Пред вратите на мрака

— Вярно е, че понякога си твърде самоуверен, но не си прибързан. — Обърна се към Джим. — На няколко пъти едва не ни вкара в сериозна беля, дори щяхме да си изгубим главите, но това бяха дребни грешки. Щом казва, че е на прага да открие нещо важно, вярвам му.

— Добре де — каза Джим. — Има ли нещо, с което мога да помогна?

— Само ако ми разкриеш информацията, от каквато напоследък бях лишен.

Джим мълчаливо загледа гаснещата дневна светлина.

Брандос се покашля и каза:

— Ще вляза вътре и ще помоля Саманта да ни приготви нещо за вечеря. Предполагам, че си гладен.

Джим се засмя.

— Благодаря, Брандос. Ще е чудесно. — И след като старият боец се отдалечи, добави: — Трябвало е да стане дипломат.

Амиранта се разсмя.

— Едва ли, но го бива да е дискретен, когато се налага.

— И така — поде Джим след кратка пауза. — Предполагам, че Пъг също ще иска да изслушаш доклада ми, тъй като ти си специалистът по демони.

Амиранта кимна и каза:

— Онзи елф, Гуламендис, е единственият, който може да се сравнява с мен по познания.

Джим го погледна смутено.

— Знаеш ли, всеки път, като стане дума за тези звездни елфи, направо настръхвам. Но тях ще ги обсъждаме друг път. — После разказа на чародея какво е видял в далечната джалпурска пустиня и когато приключи, попита: — Какво смяташ?

— Смятам, че трябва да намерим начин да върнем Пъг тук час по-скоро.

— Защо?

Амиранта се обърна и тръгна към замъка.

— Ела с мен — каза през рамо и без да чака Джим да го настигне, влезе забързано. Огледа се в дневната и попита четиримата млади магьосници: — Къде е Джейсън?

Един от тях посочи към вратата за малката стая, която Пъг обикновено ползваше за личен кабинет. Амиранта отиде при вратата, почука и я отвори. Джейсън седеше до бюрото и четеше с присвити очи някакъв документ под трепкащата светлина на свещ — малкият прозорец не успяваше да освети помещението дори посред бял ден.

— Да? — попита той очевидно необезпокоен от появата им.

— Пъг — каза Амиранта. — Трябва да го повикаш незабавно.

Джейсън се облегна назад.

— И как да го направя, след като нямам представа къде е?

Амиранта погледна многозначително Джим и продължи:

— Пъг може да е всякакъв, но със сигурност не е глупак. Дори да не знаеш къде е, сигурен съм, че се е подсигурил да се свържеш с него, в случай че възникне подобна необходимост — И тя възникна.

— Наистина ли? — попита младият магьосник и премести поглед към Джим.

— Мисля, че да — потвърди Джим.

— Добре тогава — Джейсън се надигна. — Елате с мен.

Взе свещта и ги поведе.

Качиха се на горния етаж и тръгнаха по коридор към кулата срещу тази, в която бе настанен Амиранта. Чародеят бе предполагал, че е празна, ако не се брои съоръжението — или заклинанието, — предизвикващо зловещото синкаво сияние, изникващо всеки път, когато към замъка се приближеше кораб.

Качиха се по витата стълба до най-горния етаж и Джейсън отвори вратата. Стаята беше празна, ако се изключеше един странен механизъм — две извити пръчки, поставени върху нещо, което приличаше на метал. Амиранта погледна Джейсън и попита:

— Цуранско ли е?

— Проектът да — отвърна Джейсън. — Но е работа на Пъг.

— Какво е това? — попита Джим.

— Разлом — отвърна Амиранта. — Това, което нашите приятели Звездните елфи наричат портал.

Джейсън отиде при един малък рафт до прозореца и взе от него платнена торбичка. Подаде свещта на Джим, коленичи и внимателно я развърза. Бръкна вътре и извади причудливо устройство: кутийка, изписана с непознати символи и оборудвана с ръчици и колелца.

— Това тук е изработка на един майстор от цуранско потекло в Ламът. Изглежда малко нескопосано, сравнено с древните цурански изделия. — И сви рамене, сякаш казваше нещо общоизвестно.

После постави устройството върху металната основа между двете пръчки, натисна една ръчка и се отдръпна.

— Да ви призная, не разбирам нищо от разломна магия. Трудна работа е и е извън сферата на моите интереси. Само Магнус и още неколцина схващат тези неща, но никой колкото Пъг. Той направи това в случай, че се наложи да го повикаме.

Внезапно помещението се изпълни със свистене, чу се пукот като от електрически заряд и между пръчките изникна сияние. Във въздуха се появи тъмно петно, което бързо се разширяваше — приличаше на мазнина, отразяваща светлина върху водна повърхност.

— Пъг всеки миг ще получи предупреждението. Ще се появи тук веднага щом може.

— Знаеш ли къде е отишъл? — попита Джим.

— Знаем само това, което ни казва — отвърна Джейсън.

След няколко сякаш безкрайни мига в разлома се появи дребен мъж с грижливо подкастрена брада. Пъг все още се обличаше като цуранските Велики — със семпла черна роба и кожени сандали.

— Какво има? — попита той веднага щом прекрачи при тях.

Джейсън кимна към Джим и Амиранта. Чародеят заговори пръв:

— Пъг, изиграха ни като глупаци.

Пъг смръщи вежди и попита:

— Какво искаш да кажеш?

— Ще ти обясня — отвърна Амиранта, — след като Джим ти разкаже какво е видял преди няколко дни в Джалпур. Но ще е добре към нас да се присъедини още някой.

— Кой?

— Трябва ни специалист по смъртта.

Пъг го погледна внимателно.