Прашинка в Божието око

— Други впечатления? — попита Хорват.

— Постоянно си мисля, че корабът е предназначен за свободно падане. Целият е в лепкави ивици. И надуваеми мебели. Тороидите са свързани с къси коридори, широки колкото самите тях. При ускорение би трябвало да са като отворени капаци на пода без начин да се заобиколят.

— Странно — замисли се министърът. — Корабът се движеше само допреди четири часа.

— Точно така. Коридорите трябва да са нови. — Тази мисъл му хрумна внезапно. Онези коридори трябваше да са нови…

— Но това означава още нещо — тихо каза Харди. — Вие споменахте, че мебелите са разположени под всевъзможни ъгли. Когато сламкарите ви говореха, всички видяхме, че не ги интересува в каква посока са застанали. Като че ли са се приспособили към свободното падане. Като че ли са еволюирали в такива условия…

— Но това не е възможно — възрази Сали. — Не е възможно, обаче… имате право, доктор Харди! Хората винаги се ориентират спрямо нещо. Даже опитните морски пехотинци, които са прекарали в космоса целия си живот! Само че никой не може да еволюира при свободно падане.

— Достатъчно древна раса би могла — отвърна капеланът. — Вземете и несиметричните им ръце. Дали е еволюционно усъвършенстване? Не е зле да имаме предвид тази теория, когато разговаряме с тях. — „Ако изобщо сме в състояние да разговаряме“ — мислено прибави той.

— Гръбначният ми стълб направо ги побърка — каза Уитбред. — Като че ли никога не бяха виждали гръбнак. — Юнкерът замълча за миг. — Не зная дали са ви казали. Аз се съблякох гол пред тях. Беше справедливо да… научат с какво си имат работа. — Младежът не можеше да погледне към Сали.

— Не се смея — рече тя. — И аз ще трябва да направя същото.

Уитбред рязко повдигна глава.

— Какво?

Сали внимателно подбра думите си. „Не забравяй провинциалния морал“ — напомни си момичето и заби очи в пода.

— Каквото и да са решили да скрият от извънземните капитан Блейн и адмирал Кутузов, няма защо да пазим в тайна съществуването на два човешки пола. Те имат право да знаят как се размножаваме, а аз съм единствената жена на борда на „Макартър“.

— Но ти си племенница на сенатор Фаулър!

Тези думи я накараха да се усмихне.

— Няма да им казваме. — Сали рязко се изправи. — Тръгваме, боцман Лафърти. — Въпреки слабата гравитация, тя грациозно се завъртя, като истинска имперска дама. — Благодаря ти за загрижеността, Джонатан. Господин капелан, можете да ме последвате веднага щом ви повикам. — И излезе.

— Чудех се защо всички сме толкова нервни — доста по-късно рече Уитбред.

— Тя настоя — като гледаше право напред, отвърна Хорват.

Когато пристигна, Сали се обади на катера. Същият извънземен, който беше посрещнал Уитбред — или поне еднакъв — й се поклони и учтиво я покани на борда. Капеланът, който наблюдаваше сцената на екрана, рязко се наведе напред.

— Това полукимване много напомня на вашето, Уитбред. Той е блестящ имитатор.

Няколко минути по-късно Сали отново се свърза с тях, този път без образ. Намираше се в един от тороидите.

— Отвсякъде съм заобиколена със сламкари. Мнозина носят малки уреди. Джонатан, дали…

— Повечето нямаха нищо. Как изглеждат тези уреди?

— Ами, един прилича на полуразглобена камера, друг има екран като осцилоскоп. — Пауза. — Хм, започва се. Край на връзката. — Изщракване.

В продължение на двайсет минути не знаеха нищо за Сали Фаулър. Тримата мъже неспокойно се въртяха на местата си, приковали погледи в мътния дисплей на интеркома.

Когато тя най-после се обади, гласът й звучеше бодро.

— Добре, господа, можете да дойдете.

— Идвам. — Харди откопча предпазния си колан и бавно заплува към херметичния шлюз. Изглеждаше облекчен. Чакането бе свършило.

На мостика около Род цареше обичайното оживление. За да се занимава с нещо, той беше наредил на юнкер Стейли да проведе симулирано учебно нападение на морската пехота срещу извънземния кораб. Чисто теоретично, разбира се — но това спасяваше Блейн от мрачните мисли. Когато Хорват се обади, капитанът сърдечно възкликна:

— О, докторе! Как сте?

Министърът почти се усмихваше.

— Много добре, благодаря, капитане. Доктор Харди отиде при лейди Сали. Пратих и вашия човек Уитбред.

— Чудесно. — Род усети неприятен бодеж между лопатките. Значи Сали бе преживяла това изпитание…

— Капитане, господин Уитбред спомена, че на извънземния кораб имало нещо като работилница. Той смята, че са изпитали уменията му да борави с инструменти. Удивен съм, че сламкарите могат да преценяват тези ни способности.

— Хм, могат. Създаването и използването на оръдия на труда е основна…

— Да, да, капитане, но ние не сме създатели на оръдия! А лингвист, антрополог, политик — аз — и неколцина военни. Прекалено дълго се опитвахме да научим нещо за тях, вместо да ги впечатлим със собствената си интелигентност.

Блейн се замисли.

— Ами, самите кораби… но имате право, докторе. Ще ви пратя някого. На борда все трябва да има някой, който да се справи добре с такова изпитание.

Когато връзката прекъсна, Род натисна един от бутоните на интеркома.

— Кели, вече можеш да освободиш половината от хората си.