Прашинка в Божието око

Уитбред поклати глава. Другите го погледнаха и юнкерът най-после заговори. Гордееше се, че е измислил начин, позволяващ на младши офицер да прекъсва висшестоящите.

— Корабът е напуснал сламкарската планета само часове — може би дори по-малко от час — след пристигането на „Макартър“ в тяхната система. Как са имали време да съберат специалисти?

— Не знаех — бавно отвърна Харди. — Но въпреки това трябва да са някакви експерти. Каква полза от такива фантастични езикови способности сред обикновеното население? И фантастични е меко казано. И все пак успяхме малко да ги озадачим. Забелязахте ли?

— Работилницата ли? — попита Сали. — Предполагам, че би могла да се нарече така. Отведоха ме там точно след като ви оставих, доктор Харди, и не изглеждаха поразени от мен. Но наистина ми направи впечатление, че вие останахте там много по-дълго от мен.

— Какво правихте вътре? — попита Дейвид.

— Ами, нищо. Разглеждах инструментите. Стаята беше претъпкана с боклуци… между другото, скобите на стените не са достатъчно здрави, за да понесат истинска гравитация, убедена съм. Трябва да са направили работилницата след като са пристигнали тук. Но така или иначе, тъй като всичко ми беше абсолютно непонятно, не обърнах сериозно внимание на помещението.

Харди сключи длани като за молитва, после засрамено вдигна очи. Бе придобил този навик дълго преди да стане свещеник и не можеше да се избави от него, ала жестът не говореше за набожност, а за съсредоточаване.

— Не сте направили нищо и те не са проявили любопитство. — Той се замисли. — Аз ги разпитвах за имената на уредите. Прекарах там доста дълго време и моят фюнч(щрак) изглеждаше изненадан. Може да греша, но наистина мисля, че интересът ми към инструментите го обезпокои.

— Опитахте ли се да използвате някой от тях? — попита Уитбред.

— Не. А вие?

— Ами, поиграх си малко…

— Как реагираха?

Джонатан сви рамене.

— През цялото време ме наблюдаваха. Не забелязах промяна в поведението им.

— Да. — Харди отново сключи длани, но този път не се усети. — Има нещо странно в тази стая и в реакцията им към нашия интерес. Но се съмнявам, че ще научим причината, докато капитан Блейн не ни прати своя експерт. Знаете ли кой ще дойде?

Хорват кимна.

— Главният инженер Синклер.

— Хм — неволно измърмори Джонатан Уитбред. Всички го погледнаха и той се усмихна. — Ако сламкарите са се озадачили от вас, господин капелан, само си помислете какво ще им мине през главите, когато чуят командир Синклер.

На боен кораб човек няма средно тегло. По време на продължителните периоди на бездействие онези, които обичат да ядат, се развличат с ядене. И затлъстяват. Но хората, които посвещават живота си на някаква кауза — включително мнозина от онези, които остават във флота — са склонни да забравят за храната. Тя не е в състояние да задържи вниманието им.

Санди Синклер седеше на ръба на масата за прегледи и гледаше право пред себе си. Просто си беше такъв: не можеше да погледне човек в очите, докато е гол — ВИСОК, СЛАБ и ЖИЛЕСТ.

Една трета от кожата му представляваше розова зараснала тъкан. По време на експлозия остри метални парчета бяха оставили дълъг белег по ребрата му, бяха го изгорили пламъци и капки разтопен метал. Космическите сражения оставят рани, ако човек изобщо оцелее.

Лекарят бе двайсет и три годишен весел младеж.

— Двайсет и четири години служба, а? И сте участвали в битки?

— И ти ще получиш своя дял белези — изръмжа Синклер, — ако останеш достатъчно дълго във флота.

— Не зная защо, но ви вярвам. Е, вие сте в блестяща форма за своите четирийсет години. Можете да издържите един месец при слаба гравитация, но ще се подсигурим и ще ви връщаме на „Макартър“ два пъти седмично. Излишно е да ви казвам да продължавате с упражненията.

На следващия ден Род Блейн на няколко пъти се обажда на катера, но едва вечерта успя да намери някой друг освен пилота. На сламкарския кораб беше отишъл дори Хорват.

Капелан Харди изглеждаше изтощен и доволен. На лицето му грееше триумфална усмивка, под очите му имаше големи тъмни кръгове.

— Възприемам го като урок по смирение, господин капитан. Те са далеч по-добри от мен в собствената ми област — е, поне в лингвистиката. Реших, че най-бързият начин да усвоя речта им е първо да ги науча на англически. Без компютърна помощ човешкото гърло не е в състояние да говори езика, или по-точно езиците им.

— Съгласен съм. За това ще е нужен цял оркестър. Слушах ги. Всъщност, господин капелан, тук почти няма какво друго да правим.

Харди се усмихна.

— Съжалявам. Ще се опитаме да докладваме по-често. Между другото, в момента доктор Хорват показва катера на група сламкари. Особено ги интересува двигателят. Кафявият искаше да го разглоби, но пилотът не му позволи. Казали сте, че на този кораб няма тайни, нали?

— Естествено, но навярно засега е рано да ги оставяте да бърникат двигателя. Какво е мнението на Синклер?

— Не зная. — Харди изглеждаше озадачен. — Цял ден го държат в онази стая. Още е там.