Предсказанията на Нострадамус

и по ъгловатата му брадичка. С една-

единствена мисъл в ума си той

хвърли поглед последователно на

всяка от масите, като очите му се

присвиваха от яркото осветление.

Сабир вдигна копие от книгата

си за Нострадамус, както се бяха

уговорили, така че снимката му да се

вижда ясно. Така. Циганинът най-

сетне беше пристигнал.

- Тук съм, мосю Самана.

Елате и седнете.

Бабел се препъна в един стол от

нетърпение да стигне до Сабир. Успя

да се задържи на крака, накуцвайки,

а главата му се изви към входа на

бара. Засега беше в безопасност.

Ролетна- та щора вече беше напълно

спусната.

Беше

се

спасил

от

лъжливото гаджо със странните очи.

Гаджото, което се закле пред него,

че няма да го преследва. Гаджото,

което след това го проследи по целия

път до „При Мине“, без дори да си

направи труда да се крие в тълпата.

Бабел все още имаше шанс.

Сабир

се

изправи

с

въпросително изражение на лицето.

- Какъв

е

проблемът?

Изглеждаш, все едно си видял

призрак.

Почти позна. Дивашкият поглед

на циганина сега беше заменен от

безизразна маска на ужаса.

- Ти ли си писателят?

- Да. Виждаш ли? Това съм аз.

От вътрешната страна на задната

корица.

Бабел се пресегна към съседната

маса и грабна празна бирена халба.

Разби я на масата и зарови ръка в

парчетата стъкло. Пресегна се през

масата, хвана ръката на Сабир с

окърва- вената си лапа.

- Съжалявам - каза той и

преди Сабир да има време да

реагира, циганинът заби ръката му в

натрошеното стъкло.

- Господи! Ти, малко копеле...

- Сабир се опита да издърпа ръката

си.

Циганинът стисна здраво дланта

на Сабир и я натисна със своята,

докато двете длани не се съединиха в

кървава

пяна.

След

това

заби

кървящата длан на Сабир в челото си,

оставяйки кървав отпечатък.

- Така. Слушай! Слушай ме.

Сабир измъкна ръката си от

хватката на циганина. Барманът се

появи иззад бара със скъсена щека за

билярд в ръка.

- Две

думи.

Запомни

ги.

Самоа. Крис. - Бабел се отдръпна

назад, виждайки приближаващия се

барман, с вдигната окървавена ръка,

сякаш даваше благословия. - Самоа.

Крис. Запомни ли? - повтори и

хвърли

стол

срещу

бармана,

използвайки разсейването, за да се

ориентира къде е изходът. - Самоа.

Крис. - Той посочи Сабир, очите му

горяха от страх. - Не забравяй.

Глава 3

Бабел знаеше, че тича, за да

спаси живота си. Никога досега не

беше

чувствал

нещо

с

такава

сигурност. Толкова категорично. В

ръката

си

усещаше

бликаща,

пулсираща болка. В белите му

дробове гореше пожар, всеки дъх

преминаваше през него, сякаш беше

набит с гвоздеи.

Бейл го наблюдаваше от петдесет

метра. Имаше време. Циганинът

нямаше къде да отиде. Нямаше с кого

да говори. Властите щяха да го

погледнат

и

да

му

сложат

усмирителна риза - полицията не

беше особено благосклонна към

циганите в Париж, особено към

окървавените цигани. Какво се беше

случило в онзи бар? С кого се беше

срещнал? Е, нямаше да отнеме много

време да се разбере.

Забеляза белия ван пежо почти

незабавно.

Шофьорът

питаше

някакъв чистач на прозорци за

посоката. Чистачът сочеше обратно

към Сен Дени и вдигаше рамене

неразбиращо.

Бейл избута шофьора настрани и

се качи в колата. Двигателят още

работеше. Бейл включи на скорост и

потегли. Не си направи труда да

провери какво става в огледалото за

обратно виждане.

***

Бабел беше изгубил гаджото от

поглед. Той се обърна и погледна зад

себе

си,

тичайки

заднишком.

Минувачите го избягваха, изплашени

от окървавените му лице и ръце.

Бабел спря. Стоеше на улицата,

поемайки въздух като притиснат в

ъгъла звяр.

Бялото пежо се качи на тротоара

и се заби в дясното бедро на Бабел,

счупвайки костта. Бабел отскочи от

капака и падна тежко на паважа.

Почти веднага почувства, че го вдигат

- силни ръце го хванаха за якето и

дъното на панталона. Някой отвори

врата и го хвърли в колата. Можеше

да чуе ужасяващо, пронизително

пищене и едва по-късно осъзна, че то

идва от него. Погледна нагоре точно

когато гаджото го стигна за гърлото.

Глава 4

Бабел се свести от смазващата

болка

в

краката

и

раменете.

Повдигна глава, за да се огледа, но не

виждаше нищо. Едва тогава осъзна,

че очите му са завързани и тялото му

е вързано в изправено положение за

някаква метална рамка, от която той

висеше с разпънати като на разпятие

ръце и крака. Тялото му образуваше

полукръг, сякаш се беше хвърлил с

бедрата напред по време на някакъв

много експресивен танц. Беше гол.

Бейл отново дръпна пениса на Бабел.

- Така.

Привлякох

ли

вниманието ти най-сетне? Слушай

ме, Самана. Има две неща, които

трябва

да

знаеш.

Първо.

Със

сигурност ще умреш - не можеш да се

измъкнеш оттук с приказки или да

откупиш

живота

си

срещу

информация. Второ. Как ще умреш,

зависи изцяло от теб. Ако съм

доволен, ще прережа гърлото ти.

Няма да почувстваш нищо. И по

начина, по който ще го направя,

кръвта ти ще изтече за по-малко от