Предсказанията на Нострадамус

интересува. Не си въобразявай, че си

единствената риба в морето.

Бейл потъна в мислите си. Значи

все пак щеше да се наложи да убие

циганина. Да го изтезава и убие.

Усети издайнически тик над дясното

си око.

- Можем ли да отидем и да

видим ръкописа сега?

- Първо ще говоря с другия

човек. И дори да започнете да

наддавате помежду си.

Бейл вдигна рамене.

- Къде ще се срещнеш с него?

- Няма да ти кажа.

- Какво искаш да направим

тогава?

- Ти оставаш тук. Аз отивам и

говоря с другия човек. Да проверя

дали е сериозен. След това се

връщам.

- А

ако

не

е

сериозен?

Смъкваш от цената?

- Разбира се, че не. Половин

милион.

- Тогава аз оставам тук.

- Точно така.

Циганинът се изправи. Вече

дишаше тежко, вратът и гърдите му

бяха плувнали в пот. Когато той се

обърна, Бейл забеляза отпечатъка от

стола върху евтиното кожено яке.

- Ако

ме

проследиш,

ще

разбера. Не мисли, че няма.

Бейл свали слънчевите си очила

и ги остави на масата. Погледна към

мъжа и се усмихна. Отдавна беше

разбрал

какъв

ефект

върху

податливите хора имат странните му

кръвясали очи.

- Няма да те следя.

Челюстта на циганина се отвори

от шока. Бабел се взря с ужас в

лицето на Бейл. Мъжът имаше „зли

очи“. Майката на Бабел го беше

предупредила за такива хора. След

като си ги видял веднъж - след като

веднъж са се взрели в теб с погледа

10

на василиска 1, вече си обречен.

Някъде дълбоко в подсъзнанието си

Бабел Самана осъзнаваше грешката

си - осъзнаваше, че е допуснал

неправилния човек в живота си.

- Ще останеш ли тук?

- Не се страхувай. Ще те

чакам.

***

Бабел се затича още щом излезе

от кафенето. Щеше да се скрие в

тълпата. Да забрави за всичко. Какво

си беше помислил? Ръкописът дори

не беше у него. Имаше само бегла

представа къде е скрит. Защо трите

мойри бяха избрали наркотиците за

негова слабост, когато се бяха

събрали край възглавницата му, за да

решат съдбата му? Защо не избраха

11

алкохола? Или жените? Сега Бенг 2

го беше заловил и му бе изпратил

този базилиск като наказание.

Бабел забави ход. Нямаше и

12

следа от гаджото 3. Да не би да си

беше

въобразил?

Да

си

беше

въобразил злокобността на мъжа?

Или ефекта от тези ужасяващи очи?

Може би дори беше халюцинирал?

Нямаше да е първият случай, в който

да си изкара акъла заради кофти

дрога.

Провери колко е часът на един

автомат за паркиране. Добре. Може

би другият човек все още го

очакваше. Може би той щеше да е по-

добронамерен?

На

отсрещния

тротоар

две

проститутки започнаха ожесточен

спор за местата си. Беше събота

следобед. Денят на сводниците в Сен

Дени. Бабел погледна отражението

си в една витрина. Усмихна се

неуверено. Само да успееше да

приключи с тази сделка, би могъл да

ръководи няколко момичета. И да

има мерцедес. Щеше да си купи

кремав мерцедес с червени кожени

седалки,

поставки

за

чаши

и

автоматичен климатик. И щеше да си

прави маникюра в един от онези

салони, където руси момичета с бели

престилки те гледат влюбено през

масата.

„При Мине“ беше само на две

минути път пеша. Най-малкото,

което можеше да стори, беше да

надникне през вратата и да провери

за другия мъж. Да му поиска

предплата

-

доказателство

за

интереса му.

След което, стенещ под купчина

подаръци и пари, щеше да се върне в

катуна и да се помири с онази

вещица, сестра си.

Глава 2

Адам Сабир отдавна беше решил,

че са го пратили за зелен хайвер.

Самана закъсняваше с петдесет

минути. Само очарованието му от

долнопробната обстановка в бара го

задържаше на място. Докато Сабир

се оглеждаше, барманът започна да

спуска ролетната врата.

- Какво става? Затваряте ли?

- Да затварям? Не. Заключвам

всички вътре. Днес е събота. Всички

сводници идват в града с влака.

Правят проблеми по улиците. Преди

три седмици изпочупиха прозорците

към улицата. Ако искаш да излезеш,

трябва да минеш през задната врата.

Сабир вдигна вежди. Е, това със

сигурност беше новаторски подход да

запазиш клиентелата си. Той се

пресегна и допи третата си чаша

кафе. Вече усещаше как кофеинът

ускорява пулса му. Десет минути. Ще

даде на Самана още десет минути.

След това, въпреки че технически

още беше във ваканция, щеше да

отиде на кино и да гледа „Нощта на

13

игуаната“ 1

на

Джон

Хюстън,

прекарвайки остатъка от следобеда с

Ава Гарднър и Дебора Кер. Така

щеше да добави още една глава към

несъмнено непродаваемата си книга

за стоте най-добри филма на всички

времена.

- Малко натиск, моля. Не

бързаме.

Барманът махна признателно с

ръка и продължи да навива. В

последния момент някаква гъвкава

фигура се плъзна под спускащата се

ролетка и се изправи, подпирайки се

на една от масите.

- Хей! Какво искаш пък ти?

Бабел не обърна внимание на

бармана и се огледа неспокойно из

помещението.

Ризата

му

беше

подгизнала под якето, пот се стичаше