Пред вратите на мрака

Даваше си сметка, че за успешното изпълнение на задачите голямо значение имат и хората, които бяха с него и които бяха верни на Короната. Също като Амед, членовете на екипажа бяха сред малцината на този свят, на които би поверил живота си и които биха го последвали дори в ада. Като се имаше предвид това, което бе видял през изминалата седмица, вероятно крайната им цел не бе много по-различна.

Шквалът, който ги връхлетя веднага щом напуснаха пристанището и поеха на североизток към Крондор, най-сетне се умори и ги остави на мира. Четири дни бурята заливаше палубата с огромни вълни и екипажът трябваше да търпи несгодите. Джим обаче не й обръщаше внимание, замислен за това, което го очакваше на острова.

Най-сетне в далечината изплуваха тъмните очертания на замък, щръкнал на скалите в крайбрежните води на Острова на чародея. Гледка, която го изпълни с неясна тревога, както бе и първия път, когато го бе видял. От опит знаеше, че тревогата се дължи на заклинание, магична бариера, поставена от Пъг, Черния магьосник, и че ще изчезне веднага щом доближат брега. Забеляза, че магичната зловеща синкава светлина в най-северната кула е изчезнала, заменена от по-меко жълтеникаво сияние, сякаш там бе запален слаб огън.

Капитан Джонсън нареди да свалят платната и да спуснат котва. Джим бе избрал семпло облекло — вълнена туника и панталони, широк колан със затъкнати в него меч и нож, високи ботуши и широкопола шапка.

Нямаше търпение да се срещне с Пъг и неговите съветници, особено с Укротителя на демони Амиранта, и се надяваше, че информацията, която носи, може да им е от полза. Защото имаше да залавя кешийски шпиони, да се справи с една особено опасна банда и да се върне към прекъснатия си придворен живот.

Скочи от лодката още преди тя да стигне до брега, без да обръща внимание на водата, която влизаше в ботушите му, и тръгна по пътеката към Вила Беата. Сега от вилата бяха останали само обгорени останки, спомен за зловещата атака на Беласко и неговите слуги. Павиран път вдясно отвеждаше при черния замък. Джим тръгна натам. Съжаляваше за импулсивния си скок, преди да стигнат брега — водата шляпаше неприятно в ботушите му.

Замъкът беше изграден по планове на Макрос, първия Черен магьосник, със стени от тъмен камък. Високият портал приличаше на зейнала паст на чудовище и внушаваше на влизащите мисълта, че ще бъдат погълнати. Пустият двор бе обрасъл с шубраци и покрит с прах, а широките порти зееха.

Джим знаеше, че решението на сегашните му обитатели да се преместят тук след атаката срещу къщата в долината е част от план, целящ да накара Беласко да повярва, че Черният магьосник и Конклавът на сенките са унижени и принудени да се скрият и да се спотайват страхливо в очакване на следващото нападение.

Истината обаче бе доста по-различна.

Докато влизаше в привидно изоставения замък, Джим се замисли за връзката си с обитателите му през последната година. Всъщност връзката между Конклава на сенките и семейство Джеймисън бе доста сложна от близо двайсет години насам. Прапрадядото на Джим, легендарният Джими Ръчицата, по-късно лорд Джеймс Крондорски, се бе оженил за доведената дъщеря на Пъг — Гамина. В известен смисъл те бяха далечни роднини, но с течение на времето във връзката им се бяха появили пукнатини.

Джим влезе в просторната зала, в единия край на която имаше огромна камина. В стари времена такъв замък щеше да е дом на стотина членове на благородни семейства, заедно с роднините им, и в студените нощи те щяха да се събират в тази зала. Джим спря за миг, за да се полюбува на вниманието към детайлите, проявено от Макрос — всеки незапознат с историята посетител би предположил, че замъкът е построен много векове преди действителното му завършване.

Докато се качваше по стълбището към единствената обитавана кула, се питаше как ли би оценил настоящото положение неговият прапрадядо. Доколкото можеше да съди по това, което му бяха разказвали за него, предположи, че би бил едновременно заинтригуван и ядосан.

По онова време Пъг бе обидил принца на Крондор, по-късно крал Патрик, като бе отхвърлил лоялността си към Островното кралство и бе предизвикал принца да отстои претенциите си към островното херцогство Звезден пристан в Долината на сънищата.

Джим знаеше, че в онези дни е имало и спор между Пъг и управляващите в Звезден пристан. Каквато и да бе причината, Пъг се бе оттеглил със семейството си на този остров. Тук бе положил основите на Конклава на сенките, тайна организация, която се бе превърнала във важен фактор в живота на Джим въпреки първоначалното му желание да няма нищо общо с нея.

Връзките между семейството на Джим и Конклава се бяха изопнали, когато дядото на Джим бил повикан в двора на краля и повишен в ранга херцог на Риланон.

С течение на времето, през периода на управлението на дядо му в столицата, между Конклава и кралството бяха възникнали противоречия. Джеймс Риланонски, също като дядо си, беше лоялен към Островното кралство.