Предсказанията на Нострадамус

- Ще ми служиш по-добре, ако

направиш каквото те моля. Искам да

предприемеш едно пътуване заради

мен. Дълго пътуване, изпълнено с

препятствия.

Ще

направиш

ли

каквото те моля?

- Каквото и да поискате, ще го

направя - склони глава слугата.

Старецът се вгледа в него за

няколко

секунди,

сякаш

го

преценяваше.

- Ако се провалиш в това,

Фисел, последствията ще бъдат по-

ужасни от всичко, което Дьо Бал или

Дяволът,

на

когото

той

така

лекомислено

служи,

могат

да

постигнат - старецът се поколеба,

ръката му почиваше на гротескно

подутия му крак. - Имах видение.

Толкова

ясно,

че

омаловажава

всичко, на което бях посветил живота

си досега. Оставих петдесет и осем

от

четиристишията

си

непубликувани

поради

причини,

които няма да посоча - това засяга

само мен. Шест от тези стихове имат

тайна цел - ще ти обясня как да ги

ползваш. Никой не бива да те вижда.

Никой

не

бива

да

подозира.

Останалите

петдесет

и

две

четиристишия

трябва

да

бъдат

скрити на точно място, за което ще

знаем само ти и аз. Те са запечатани

в тази бамбукова капсула. - Старецът

се пресегна под стола си и извади

опакованата и запълнена тръба. - Ще

поставиш тази капсула където ти

кажа и точно по начина, който

определя. Няма да се отклоняваш от

указанията.

Ще

изпълняваш

инструкциите ми до най-малкия

детайл. Ясно ли е?

- Да, господарю.

Старецът се отпусна на стола си,

изтощен от силата на посланието,

което опитваше да предаде.

- Когато се завърнеш тук след

смъртта ми, ще се срещнеш с моя

приятел и попечител на имотите ми,

Палмед Марк. Ще му кажеш за моето

поръчение и ще го увериш, че си го

изпълнил успешно. Тогава той ще ти

даде нещо. Нещо, което ще осигури

бъдещето на теб и семейството ти за

поколения напред. Разбираш ли ме?

- Да, господарю.

- Ще се довериш ли на

преценката ми по този въпрос и ще

следваш ли инструкциите ми точно?

- Ще го направя.

- Тогава

ще

бъдеш

благословен, Фисел. От хора, които

никога няма да срещнеш, и от

история, която нито ти, нито аз

можем да предвидим.

- Но вие знаете бъдещето,

господарю. Вие сте най-великият

пророк на всички времена. Дори

кралицата ви почита. Цяла Франция

знае за дарбата ви.

- Не зная нищо, Фисел. Аз съм

като тази бамбукова тръба. Обречен

да пренасям неща, но никога да не ги

разбера. Всичко, което мога да

направя, е да се моля да има други

след мен, които да се справят с

нещата по-добре.

Част първа

Глава 1

Париж, квартал Сен Дени

в наши дни

Eйкър

Бейл

не

изпитваше

истинско удоволствие да убива. Това

беше

преминало

отдавна.

Той

наблюдаваше циганина почти със

симпатия, както някой би гледал

случаен познат, слизащ от самолет.

Човекът закъсня, разбира се.

Само един поглед беше достатъчен,

за да се забележи суетата, струяща от

всяка пора. Мустаците по модата от

петдесетте, а ла Зоро. Лъскавото

кожено яке, купено за петдесет евро

6

от битпазара в Клинанкур 1. Алените

полупрозрачни чорапи. Жълтата риза

с герба на принца на Уелс и

широката яка с остри върхове.

Медальонът от фалшиво злато с

7

образа на света Сара 2. Мъжът беше

денди без вкус - за всеки подобен

човек беше толкова лесно да го

разбере, колкото за едно куче е лесно

да разбере друго куче.

- Носиш ли ръкописа със себе

си?

- За какъв ме вземаш? За

глупак?

„Едва ли точно това“, помисли

си Бейл. Един глупак рядко е

параноичен. Този мъж носеше своята

продажност като униформа. Бейл

забеляза

разширените

зеници.

Лъщящите от пот красиви, изсечени

черти.

Барабанящите

по

масата

пръсти. Наркоман, явно. Странно за

циганин. Вероятно затова имаше

толкова голяма нужда от пари.

- Мануш ли си или ром? А

8

може би житан 3?

- Какво те интересува?

- Предвид

мустаците,

бих

казал, че си мануш. Може би някой

от

наследниците

на

Джанго

9

Райнхарт 4?

- Името ми е Самана. Бабел

Самана.

- А циганското ти име?

- То е тайна.

- Аз съм Бейл. Нямам си

тайно име.

Пръстите на циганина ускориха

барабаненето си по масата. Сега

погледът му шареше навсякъде -

прехвърли останалите посетители,

провери вратите, оцени размерите на

тавана.

- Колко искаш за него? -

премина направо към въпроса Бейл.

Това беше начинът с човек като този.

Бейл наблюдаваше как езикът на

циганина се изстреля навън, за да

навлажни тънките устни, на които

мустаците

придаваха

изкуствена

мъжественост.

- Искам

половин

милион

евро.

- Просто така - каза Бейл и

усети

да

го

обзема

пълно

спокойствие.

Добре.

Циганинът

наистина имаше какво да продаде.

Целият случай не беше само шега. -

За такава сума ще трябва да

прегледаме ръкописа, преди да го

купим.

Да

се

уверим,

че

е

оригинален.

- И да го наизустиш! Да. Чувал

съм за подобни неща. Поне толкова

знам. След като съдържанието се

появи на бял свят, цената пада.

Стойността му се дължи на това, че е

тайна.

- Съвсем прав си. Много се

радвам, че поддържаш тази позиция.

- Още

един

човек

се