Предсказанията на Нострадамус

минута. Ако не съм доволен, ще ти

причиня болка - много по-голяма от

тази, която ти причинявам сега. За да

ти докажа, че възнамерявам да те

убия - както и че няма изход от

положението, в което се намираш, -

ще отрежа пениса ти. После ще

обгоря раната с нагорещена ютия, за

да не умреш от кръвозагуба, преди да

е дошъл моментът за това.

- Недей! Не го прави! Ще ти

кажа всичко, което искаш да знаеш.

Всичко.

Бейл стоеше с нож, опрян в

изпънатата кожа на члена на Бабел.

- Всичко? Пенисът ти срещу

информацията, която търся? - Бейл

повдигна рамене. - Не разбирам.

Знаеш, че никога повече няма да го

използваш. Показах ти това съвсем

ясно. Защо би искал да го запазиш?

Не ми казвай, че все още страдаш от

заблудата, че има надежда?

Струйка слюнка се проточи от

устата на Бабел.

- Какво искаш да ти кажа?

- Първо. Името на бара.

- „При Мине“.

- Добре. Това е вярно. Аз

самият те видях да влизаш там. С

кого се срещна?

- Американец. Писател. Адам

Сабир.

- Защо?

- За да му продам ръкописа.

Исках пари.

- Показа ли му ръкописа?

Бабел се засмя хрипливо.

- Той дори не е у мен. Никога

не съм го виждал. Не зная даже дали

съществува.

- О, боже! - Бейл пусна пениса

на Бабел и започна да гали лицето

му. - Ти си красив мъж. Дамите те

харесват. Най-голямата слабост на

мъжа се крие в неговата суетност -

каза Бейл и прекара острието на

ножа си на кръст през бузата на

Самана. - Вече не си толкова красив.

От едната страна все още ставаш. От

другата - Армагедон. Виж. Мога да

бръкна с пръста си в тази дупка.

Бабел започна да крещи.

- Спри. Или ще разрежа и

другата ти буза.

Бабел спря да крещи. През

разкъсаната му буза минаваше въздух.

- Ти рекламира ръкописа. Две

заинтересовани страни се отзоваха.

Аз съм едната. Сабир е другата.

Какво смяташе да ни продадеш за

половин милион евро? Въздух?

- Излъгах. Зная къде може да

бъде открит. Ще те заведа до него.

- И къде е това?

- Написано е.

- Разкажи ми.

- Не мога - поклати глава

Бабел.

- Обърни другата буза.

- Не! Не мога. Не мога да

чета...

- Тогава откъде знаеш, че е

написано?

- Защото ми беше казано.

- Кой притежава този текст?

Къде може да бъде открит? - Бейл

наклони глава на една страна. -

Някой от твоето семейство ли го

крие? Или друг? - Настъпи пауза. -

Да. Така си и мислех. Виждам по

лицето ти. Някой от семейството ти

е, нали? Искам да знам кой. И къде. -

Бейл сграбчи пениса на Бабел. - Дай

ми име.

Бабел увеси глава. Кръв и

слюнка се процеждаха от дупката,

направена от ножа на Бейл. Какво

беше направил? Какво беше разкрил

в страха и объркването си? Сега

гаджото щеше да открие Йола. Да

измъчва

и

нея.

Мъртвите

му

родители щяха да го прокълнат, че не

е защитил сестра си. Името му щеше

14

да бъде опетнено - махриме 1. Щеше

да бъде погребан в гроб без име. И

всичко това, защото суетата му беше

по-голяма от страха му пред смъртта.

Дали Сабир беше разбрал двете

думи, които му каза в бара? Дали

инстинктът му за човека беше

правилен?

Бабел знаеше, че е стигнал края

на пътя. Цял живот, прекаран в

изграждането на въздушни кули,

означаваше, че осъзнава собствените

си слабости повече от добре. Още

трийсет секунди и душата му щеше

да се запъти към ада. Щеше да има

само една възможност да направи

това,

което

иска.

Само

една

възможност.

Използвайки цялата тежест на

висящата си глава, Бабел отметна

брадичката си наляво, докъдето

можеше да стигне, след което я

завъртя обратно надолу в злокобен

полукръг надясно.

Бейл

несъзнателно

отстъпи

крачка назад. После посегна и

сграбчи кичур от косата на циганина.

Главата се поклащаше свободно,

сякаш освободена от прешлените.

- Не! - Бейл пусна главата да

падне напред. - Невъзможно.

Отдалечи се на няколко крачки,

вгледа се в трупа за секунда и после

пак се приближи. Посегна напред и

отряза ухото на циганина с ножа си.

После преряза превръзката за очи и

повдигна клепачите на мъжа. Очите

бяха празни - без искрица живот.

Бейл

почисти

ножа

си

в

превръзката и си тръгна, клатейки

глава.

Глава 5

Капитан

Жорес

Калк

от

Националната

полиция

прокара

незапалената цигара под носа си,

след което с нежелание я върна в

табакерата. Пусна я в джоба на

сакото си.

- Поне този труп е хубав и

свеж. Изненадан съм, че кръвта не

продължава да капе от ухото му. -

Калк заби палец в гърдите на Бабел,

отдръпна го и след това се наведе, за

да потърси промяна в цвета на

кожата. - Почти никаква синина. Този

мъж е мъртъв от не повече от час.

Как стигнахме до него толкова бързо,

Макрон?

- Откраднат

ван,

сър.

Паркиран е отвън. Собственикът се е

обадил и колата е била забелязана

четирийсет минути по-късно. Ще ми

се уличните престъпления да се

разкриваха толкова лесно.

Калк свали ръкавиците си.