Предсказанията на Нострадамус

престъплението. Счита се, че Сабир

се намира в Париж, но не бива при

никакви

обстоятелства

да

бъде

доближаван от цивилни лица, защото

може да е опасен. Естеството на

престъплението е толкова сериозно,

че от Националната полиция са

приели за свой приоритет да открият

убиеца, за когото се смята, че

подготвя нов удар.

- Господи! - възкликна Сабир.

Той стоеше в средата на хола и се

взираше

в

телевизора,

сякаш

апаратът щеше да се измъкне от

мястото си и да запълзи по пода към

него. Стара негова вестникарска

снимка

заемаше

целия

екран,

изкривяваща всяка черта на лицето

му, докато и самият той почти не

повярва, че това е изображението на

издирван престъпник.

Следваше снимка на мъртвия

Самана с надпис: „Познавате ли този

човек?“ Бузата на мъжа бе разкъсана,

ухото отрязано, очите му бяха

отворени, като че притежателят им

осъждаше воайорите пред екрана,

намиращи утеха във факта, че не те

самите, а някой друг е показан по

телевизията.

- Не е възможно. Кръвта ми е

навсякъде по него.

Сабир седна в един фотьойл с

отворена уста, а пулсациите в ръката

му бяха в странен синхрон с

електронната музика, съпровождаща

финалните надписи на вечерните

новини.

Глава 11

Отне му десет трескави минути

да събере всичките си вещи -

паспорт, пари, географски карти,

дрехи

и

кредитни

карти.

В

последния момент претърси бюрото,

в случай че там има още нещо, което

да му бъде полезно.

Ползваше

апартамента

на

английския си агент Джон Тоун,

който беше на почивка на Карибите.

Колата

също

беше

негова,

следователно

неразпознаваема

-

нейната анонимност би могла най-

малкото да му позволи да се измъкне

от Париж. Да му даде време да

помисли.

Набързо прибра стара шофьорска

книжка на името на Тоун, както и

малко резервни евро, които откри в

празна обложка от видеокасета.

Книжката нямаше снимка. Можеше

да се окаже полезна. Взе и сметка за

електричество и документите на

колата.

Ако ченгетата го спряха, щеше да

се прави на ударен - ще каже, че е

тръгнал на проучване към Сен Реми

де Прованс - родното място на

Нострадамус. Не е слушал радио или

гледал телевизия - не знае, че

полицията го издирва.

С малко късмет можеше да

стигне чак до швейцарската граница

и да си пробие път от другата страна.

Там

невинаги

проверяваха

паспортите. И Швейцария все още

беше извън ЕС. Ако успееше да

стигне до американското посолство в

Берн, щеше да е в безопасност. Ако

швейцарците го екстрадираха някъде,

то щеше да е в САЩ, а не в Париж.

Сабир беше чувал разкази за

френската полиция от някои от

колегите си журналисти. Веднъж

попаднал

в

ръцете

им,

няма

измъкване. Можеше да минат месеци

и дори години, докато делото ти

изплува от бюрократичния кошмар

на френското правосъдие.

Спря до първия банкомат, който

видя, и остави двигателя на колата да

работи. Трябваше да поеме риска и

да изтегли малко пари. Вкара първата

карта в отвора и започна да се моли.

Дотук добре. Щеше да пробва да

изтегли хиляда евро. Така дори ако

втората карта се окажеше блокирана,

щеше да плати магистралните такси

и да си вземе нещо за ядене с пари в

кеш, които не можеше да бъдат

проследени.

От отсрещната страна на улицата

младеж с качулка го наблюдаваше.

Господи! Това не беше подходящият

момент да го ограбват. Особено

докато ключовете на чисто новото

ауди бяха на таблото и двигателят

работеше.

Той прибра парите и пъхна

втората

карта.

Сега

младежът

вървеше към него и се оглеждаше

наоколо по начина, по който го

правеха

младите

престъпници.

Петдесет метра. Трийсет. Сабир

набра кода.

Машината

пое

картата.

Приближаваха го.

Сабир се втурна към колата.

Младежът тичаше и беше на около

пет метра.

Сабир скочи в автомобила и чак

тогава се сети, че той е британско

производство, с дясна дирекция на

волана.

Прехвърли

се

през

централната конзола и загуби ценни

три секунди, търсейки нетипичното

за

него

централно

заключване.

Младежът беше сложил ръка на

вратата.

Сабир включи автоматичната

скоростна кутия на задна и колата

подскочи,

временно

изваждайки

младия мъж от равновесие. Сабир

продължи да кара назад по улицата,

единият му крак още беше на

навигаторската

седалка

и

със

свободната си ръка държеше волана.

Иронията беше, че не мислеше за

обира - какъвто със сигурност му се

случваше за пръв път, а за факта, че

благодарение

на

принудително

изоставената

му

банкова

карта

полицията щеше да се сдобие с

отпечатъците му и точното му

местонахождение в двайсет и два

часа и четирийсет и две минути в

ясната и звездна съботна вечер в

центъра на Париж.

Глава 12

Двайсет минути след като излезе

от Париж и пет минути преди да

достигне транспортния възел Еври,

вниманието

на

Сабир

беше

привлечено от пътен знак, който

показваше, че до Фонтенбльо остават

трийсет километра. А Фонтенбльо

беше само на десет километра

надолу по течението на реката от

Самоа.

Така

му

беше

казала

аптекарката. Двамата дори имаха