Прашинка в Божието око

— Естествено — отвърна той. — Водили са поне една война с астероидите. Само погледнете повърхността на планетата, цялата покрита със застъпващи се кръгли кратери. Малко е оставало да я унищожат. Оцелелите толкова много са се уплашили, че са преместили всички астероиди, за да не могат да бъдат използвани по такъв начин…

— Но в тази война са загинали повечето висши форми на живот — довърши Хоровиц. — Много по-късно планетата отново е била заселена от адаптирани към космоса сламкари.

— Само че това се е случило много отдавна — натърти доктор Хорват. — Астероидните кратери са студени, орбитите им са стабилни.

Научният министър не изглеждаше особено радостен от изводите си. Род надраска нещо върху дисплея на джобния си компютър. „Не е достатъчно — помисли си той. — И все пак трябва да има някакво обяснение…“

— Но въпреки това пак са били в състояние да воюват с астероидите — продължи Хорват. — Ако са искали. Щяло е да им отнеме повече енергия, но докато са в системата, астероидите могат да бъдат преместени. Нямаме данни за други войни, пък и какво общо има това с нас? Воювали са, създали са посредниците, за да сложат край на войните, и са успели. Вече не воюват.

— Може би — изсумтя сенатор Фаулър. — А може би не.

— Те не са настроени враждебно към нас — настоя министърът.

— Не забравяйте за унищожения крайцер — отвърна Бен. — Добре, спестете ми обясненията. Освен това стои и въпросът с юнкерите, да, зная всичко за тях. Доктор Хорват, отлично разбирате, че ако сламкарите воюват помежду си, някоя тяхна фракция ще намери съюзници сред отцепниците и бунтовниците. По дяволите, те могат даже да насърчат нови бунтове, а ние не се нуждаем от това! Безпокои ме още нещо. Имат ли планетарно правителство?

Всички мълчаха.

— Е, Сали? — попита сенаторът. — Това е в твоята област.

— Те… Хм, имат някаква форма на планетарно правителство. Един господар или група господари поемат юрисдикцията над нещо и останалите се подчиняват.

Бен Фаулър намръщено изгледа племенницата си.

— По дяволите, ние дори не позволяваме на хора да обикалят из вселената, докато нямат планетно правителство. Представяте ли си какво ще се случи, ако някоя сламкарска колония реши да помогне на една от фракциите на планетата? — Той отново свъси вежди. — Проклятие, не ме гледайте така, все едно искам да застрелям Дядо Коледа! Искам да установя търговски връзки с извънземните, но да не забравяме основната цел на Империята.

— Трябва ни време — възрази Хорват. — Все още не можете да вземете решение!

— Нямаме време — тихо отвърна Род. — Известно ви е на какъв натиск сме подложени, докторе. Лично вие имате голяма заслуга за това. Всички заинтересовани групи в сектора настояват за незабавни действия. — Всеки ден му се обаждаха от Лигата на човечеството и Блейн бе убеден, че министърът ги снабдява с информация.

— Всъщност сте загрижени за потенциално високата раждаемост — каза Хорват. — Предполагам, разбирате, че сламкарите трябва да са в състояние да контролират броя на населението си. Ако не бяха, нямаше да оцелеят толкова време.

— Но може да не искат — възрази Фаулър. — Разполагаме ли с достатъчно средства, за да ги принудим? Род, твоят командир Каргил постигнал ли е нещо повече с анализа на опасността?

— С мо някои допълнения, сенаторе. Първоначалната му преценка се оказва доста точна.

— В такъв случай ни е нужен голям боен флот… и това при сегашните им суровини. Какви проблеми ще оставим на внуците си, ако помогнем на извънземните да установят колонии?

— Вече не можете да им попречите да напуснат системата си — възрази научният министър. — Анализът на капи… милорд Блейн го доказва. Все някога ще създадат Лангстъново поле и ще се разселят. Затова още сега трябва да установим приятелски връзки с тях. Предлагам незабавно да започнем да търгуваме и да решаваме проблемите в движение. Няма начин от един път да се справим с всичко.

— Това ли е вашата препоръка? — попита сенаторът.

— Да. Моята, на Лигата на човечеството, Асоциацията на имперските…

— Не е точно така — прекъсна го Род. — Местният им съвет не е единодушен. Много от членовете му не искат да имат нищо общо със сламкарите.

— Защото са свързани с индустрии, които сламкарската техника ще разори — сви рамене Хорват. — Можем да решим този проблем. Сенаторе, извънземните неизбежно ще изобретят нещо, с което да напуснат системата си. Трябва дотолкова да ги обвържем с Империята, че техните интереси да станат наши.

— Или да ги приемем в Империята и да сложим точка на въпроса — измърмори Фаулър. — Снощи мислих за това. Ако те не са способни да контролират броя на населението си, ние можем да го правим вместо тях…

— Но нали знаем, че могат? — каза Хорват. — Доказахме, че цивилизацията им дълго време е съществувала в една система. Научили са се… — Министърът замълча за миг, после възбудено продължи: — Хрумвало ли ви е, че е възможно да имат определени срокове за раждане? Сламкарите от онази експедиция може да са били длъжни точно тогава да имат деца.