Пред вратите на мрака

От момента, в който четиримата се събраха за вечеря, беше ясно, че Амиранта има да им казва нещо, но мълчи, опасявайки се, че могат да ги подслушват. Когато най-сетне останаха сами, Пъг погледна Магнус въпросително, младият магьосник кимна, затвори очи и каза:

— Разполагаме с няколко минути. Магията, която използват, за да ни шпионират, е доста слаба, но ако я неутрализирам твърде често, ще им направи впечатление.

— Какво откри? — обърна се Джим към Амиранта.

— Това, за което дойдохме — отвърна той. — „Великата демонична наука“ и дори повече.

— Повече? — попита Пъг. — Какво повече?

— Всичко, което е известно за демоните — отвърна Амиранта, като едва сдържаше вълнението си. — Смятах се за опитен чародей, демоните са моя специалност, но не съм знаел нищичко! — Той се облегна назад. — Още не съм я приключил, но четох достатъчно, за да знам, че съм свидетел на нещо неописуемо!

Пъг погледна Магнус и той каза:

— Само още минута, не повече.

— По-късно можем да го обсъдим с подробности — рече Амиранта и се обърна към Джим. — След като я откраднеш.

Джим сви рамене, сякаш това беше дребен проблем. Библиотеката не беше Имперската съкровищница, щеше да влезе и да излезе за броени минути, с книгата в торбата. Като дипломат възможността да го претърсят при напускане на страната бе минимална, а озовяха ли се в открито море, четиримата можеха да обсъждат проблемите си на воля.

— Има ужасно много неща, за които трябва да говорим — заяви Амиранта. Осъзнаваше, че им остават само няколко секунди. — Демоните са много повече, отколкото си мислим. Много, много повече — повтори и в този момент Магнус вдигна ръка и заговори:

— Натъкнах се на едно описание на морската битка при Окото на квестора през петнайсетата година от управлението на Родни Трети. — Разсмя се малко насила и продължи: — Разказът е доста по-различен от този, с който разполагаме в Крондорската библиотека.

Разговорът продължи в същия дух — находките и сравняването им с досегашните проучвания, като от време на време подхвърляха по някоя похвала относно гостоприемството на домакините. Всеки от участниците доста бързо възприемаше ролята на доволен гост и уморен книжник.

Джим обмисляше кой ще е най-удобният момент да напусне стаята си, без да събуди жената до себе си — знаеше, че квеганците ще се погрижат някоя агентка да топли леглото му. Ако не срещнеше никого по краткия път до библиотеката, щеше да може да вземе книгата — след като получеше точното й описание от Амиранта — и да се върне за не повече от половин час, може би дори по-малко.

Пъг и Магнус се измъчваха от други мисли — какво ли е открил Амиранта в книгата?

А самият Амиранта седеше мълчаливо: все още не бе сигурен дали е започнал да разбира поне малко случващото се и се питаше дали ще намери някакъв смисъл в него. Защото тази книга не бе дело на един изгубил здрава почва разсъдък, тя променяше всичко, което бе смятал, че знае за демоните, както и представите му за така наречения от учените Пети кръг на ада.

Амиранта пое дебелия том и го сложи на масата, а Джим изсумтя свадливо:

— Проблемът не беше в отмъкването, а да я донеса, без да рухна под тежестта й.

Книгата бе дебела две педи, страниците й бяха от плътен пергамент. Тежеше поне петдесет фунта, но не беше чак толкова тежка за носене, колкото трудна за скриване. Според Джим обаче, дори ако квеганците го бяха забелязали да снове нощем, щяха да сметнат, че е тръгнал да краде държавни тайни, а не някаква забравена от всички книга.

Бяха напуснали Квег преди малко повече от час и веднага щом излязоха от пристанището и се озоваха извън обсега на всякакво възможно наблюдение, зрително или чрез магия, Магнус ги прехвърли в кабинета на баща си на върха на кулата на Острова на чародея.

Амиранта беше възбуден като дете, което отваря подарък от Дядо Зима на празненството на Средзимието. Посочи книгата и каза:

— Ще ми отнеме най-много ден-два, за да определя дали написаното вътре отговаря на истината. Ако е така… — Погледна Пъг. — Моят нов приятел, елфът Гуламендис, и аз сме положили доста усилия и сме преживели немалко трудности, за да натрупаме оскъдните си познания. Ние сме сред малцината, оцелели в този своеобразен образователен процес, защото предполагам, че повечето млади магьосници, решили да се изправят срещу демон, вече не са между живите, за да споделят опита си. Но с това тук — той чукна по корицата с показалец — ще съм дваж по-добър майстор в демоничната наука, отколкото бях досега.

— Изглежда доста внушително — каза Пъг.

Магнус го стрелна с поглед, после попита чародея:

— Кой я е написал?