Пред вратите на мрака

След като не без усилие прогони от мислите си тази хубава жена, той се обърна и се зае да обмисля задачата, с която трябваше да се захване. Въздъхна, протегна ръка и взе една книга от купчината. Отвори я и установи, че е написана на непознат език. Огледа се, за да се увери, че не го наблюдават, и извади от кесията си малък предмет, който Пъг му бе дал, преди да пристигнат на Квег. Направи точно както му бяха казали и опрял предмета в челото си, промълви една кратка фраза, след което го прибра. Когато отвори очи, надписите в книгата сякаш се люшнаха и след миг се подредиха в думи, които можеше да чете.

— Трябваше да се запозная с тези хора преди сто години — промърмори под носа си.

Сега вече, придобил способността да чете квегански текстове, плъзна поглед по страницата.

— „По въпроса за звездите и тяхното разположение в небето според сезоните…“ — Прелисти на друга страница, после остави настрани този сборник с любителски наблюдения и се огледа. — Нали знаеш, че това, което ти трябва, сигурно е на дъното на купчината? — попита сам себе си на глас.

— Господине? — попита един глас отзад.

— Да? — Амиранта се обърна и видя на вратата двама прислужници. Единият държеше поднос с чайник гореща вода и каничка с чаена запарка, другият носеше ниска стълба. — О, нищо. — Посочи мъжа със стълбата. — Разпъни я там, качи се и внимателно свали най-горната книга. — На другия заръча: — А ти сложи подноса на масата, ако обичаш. И ми намери удобно кресло. Благодаря. — И насочи вниманието си към мъжа, който вече се качваше по стълбата.

Денят постепенно отминаваше и Амиранта вече бе изпил два чайника. Освен че се наложи да се облекчава на три пъти, сутринта не се отличаваше с нищо вълнуващо, най-вече по отношение на издирванията му. Натъкна се на някои неща, като например трактат за боговете и висшето съзнание, който обаче се оказа само добре прикрит религиозен текст, но понеже бе написан на изящен и увлекателен език, неусетно го увлече и дори му достави удоволствие.

Имаше още един интересен документ за период на голям глад и разни семейни хроники — доста на брой, което за пореден път подчертаваше суетната природа на квеганците. Дори най-скромният и незабележим търговец не пропускаше да напише своя семейна история, но пък можеше само да се предполага дали нещата вътре са факти, или измислици. Една доста живописна, ала съмнителна история разказваше за търговец от Крондор, който се опитал да извлече богатството си направо от въздуха, или поне така твърдял.

По някое време разтвори причудлива книга за тъмни магии, в която се съдържаше повече истина, отколкото вероятно предполагаше самият автор. Остави я настрана, за да я покаже на Пъг и Магнус.

Друга книга бе хроника на борбите между два храма, нито един от които не му беше познат. Магията, която използваше, за да чете чужди езици, не помагаше да различава подобни нюанси. Някой на име Рах-ма-то бе герой на тази история, но Амиранта не познаваше местните богове, нито пък бе сигурен дали не е най-обикновен селяк. И все пак вътре ставаше въпрос за митове и магии и той я отдели настрани.

В още доста книги се натъкваше на подобни причудливи истории, но нито една от тях не касаеше информацията, която търсеше. Той се зачуди дали Пъг и Магнус имат по-голям успех.

Обядът бе възвестен от появата на Ливия. Очарователната квеганка изглеждаше развеселена, когато видя Амиранта коленичил между разхвърляните книги.

— Намери ли нещо полезно?

Той посочи десетината книги край чайника.

— Тези изглеждат обещаващо. — Преувеличаваше, разбира се, но искаше да изглежда, сякаш наистина търси разни стари истории.

— Дойдох да те отведа в читалнята на архиварите, където е поднесен скромен обяд.

Той се изправи и изпъшка — коленете му се бяха схванали.

— Трябва да се поразходя, за да се ободря — каза, за да прикрие истинската причина. — Ако прекаля със заседяването, ще се превърна в немощен старец.

Тя се усмихна и пъхна ръката си в неговата. Амиранта и друг път си бе имал работа с флиртуващи жени и от фамилиарния й жест прецени, че го намира достатъчно привлекателен за по-нататъшна игра. Странни бяха нравите в това общество, помисли си, но после се сети, че тази жена наближава пределната възраст, за да има деца, и вероятно е готова да се омъжи за първия, който й поиска ръката.

Въздъхна и претегли мислено стремежа към удоволствие срещу риска да я наскърби.

— Какво? — попита тя.

— Съжалявам — отвърна той.

— Защо въздишаш така?

Той се усмихна.

— Просто си помислих още колко материал трябва да прегледам. — Беше решил следобед да освободи слугата. Купчината бе намаляла достатъчно, за да може да се справи сам, а и сега, когато бе достатъчно запознат с маниера на писане на квеганците, независимо дали става въпрос за търговски доклади, или за семейни хроники, смяташе да приключи преди вечеря.

— Може би, би могъл да останеш по-дълго?