Предсказанията на Нострадамус

кратка, наситена с умерен флирт,

дискусия за Анри Втори, Катерина

ди Медичи и Наполеон, който явно е

използвал мястото, за да се сбогува

със старата си гвардия, преди да

отпътува за изгнанието на Елба.

Беше лудост изобщо да помисля

да ходи до Самоа. Най-добре да

излезе на магистралата и да мине

колкото

е

възможно

по-голямо

разстояние, докато е още тъмно. Но

нямаше ли по магистралите техника

за разчитане на номерата на колите?

Не го ли беше чувал някъде? Какво

щеше да стане, ако вече го бяха

проследили до апартамента на Тоун?

Нямаше да отнеме много време да го

свържат и с аудито на агента му. И

тогава щеше да е техен. Щяха просто

да разположат няколко допълнителни

полицейски коли на изхода от пункта

за плащане на магистралната такса и

щеше да е в мрежата им.

Ако поне успееше да получи

четиристишията от този Крис, може

би щеше да убеди полицаите, че

наистина е писател, а не дебнещ

психопат. А и защо изобщо трябваше

да има връзка между смъртта на

циганина и пророчествата? Тези хора

винаги

се

забъркват

в

нещо

незаконно, нали така? Причината

вероятно беше спор за пари или жена

и той, Сабир, просто е попаднал в

разгара му. Когато го погледнеш по

този

начин,

цялото

събитие

добиваше по-благоприятен оттенък.

Така или иначе, той имаше

алиби. Аптекарката ще го помни,

нали така? Той ѝ беше разказал

всичко за поведението на циганина.

Просто не изглеждаше възможно да е

измъчвал и убил циганина с ръка,

разкъсана по този начин. Полицията

ще разбере това, нали така? Или щяха

да решат, че е последил циганина и

му е отмъстил след сбиването в бара?

Сабир поклати глава. Едно нещо

беше сигурно. Имаше нужда от

почивка. Ако продължаваше така,

щеше да започне да халюцинира.

Сабир се принуди да спре да

мисли и да започне да действа и

подкара

колата

напречно

на

магистралата към коловозите на

някакъв горски път.

Глава 13

- Измъкнал се е.

- Какво имате предвид? Как

бихте могли да знаете?

Калк повдигна вежди. Макрон

със сигурност се беше вживял, в това

нямаше съмнение. Но въображение?

И все пак какво можеше да се очаква

от двуметров марсилец.

- Проверихме всички хотели,

хостели и агенции за имоти под

наем. Когато е пристигнал, не е имал

причина да крие името си. Не е

знаел, че ще убие циганина. Това е

американец с майка французойка,

нали помниш. Говори езика ни

перфектно. Или е отседнал в дома на

приятел,

или

е

офейкал.

Предполагам, че е офейкал. Опитът

ми подсказва, че садистите рядко

имат приятели, готови да ги приютят.

- А мъжът, който съобщи

името му?

- Ако намерим Сабир, ще

намерим и него.

- Значи претърсваме Самоа.

Намираме този Крис?

Калк се усмихна.

- Нека си поиграем.

Глава 14

Първото нещо, което Сабир видя,

беше самотна ловджийска хрътка,

прекосяваща

пътя

отпред,

явно

загубена след вчерашния лов. Под

него, насечена от силуетите на

дърветата, река Сена блестеше от

утринните слънчеви лъчи.

Той се измъкна от колата и

изпъна крака. Пет час сън. Не беше

зле,

предвид

обстоятелствата.

Миналата нощ се чувстваше нервен и

напрегнат. Сега беше по-спокоен. По-

малко паникьосан от положението

си. Беше мъдро решение да завие към

Фонтенбльо и още по-мъдро да отбие

в горския път, за да поспи. Може би

все пак френската полиция няма да

го залови толкова лесно. Засега. Не

би било добре да поема излишни

рискове.

Трябва

да

изостави

глупавото намерение да ходи в Самоа

и да се запъти директно към

границата,

използвайки

второстепенните пътища и ранните

сутрешни

задръствания

като

прикритие.

Петдесет метра надолу по пътя

през свалените прозорци на колата

долови дим от горящо дърво и

непогрешимото ухание на пържено

свинско месо. Първоначално беше

изкушен да го игнорира и да

продължи по пътя си, но гладът

надделя. Каквото и да се случеше,

той трябваше да яде. И защо да не го

направи тук? Нямаше камери. Нито

ченгета.

Отне му минута да се самоубеди,

че е напълно нормално да предложи

да купи закуската си от човека, който

готвеше.

Мистериозните

туристи

можеха дори да му посочат пътя към

Крис.

Изоставяйки

колата,

Сабир

тръгна през гората пеша, следвайки

миризмата. Можеше да усети как

стомахът му се разширява при

мириса на бекон. Едва ли щяха да го

вземат за преследван от полицията

беглец.

Вероятно,

след

като

лагеруваха, тези хора нямаха достъп

до телевизия и вестници?

Известно време Сабир остана в

края на поляната, за да наблюдава.

Беше цигански катун. Какво пък. Сам

се беше натъкнал на него. Трябваше

да се досети, че никой нормален

човек няма да разпъне палатка в

северна господарска гора в началото

на май. Август беше времето за

къмпингуване,

иначе,

ако

си

французин, оставаш на хотел със

семейството си и хапваш комфортно.

Една от жените го видя и извика

на мъжа си. Група деца се завтекоха

към него и после спряха. Двама

други мъже прекъснаха заниманията

си и тръгнаха към него. Сабир вдигна

ръка за поздрав.