Джим предполагаше, че за прапрадядо му нещата са били много по-прости. В онези далечни дни целите на магьосниците от Звезден пристан и на Кралството бяха били доста сходни. Зачуди се дали Джими Ръчицата би погледнал на сегашното положение по начина, по който гледаше той.
Бащата на Джим, Уилям Джеймисън, и чичо му Дашър бяха загинали в пограничната война с Кеш, когато Джим още бе момче, а другият му дядо, Дашел, нямаше наследници. И сега Джим Джеймисън беше единственият наследник на цялата фамилия.
Помъчи се да прогони спомените за измамата, до която бяха прибягнали неговите предци, за да го накарат да поеме контрол върху престъпните групи по бреговете на Горчиво море, както и да оглави кралската разузнавателна служба. С времето бе установил, че му се нрави да се занимава и с двете, но това не бе направило задачата да носи две дини под една мишница по-лека.
А ето че сега бе на път да се натовари с още по-голяма отговорност като действащ агент на Конклава. Докато отваряше двукрилата врата към всекидневната, се зачуди дали взима правилното решение.
Две жени седяха и плетяха, а трета слагаше дърва в камината, до която седяха трима мъже. Един от тях — млад магьосник — се обърна, позна го и се провикна:
— Джим Трепалото! Добре дошъл!
— Здравей, Джейсън — отвърна Джим и се огледа. — Къде са другите?
— Къде ли не — отвърна Джейсън и отметна дългата си черна коса назад. — Пъг прати повечето млади ученици у дома или в Звезден пристан. Останалите са настанени на безопасно място. Другите, които сме тук, душим за заплаха и предаваме съобщенията. За какво идваш?
— Трябва да говоря с Пъг — отвърна Джим, без да си прави труда да скрие нетърпението си. И извади една сфера от мътно жълтеникав метал. — Това не работи. Наложи се да взема бърз кораб от Дърбин, за да пристигна тук.
Магьосникът взе сферата и промърмори:
— Цуранска транспортна сфера… от няколко години не сме намирали нови. — Огледа я и продължи с тон, в който се долавяше съжаление: — Страхувам се, че майсторите, които ги правеха, са загинали на Келеуан. Малцината, които оцеляха… Приятелю, сферите, които ни останаха, са на по няколко десетки години.
Джим знаеше, че малкото оцелели цурански магьосници сега се борят редом със сънародниците си за спасяването на своя нов свят, или може би водят тихо съществуване в Ламът. Джейсън всъщност му намекваше, че ако Конклавът има достъп до нови сфери, с удоволствие ще му дадат една от тях.
— Да, прав си — каза Джим. Чувстваше се малко глупаво. — Мога ли да говоря с Пъг?
— Пъг не е тук — отвърна Джейсън.
— Къде е?
— Не знаем. Не сме го виждали от почти месец.
— В такъв случай искам да говоря с Магнус.
— Той също замина — каза Джейсън. — Ела, седни до огъня да си починеш. Има начин да им пратим вест, но ще отнеме известно време.
— Под известно време имаш предвид часове или дни? — попита Джим, докато си сваляше ръкавиците и се настаняваше до огъня.
Джейсън само сви рамене и Джим усети, че отново го изпълва чувството за безпомощност.
2.
Знамение
Светкавица раздра небето.
Амиранта отброи мълчаливо секундите, докато долетя далечният гръм. Погледна стария си другар Брандос и каза:
— Бурята се отдалечава.
Старият боец кимна, но не отговори, съсредоточен върху почистването на ризницата си. Седеше на ниско столче до бумтящото огнище в малката стаичка на върха на единствената обитаема кула.
Амиранта бе доста впечатлен, когато за пръв път посети легендарния замък на Черния магьосник. Но сега го намираше за стар и ветровит, място, в което сякаш бе запечатана вечна печал. След годината пребиваване сред тези хора Укротителят на демони постепенно бе започнал да разбира и споделя тяхната болка и гняв. Тихото и кротко съществуване, което бяха водили преди зловещата атака срещу Вила Беата и смъртта на Миранда, сина й Калеб и жена му Мари и голям брой ученици, бе изчезнало завинаги.
Един от малкото радостни моменти през тази година бе завръщането на Брандос предния месец. Беше пристигнал от Новиндус заедно със съпругата си Саманта. Но дори тази неизменно ведра и жизнерадостна жена не бе успяла да разсее царящото в замъка мрачно настроение.
Пъг и неговият оцелял син Магнус на няколко пъти заминаваха и се връщаха и когато бяха тук, водеха с Амиранта доста интересни разговори. Чародеят бе принуден да признае, че е разширил значително познанията си за демоните и демонското царство — много повече, отколкото през последните петдесет години самостоятелни проучвания. Нерядко се оказваше, че разполагат с идентична информация, но магьосниците не бяха оценили значението й и той често помагаше на Пъг да погледне на събраните данни по нов начин.