Предателството „Тристан“

Меткалф усети прилив на адреналин при влизането на втория агент на Гестапо в магазина. Явно са ме следили — осъзна той с ужас.

Бързо прецени наум ситуацията. Разполагаше с оръжие, прибрано над глезена, където не се забелязваше. На теория бе разкрит, но това не означаваше още, че трябва да извади пистолета и да стреля. Беше крайна мярка. Не биваше да рискува да убие агент на Гестапо, особено преди отпътуването от Париж. Това щеше да усложни нещата.

В случай че можеше да избяга, разбира се. Имаше двама души, които вероятно имаха заповед да арестуват, а не да убиват.

Но кого възнамеряваха да арестуват?

Дюкроа беше най-уязвим. В края на краищата Меткалф не правеше нищо друго, освен да разглежда книгите. Ако се оставеше да го отведат в Гестапо, нямаше да се случи нищо. Но ако нахлуеха в задната стая, докато Дюкроа вършеше нелегалната си работа, французина със сигурност го чакаше екзекуция.

Трябваше да предпази Дюкроа. Да го предупреди на първо време.

Тихичко Меткалф прокара пръст през редица от книги, сякаш търсеше конкретно заглавие, и внимателно се премести на съседния стелаж. Движеше се бавно, съсредоточено, с търпението на читател, изцяло погълнат от книгите.

Първият агент на Гестапо вдигна очи, наблюдавайки внимателно движенията на Меткалф. Вместо да побърза, Меткалф нарочно се забави, за да разсее подозренията на германеца. Той спря, измъкна една книга от рафта, разтвори я и се зачете. После поклати глава, върна я на мястото й и продължи към задната част на книжарницата. Изплъзвайки се от полезрението на двамата германци, скрити зад дългия и висок стелаж, той ускори крачки, като внимаваше да не вдига шум.

Накрая стигна до двойната врата, която водеше към работилницата.

Бутна я леко, за да не изскърца.

Дюкроа говореше по телефона. Меткалф се успокои, че наоколо не се виждаха никакви изобличителни улики, нямаше и печати на Вермахта, нито формуляри за документи, нищо такова.

Дюкроа се обърна и се усмихна на Меткалф.

— Имаш нужда от мен в магазина? Някой клиент иска да плати сигурно?

— Гестапо — отвърна Меткалф шепнешком — Двама. Ако си извадил нещо, веднага го прибери. Бързо!

Дюкроа го погледна учудено. Меткалф продължи:

— Има ли заден изход?

Винаги си осигурявай авариен изход — гласеше първата заповед на Корки. Меткалф обаче бе пропуснал да се подсигури.

— Забравих да ти дам обложката на Расин — протестира Дюкроа.

Той вдигна покрита с плат кутия от тезгяха и се обърна към Меткалф.

— По дяволите, нямаме време за това — каза задъхано Меткалф. Той огледа работилницата, търсейки изход. — Ти не разбираш. Дошли са хора от Гестапо. Трябва да изчезвам оттук, ти…

— Трябва да си изпълня дълга — прекъсна го Дюкроа с учудващо спокоен глас. Обложката падна на пода, разкривайки огромен „Лугер“, насочен в гръдния кош на Меткалф. Дюкроа държеше огромното оръжие с две ръце, а лактите му бяха опрени плътно върху ръкохватките на инвалидната количка. Меткалф се облещи срещу дулото на пистолета.

Той мръдна едната си ръка, за да измъкне собственото си оръжие, но Дюкроа изкрещя:

— Не мърдай! Или ще стрелям!

Зад гърба на Меткалф се чуха стъпки. Той се обърна и видя двамата агенти на Гестапо да влизат с насочени пистолети.

— Ален — процеди през зъби Меткалф. — Какви ги вършиш, по дяволите?

— Съветвам те да не правиш резки движения — каза Дюкроа. — В противен случай няма да се поколебаем да те убием. Тези господа искат само да си поговорят с теб и аз те съветвам да проявиш отзивчивост. Виж, пистолетът е насочен точно срещу гръбначния ти стълб. Мръднеш ли, стрелям и воала, ето виж. Прекарваш остатъка от живота си в инвалидна количка като мен. Ако оцелееш, разбира се. Нищо под кръста надолу не функционира. Но се отразява великолепно на ума. Няма да има повече тичане след жените. Да не говорим за мазолите, които излизат по дланите. Но не се безпокой… Какво казваше онзи английски поет? „Хората винаги ще са любезни към теб…“ Ще се молиш да умреш, повярвай ми.

— Отлична работа — се чу глас иззад Меткалф.

— Стремежът ми е да се харесвам — каза Дюкроа, свивайки рамене, като същевременно стискаше здраво оръжието, сякаш не бе минало много време от дните му на фронта.

Меткалф мислеше трескаво, адреналинът му се покачи.

Беше в капан.

Стоеше неподвижно, но погледна през рамото си. Двамата цивилни агенти на Гестапо бяха насочили оръжията си срещу него. Бяха на около три метра и пристъпваха по-близо. Три пистолета бяха насочени срещу него. Превъзхождаха го. И най-малкото рязко движение щеше да му коства живота за секунди. Нямаше никакво съмнение.

Как и защо се случи това, не разбираше. Беше такава бъркотия. Не беше за вярване. Какъв натиск бяха упражнили над Дюкроа? Какви заплахи? Какъв подкуп му бяха предложили?

А да не би Дюкроа да е бил в комбина с нацистите от самото начало?

Докато Меткалф се опитваше да разбере логиката на всичко това, другата част от мозъка му изчисляваше какъв е рискът, ако се хвърли срещу Дюкроа… Нямаше смисъл. Той беше в ръцете им.