Предсказанията на Нострадамус

- Не разбирам. Нашият убиец

отвлича циганина от улицата, на

обществено място и с открадната

кола. После идва право тук, връзва

циганина за рамка на легло, която за

удобство е закачил на стената

предварително, измъчва го малко,

чупи врата му и след това оставя

колата паркирана отвън като пътен

знак. Звучи ли ти смислено?

- Имаме и несъответствие на

кръвта.

- Какво имаш предвид?

- Тук. На ръката на жертвата.

Тези порязвания са по-стари от

останалите рани. И по тях има чужда

кръв, смесена с тази на жертвата.

Вижда се ясно на преносимия

спектрометър.

- О, значи ванът не е бил

достатъчен и убиецът ни е оставил и

кръвен знак - вдигна рамене Калк. -

Този човек е или слабоумен, или

гений.

Глава 6

Аптекарката

приключи

с

превързването на ръката на Сабир.

- Сигурно е била евтина чаша

- късметлия сте, че нямате нужда от

шевове. Нали не сте пианист?

- Не. Писател съм.

- О. Значи не ви трябват

никакви умения.

Сабир избухна в смях.

- Може да се каже. Написал

съм една книга за Нострадамус. А

сега пиша рецензии за филми за

верига регионални вестници. Но това

е всичко. Рекапитулацията на един

провален живот.

Аптекарката

допря

ръка

до

устните си.

- Много съжалявам. Нямах

предвид

това,

което

сте

си

помислили.

Разбира

се,

че

писателите имат умения. Говорех за

уменията на пръстите. Такива, при

които е важно как работиш с

пръстите си.

- Всичко е наред. - Сабир

стана и пооправи сакото си. - Ние,

наемниците, сме свикнали да ни

обиждат. Със сигурност сме на

дъното в ордена на пишещите. Това,

разбира се, е само ако не пишем

бестселъри или не съумеем да

станем

знаменитости.

Тогава

магически се изстрелваме към върха

на

йерархията.

После,

ако

не

сътворим втори бестселър, потъваме

обратно

на

дъното.

Динамична

професия, не мислите ли? - прикри

той огорчението си зад широка

усмивка. - Колко ви дължа?

- Петдесет евро. Само ако сте

сигурен, че можете да си го

позволите, разбира се.

- О. Туш! - Сабир извади

портфейла си и започна да търси

банкноти. Част от него още се

мъчеше да проумее действията на

циганина. Защо някой би нападнал

напълно непознат човек? Човек, за

когото се надяваш да купи нещо

ценно от теб? В това нямаше смисъл.

Но нещо му подсказваше да не ходи в

полицията, въпреки препоръката на

бармана и тримата или четирима

клиенти,

които

бяха

станали

свидетели на нападението. В онзи

мъж имаше нещо повече от това,

което очите можеха да видят. И кой

или какво са Самоа и Крис? Той

подаде на аптекарката парите. -

Думата „Самоа“ говори ли ви нещо?

- Самоа? - поклати глава

аптекарката. - Имате предвид нещо

друго освен мястото?

- Мястото? Какво място?

- Самоа сюр Сен. Това е на

около шейсет километра югоизточно

от тук. Точно над Фонтенбльо.

Всички джазмени го знаят. Циганите

провеждат фестивал там всяко лято в

чест на Джанго Райнхарт. Сещате ли

се? Китаристът мануш.

- Мануш?

- Това е циганско племе.

Свързани

са

със

синтите.

Произхождат от Германия и Северна

Франция. Всеки го знае.

Сабир

направи

ироничен

поклон.

- Но вие забравяте, мадам. Аз

не съм всеки. Аз съм просто един

писател.

Глава 7

Бейл не харесваше барманите. Те

бяха противни създания, изкарващи

прехраната си от слабостта на

другите. Но все пак... в името на

събирането на информация той беше

готов да направи компромис. Върна

откраднатата лична карта в джоба си.

- Значи циганинът го нападна

с чаша?

- Да. Никога не бях виждал

нещо подобно. Просто влезе, целият

в пот, и се запъти към американеца.

Разби една чаша и заби ръката си в

нея.

- Ръката на американеца?

- Не. Това беше странното.

Циганинът заби своята ръка. Едва

след това нападна американеца.

- С чашата?

- Не. Не. Взе ръката на

американеца и направи с нея същото,

което беше направил със собствената

си.

После

залепи

ръката

на

американеца на челото си. Имаше

кръв навсякъде.

- И това беше всичко?

- Да.

- Той не каза нищо?

- Не, крещеше през цялото

време. „Запомни тези думи. Запомни

ги.“

- Какви думи?

- Ами. Не съм съвсем сигурен.

Звучаха като Сам, Моа и Крис. Може

би са братя?

Бейл потисна тържествуващата

си усмивка и поклати сериозно глава.

- Братя. Да.

Глава 8

- Но аз току-що говорих с един от

вашите служители - размаха ръце

мелодраматично барманът. - Казах му

всичко, което знам. Какво искате - и

да ви сменям пелените ли?

- И как изглеждаше този

служител?

- Като всички вас - вдигна

рамене барманът. - Сещате се.

Капитан Калк погледна през

рамо към лейтенант Макрон.

- Като него?

- Не. Изобщо не като него.

- Значи като мен?

- Не. Не като вас.

Калк въздъхна.

- Като Джордж Клуни? Уди

Алън? Джони Холидей? Или може би

носеше перука?

- Не. Не. Не носеше перука.

- Какво друго каза на този

невидим човек?

- Няма

нужда

да

сте

саркастичен. Изпълнявам дълга си на