Предсказанията на Нострадамус

Някой изви ръката му зад гърба и

я вдигна към врата му. Усети, че го

свалят на колене.

Точно преди да загуби съзнание,

забеляза телевизионната антена на

една от караваните.

Глава 15

- Ти го направи, Йола, твое

право е.

Жената стоеше пред него. По-

възрастен мъж постави нож в ръката

ѝ и я побутна напред. Сабир се опита

да каже нещо, но установи, че устата

му е залепена с тиксо.

- Това е. Отрежи му топките.

- Не. Първо му извади очите. -

Хор

от

възрастни

жени

я

окуражаваше от мястото си пред

вратата на караваната. Сабир се

огледа. Освен жената с ножа беше

изцяло заобиколен от мъже. Опита се

да раздвижи ръце, но те бяха вързани

стегнато зад гърба му. Глезените му

също бяха вързани, а между коленете

му

беше

поставена

бродирана

възглавница.

Един от мъжете го обърна и

свали панталоните му до коленете.

- Така. Сега можеш да виждаш

целта.

- Забий го и в задника му,

докато го правиш. - Възрастните

жени се бутаха напред, за да виждат

по-добре.

Сабир започна да разтърсва глава

в напразен опит да махне тиксото от

устата си.

Жената пристъпваше бавно, като

държеше ножа пред себе си.

- Продължавай. Направи го.

Спомни си какво е направил с Бабел.

Сабир започна да сумти през

лепенката на устата си. Взря се в

жената с адска концентрация, сякаш

можеше някак си да я убеди да не

прави това, което възнамеряваше.

Един

от

мъжете

сграбчи

тестисите на Сабир и ги опъна

силно, оставяйки само тънка ивица

кожа, която да бъде прерязана.

Единствен удар с ножа щеше да бъде

достатъчен.

Сабир

гледаше

жената.

Инстинктът му подсказваше, че тя е

единственият

му

шанс.

Ако

концентрацията му се нарушеше и

той погледнеше встрани, знаеше, че с

него е свършено. Без сам да разбира

напълно защо, той ѝ намигна.

Намигването я удари като шамар.

Тя посегна и рязко махна тиксото от

устата на Сабир.

- Защо извърши това? Защо

оскверни брат ми? Какво ти беше

сторил?

Сабир пое голяма глътка въздух

през подутите си устни.

- Крис. Крис. Той ми каза да

питам за Крис.

Жената отстъпи назад. Мъжът,

който държеше тестисите на Сабир,

ги пусна и се наведе над него, главата

му беше наклонена на една страна

като на ловджийско куче.

- Какво каза?

- Брат ти разби една чаша.

Притисна ръката си в нея. После

моята ръка. След това преплете

ръцете ни и сложи отпечатъкът от

моята на челото си. После ми каза да

отида в Самоа и да питам за Крис. Не

съм аз човекът, който го е убил. Но

сега разбирам, че е бил следен. Моля

ви, повярвайте ми. Иначе защо да

идвам тук?

- А полицията? Издирват те.

Видяхме

по

телевизията.

Разпознахме лицето ти.

- Кръвта ми беше по ръката

му.

Мъжът го захвърли настрани. За

миг Сабир изпита увереност, че ще

прережат

гърлото

му.

После

почувства, че свалят превръзката на

ръката му - проверяваха раните. Чу

ги да говорят на език, който не

разбираше.

- Изправи

се.

Сложи

си

панталона.

Срязаха въжетата зад гърба му.

Един от мъжете го сръчка.

- Кажи ми. Кой е Крис?

Сабир вдигна рамене.

- Един

от

вашите

хора,

предполагам.

Някои от по-възрастните мъже се

изсмяха.

Мъжът с ножа му намигна,

несъзнателно имитирайки жеста,

който беше спасил тестисите на

Сабир само преди две минути.

- Не се притеснявай. Скоро ще

се запознаете. Със или без топките

ти. Изборът е твой.

Глава 16

„.Най-малкото

ме

хранят“,

помисли си Сабир. По-трудно е да

убиеш човек, с когото си споделял

храната си. Вероятно.

Той загреба последните остатъци

от задушеното, после посегна със

завързаните си ръце към кафето си.

- Месото. Беше вкусно.

Старата жена кимна и избърса

длани в широките си поли, но Сабир

забеляза, че тя не яде.

- Чисто. Да. Много чисто.

- Чисто?

- Бодлите. Таралежите са най-

чистите зверове. Те не са махриме.

Не както... - изплю се тя през рамо -

кучетата.

- О! Вие ядете кучета? - Сабир

вече срещаше трудности при мисълта

за таралежи. Усещаше как започва да

му се повдига.

- Не. Не. - Жената избухна в

гръмогласен смях. - Кучета. Ха-ха! -

И даде знак на една от приятелките

си тя. - Ха. Гаджото мисли, че ядем

кучета.

Един мъж се появи на поляната,

тичайки. Група деца незабавно го

наобиколиха. Поговори с някои от

тях и те се втурнаха да предупредят

катуна.

Сабир внимателно наблюдаваше,

докато кутии и други предмети бързо

бяха скрити под или в караваните.

Двама мъже прекъснаха заниманието

си и дойдоха при него.

- Какво има? Какво става?

Хванаха го от двете страни и го

пренесоха, влачейки краката му, до

един дървен сандък.

- Господи! Нали няма да ме

сложите вътре? Имам клаустрофобия.

Сериозно.

Заклевам

се.

Не

се

справям добре в тесни пространства.

Моля ви. Сложете ме в някоя от

караваните.

Мъжете го навряха в сандъка.

Един от тях извади лекьосана носна

кърпа и я напъха в устата на Сабир.

После

наведоха

главата

му

и

затвориха капака.

Глава 17

Капитан

Калк

огледа

разпръснатата група пред себе си.