Предани

– По-зле? – повторям като ехо. – Как могат да станат по-зле от избиването на почти

всички Аскети? Как?

– Правителството заплашва от повече от година, че ще затвори експериментите –

отвръща Нита. – Те се провалят, защото общностите не могат да живеят в хармония, но

Дейвид винаги намира начин да връща мира в градове в последния момент. И ако нещо

се обърка в Чикаго, той отново ще се справи. Готов е да затрие всичко, да пренастрои

паметта на хората и да започне от нулата.

– Да пренастрои паметта им?

– Естествено, със серума на Аскетите. Реално той не е техен, а на Бюрото, но да, да

пренастрои паметта на хората. Всеки мъж, жена, дете... всички ще трябва да започнат

отначало. Цели животи – заличени – казва ядосано Нита. – Против волята на хората. И

защо? За да се разреши някакъв несъществуващ генетичен проблем. Тези хора са

достатъчно силни, за да го направят, а никой не бива да притежава такава сила.

Спомням си какво си помислих, след като Йохана ни каза, че Миротворците имат за

задача да инжектират серума на Аскетите на всеки, който премине границата. Когато

отнемеш спомените на един човек, реално отнемаш живота му!

От този миг не ме интересува какъв е планът на Нита, стига в него да е залегнала една

основна за мен точка: унищожаването на Бюрото. От всичко, което научих през

последните няколко дни за това място, не виждам нито една основателна причина то да

продължи да съществува.

– Какъв е планът? – пита Трис с равен глас.

– Ще пусна приятелите си от покрайнините до тунела. Тобиас, ти трябва да изключиш

охранителната система, докато те наближават. Техниката е подобна на тази в

контролната зала на Безстрашните, така че няма да имаш проблем. Рафи, Мери и аз ще

влезем в лабораторията за оръжия и ще откраднем серума на паметта, за да не могат да

го ползват. Реги ни помага тайно и ще отвори тунела в деня на атаката.

– Какво ще правиш с този серум? – питам.

– Ще го унищожа – казва спокойно тя.

Чувствам се странно празен като спаднал балон. Не знам как съм си представял този

неин план, но моят не е такъв. Това е твърде малко, едно нищо срещу отговорните за

симулационната атака, срещу хората, които ми казаха, че има нещо сбъркано в мен, в

самия ми генетичен код.

– И това е всичко, което мислиш да направиш? – пита Трис, най-сетне откъсва поглед

от микроскопа и присвива очи срещу Нита. – Знаеш, че Бюрото е отговорно за смъртта на

стотици и планираш да... да им вземеш серума?

– Не си спомням да съм те канила да критикуваш плана ми.

– Не критикувам, а ти казвам, че не ти вярвам. Мразиш тези хора, личи от начина, по

който говориш за тях. Каквото и да си замислила, ще е много по-лошо от открадването на

един серум.

– Серумът на паметта е тяхното оръжие да поддържат експериментите. Той им дава

силата да контролират всичко в града ви и аз искам да им го отнема. Засега това ми

стига. – Нита говори бавно и ясно, дори нежно, както се обяснява на глупаво дете. – Не

съм казала, че това е всичко, което възнамерявам да направя. Невинаги е разумно да се

удря с все сила при всяка една отворила се възможност. Това е маратонно бягане, а не

спринт.

Трис поклаща глава.

– Тобиас, ще участваш ли? – пита Нита.

Отмествам очи от скованото тяло на Трис към Нита. Изглежда спокойна, готова. Не

разбирам какво нередно и лъжливо вижда Трис. И точно когато отварям уста да кажа

„не“, усещам, че ако откажа, ще се пръсна отвътре. Трябва да направя нещо. Дори и да

е дребно и незначително. Не проумявам как Трис не изпитва същата потребност.

– Да – казвам. Трис се обръща към мен и ме поглежда с разширени от изненада очи. –

Мога да изключа охранителната система, но ще ми трябва малко от серума на

Миротворците. Можеш ли да ми набавиш?

– Мога – усмихва се Нита. – Ще ти съобщя кога и как ще стане. Хайде, Реги, нека ги

оставим да... си поговорят.

Реги ни кимва и двамата излизат, затваряйки внимателно вратата, за да не издаде

звук.

Трис се обръща към мен, скръстила ръце като решетки пред тялото си, сякаш за да

ме задържи настрана.

– Не мога да повярвам, че го направи! – казва тя. – Тя лъже! Не виждаш ли?

– Какво да виждам? Нещо, което не е така? Знам кога ме лъжат, усещам точно

толкова добре, колкото и ти. А в тази ситуация мисля, че преценката ти не е обективна.

Може би е повлияна от ревност.

– Не съм ревнива! Просто съм умна! Тя е планирала нещо много по-голямо и не ти

казва какво. На твое място бих стояла настрана от хора, които ме лъжат за нещо, в което

искат да взема участие.

– Е, ти не си на мое място, не си и мен – тръсвам глава. – За Бога, Трис! Тези хора са

убили родителите ти! И ще седиш и няма да направиш нищо?

– Не съм казала, че няма да направя нищо – отвръща троснато тя. – Но не искам да се