„Съвсем обикновена стая — помисли си той. — И в хората няма нищо особено. Но точно тук, в тази глупава малка заседателна зала на тази почти необитаема планета трябва да решим съдбата на раса, която може би е с един милион години по-древна от нашата. Защото сламкарите няма да се предадат. Ако са такива, за каквито ги смятаме, няма да можем и да ги победим. Но те имат само една планета и няколко астероида. Ако са…“

— Кели, би ли довел сламкарите? — каза сенатор Фаулър.

Последните лъчи на Нова Каледония гаснеха. Земите около Двореца потъваха в тъмнолилави сенки.

53. Предложение

Следваха ескорта си по коридорите на Двореца. Докато вървяха, Джок се обърна към посланика.

— Нещо се е променило. Морският пехотинец, който ни повика, ни гледаше различно, като воин воини.

Влязоха в заседателната зала. Море от човешки лица…

— Да — каза Джок. — Много неща са се променили. Трябва да внимаваме.

— Какво може да са научили? — попита Иван.

Джок изобрази липса на информация.

— Някои се страхуват от нас. Други ни съжаляват. Всички се опитват да скрият промененото си емоционално състояние.

Морският пехотинец ги придружи до неудобни кресла в края на голяма заседателна маса.

— Хората са пристрастени към тези маси — изцвъртя Чарли. — Понякога формата им е много важна, но не успях да разбера защо.

Последваха безсмислените поздрави, които човеците наричаха „официалности“: неискрени въпроси за здравословното състояние, мъгляви пожелания и надежди за минало благополучие. Компенсации за отсъствието на човешки посредници. Чарли ги следеше, докато Джок продължаваше да говори на господаря.

— Човекът в отсрещния край на масата е маловажен чиновник. В средата от двуръката ни страна е властта. Посредникът на императора е взел някакво решение. Лорд Блейн неохотно го споделя. Сали не е съгласна, но не може да спори. Търси аргументи да възрази. Може да се наложи да ги открием вместо нея. Срещу императорския посредник седят учените. Те споделят емоциите на Сали. Не се чувстват толкова свързани с решението, колкото тя. Другите нямат значение, освен свещеника. Все още не мога да определя влиянието му, но от последната ни среща определено е нараснало. Възможно е да е по-опасен за нас от всички останали…

— Разбира ли езика ни? — попита Иван.

— Не, ако говорим бързо и книжовно. Разпознава елементарно емоционално съдържание и разбира, че обменяме много информация за кратко време.

— Установи какво безпокои хората. — Иван се сви на креслото си и с отвращение се огледа. Понякога пазителите разговаряха директно с посредници на много господари, ала преживяването никога не им бе приятно. Всички преговори с човеците бяха мъчително бавни. Мислите им пълзяха като течен хелий и те често нямаха представа за собствените си интереси.

Но не можеше просто да инструктира посредниците. Те бяха все по-нестабилни. Налагаше се пряко да ги контролира. И расата трябваше да бъде спасена…

— Тази среща може да е по-приятна от другите — рече Чарли.

Сенатор Фаулър се сепна.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако се съди по изражението ви, искате да вземете окончателно решение — отвърна тя. — Казахте ни, че разговорът ще е дълъг и че ще продължи дори по време на вечерята. От телевизията ви научихме, че ви оказват огромен натиск да сключите договор с нас. Ние бавно научаваме особеностите ви и постепенно започваме да ги харесваме, но същността на нашата подготовка, целта на самото ни съществуване е да стигнем до съглашение. До този момент вие внимателно го избягвахте.

— Доста откровени думи — измърмори Фаулър. „Опитваш се да ни извадиш от равновесие, а, приятелче?“ — Преди това имаме нужда от информация. За вашата история.

— О. — Чарли се поколеба само за миг, ала видя знаците, които й даде Джок, и движенията на пръста на господаря. — Нашите войни ли ви безпокоят?

— Точно така — потвърди Бен. — Вие криете почти цялата си история. А за останалото ни излъгахте.

Разнесе се неодобрително мърморене. Доктор Хорват стрелна Фаулър с отвратен поглед. Не знаеше ли как се водят преговори? Знаеше, разбира се, което правеше грубостта му още по-озадачаваща…

Чарли по човешки сви рамене.