Предателството „Тристан“

Но защо? Какво знаеха за него? Дали са разбрали за прикритието му? Или просто Дюкроа го бе издал заради опита му да се сдобие с фалшиви документи. Това обаче не поставяше ли Дюкроа в опасност?

— Майн Херен — каза Меткалф с почуда в гласа. — Не смятате ли, че прекалявате?

— Ръцете до тялото — изкомандва единият агент.

Меткалф бавно свали ръцете си и ги прибра към тялото си. Поклати бавно глава с изражение на недоумение и съжаление.

— Може ли най-после някой да ми обясни какво означава всичко това?

— Хер Ейхен, ще поговорим по-късно. Приготвили сме за целта стаята за разпити. За момента ще дойдете с нас и няма да правите никакви излишни движения, тъй като имаме заповед да стреляме.

Заповед. Тези двамата значи действаха по нечия заповед от горе, от по-висши офицери. Те бяха роботи, улични агенти от нисък ранг, а това бе добре, сметна Меткалф. Не действаха по своя инициатива, а по заповед от горе.

Меткалф се усмихна и хвърли поглед към Дюкроа. Очите на французина обаче бяха ледени, ръцете му все още бяха в позиция за стрелба. Не предизвика у него никакво съчувствие, никакво признание за старото им приятелство. Той изглеждаше напълно чужд човек — безмилостен, непоколебим.

— Господа — каза Меткалф, — не трябва ли поне да ме уведомите защо ме отвеждате?

Той чу звънтенето на камбанките на входната врата.

— Обърнете се, ако обичате — каза единият германец. — Тръгнете към вратата. С прибрани ръце.

— Не, през задния изход, моля — намеси се Дюкроа. — Никой не бива да го вижда да излиза през магазина ми.

Той посочи с пистолета си дъното на работилницата, където Меткалф бе забелязал, че има врата. Тя вероятно водеше към алеята.

— Има ли нещо общо с документите? Документите, които използвам, за да доставям на Герхард Маунтнер коняк, цигари, хайвер? Или на фрау Маунтнер копринени чорапи и парфюми? Господа, наистина, това не може да е сериозно.

Замесвайки името на човека номер две в щаба на Гестапо в Париж, негов клиент, Меткалф изстреля най-тежките си патрони. Тези улични агенти, покорни до мозъка на костите си, едва ли щяха да направят нещо против желанията на толкова високопоставен началник като Маунтнер.

— Напълно сериозни сме — отвърна кротко вторият германец с нотка на огромно удоволствие в гласа. — Върху заповедта за арест стои подписът именно на Герхард Маунтнер. Изпълняваме личната заповед на групенфюрер Маунтнер. Тръгвайте, моля.

Блъфът му не успя! Хитростта му бе разобличена. Сега не оставаше нищо друго, освен да тръгне с агентите. Отново погледна Дюкроа, който все още не бе променил позата за стрелба, макар че по челото му бяха избили капки пот. На устните на фалшификатора се четеше тънка усмивка. Любителят на поезия оценяваше иронията, възхищаваше се на представлението, в което разказвачът се оплита в мрежата на собствените си измислици.

— Добре — каза Меткалф. — Сигурно има някаква ужасна грешка, но всичко ще се изясни на улица „Сосе“.

Той тръгна към дъното на работилницата, покрай линотипната машина. Единият от агентите го следваше плътно, държейки го за лакета. В другата си ръка носеше насочения револвер. Вторият агент вървеше отзад.

Меткалф забеляза с периферното си зрение, че Дкжроа бе свалил пистолета най-после и се насочваше с количката към магазина, явно за да обслужи клиента, който влезе, още повече, че кризата отмина. Остана само с двамата агенти на Гестапо, но те все още го превъзхождаха.

Както крачеше, той наведе засрамено глава и започна да трепери от страх.

— О, Боже — мърмореше Меткалф. — Това е ужасяващо. Отдавна се страхувах, че може да се случи.

Коленете на Меткалф се подгънаха и той падна на пода, ридаейки силно. Беше трепереща развалина, обхваната от страх. Агентът до него отпусна ръката му мигновено под тежестта на свличащото се тяло на Меткалф. Падайки на пода, Меткалф повлече германеца със себе си, после се обърна светкавично и блъсна главата му в каменния под. Чу се как черепът на гестаповеца се пукна от удара в камъка. Очите му изскочиха от орбитите си, виждаше се само бялото.

За части от секундата Меткалф скочи на крака с валтера на изпадналия в безсъзнание германец. Скри се зад металната преса и стреля срещу другия германец.

— Пусни оръжието или ще умреш — викна германецът, но върху флегматичната му преди това физиономия се четеше страх. Той стреля срещу Меткалф, но куршумите отскочиха от металния корпус на линотипната машина. Прикрит зад нея, Меткалф промуши дулото на откраднатия пистолет в един от процепите на машината, внимателно се прицели, докато нов откос от куршуми издрънчаха върху метала. Гестаповецът се втурна към Меткалф, стреляйки, но изстрелите рикошираха от метала.