Предсказанията на Нострадамус

въпреки отличния си френски Сабир

не успяваше да разбере думите.

- Какъв език е това?

- Синто.

- Страхотно. Можеш ли да ми

преведеш какво казва той, моля те?

- Че си убил брат ми. Че си

дошъл сред нас, за да откраднеш

нещо,

което

принадлежи

на

семейството ни. Че си зъл човек и

Бог ти е изпратил заболяването, за да

докаже, че не говориш истината за

това, което се е случило с Бабел.

Казва още, че полицията е дошла при

нас заради теб и че си последовател

на дявола.

- И ти твърдиш, че той ме

харесва?

Йола кимна.

- Алекси смята, че не ни

лъжеш. Той погледна в очите ти,

когато ти мислеше, че ще умреш, и

видя душата ти. Видял я е бяла, а не

черна.

- Тогава защо говори всички

тези неща за мен?

- Трябва да си доволен. Той

преувеличава ужасно. Много от нас

смятат, че не си убил брат ми. Те се

надяват Черибашията да се ядоса от

нещата, които се говорят, и да те

обяви за невинен.

- А ти смяташ ли, че аз убих

брат ти?

- Ще знам едва след като

Черибашията произнесе присъдата

си.

Глава 23

Сабир се опита да погледне

отстрани на случващото се пред него,

но не успя. Алекси, братовчедът на

Йола, изнасяше урок по актьорско

майсторство. Ако това беше някой,

който тайно е на негова страна, то

Сабир би предпочел да преглътне

идеята за дявола и да се приключва.

Алекси беше на колене пред

съдиите, като ридаеше и скубеше

косата си. Лицето и тялото му бяха

покрити с пръст, а ризата му беше

разкъсана, разкривайки три златни

верижки и разпятие.

Сабир

погледна

лицето

на

Черибашията за някакъв знак, че му е

омръзнало от драматизациите на

Алекси, но по всичко личеше, че той

попива

всеки

детайл

от

представлението - едно от по-

малките деца, за което Сабир

предположи,

че

е

дъщеря

на

Черибашията, се беше качило в

просторния му скут и подскачаше

превъзбудено нагоре-надолу.

- Ще мога ли и аз да се

изкажа?

- Не.

- Как така?

- Някой друг ще говори вместо

теб.

- Кой, за бога? Изглежда, че

всички тук искат да бъда убит.

- Аз. Аз ще говоря вместо теб.

- Защо ще правиш това?

- Казах

ти.

Такова

е

предсмъртното желание на брат ми.

Сабир разбра, че Йола не иска да

обяснява по-подробно.

- Какво се случва сега?

- Черибашията

пита

дали

семейството на брат ми ще бъде

доволно, ако им платиш в злато за

живота му.

- И какво казват те?

- Не. Искат да ти прережат

гърлото.

Сабир

си

позволи

да

се

размечтае за бягство. Докато всички

гледаха Алекси, можеше да има поне

пет метра преднина, преди да го

настигнат в края на лагера. Действие,

а не противодействие, нали така

учеха войниците да реагират, ако

попаднат в засада?

Алекси се изправи, изтупа се и

мина покрай Сабир, хилейки се.

Дори му намигна.

- Изглежда той смята, че се е

справил доста добре.

- Не се шегувай. Черибашията

говори с останалите съдии. Пита за

мнението им. На този етап е важно

накъде ще се наклони преценката му

- каза Йола и се изправи. - Сега аз ще

говоря в твоя полза.

- Нали няма да правиш пак

онези неща с биенето в гърдите?

- Още не знам какво ще правя.

Ще ме осени.

Сабир отпусна глава между

коленете си. Част от него отказваше

да повярва, че някой приема всичко

това на сериозно. Може би беше

огромна шега, организирана от група

недоволни читатели?

Той погледна нагоре, когато чу

гласа на Йола. Беше облечена в

зелена копринена блуза, закопчана на

гърдите, а тежката ѝ червена пола

стигаше точно над глезените ѝ,

падайки върху множеството фусти.

Тя не носеше бижута, защото беше

неомъжена, а непокритата ѝ коса бе

прибрана с ластичета покрай ушите

и вплетена на кок на тила ѝ. Сабир се

почувства странно, докато я гледаше

- сякаш наистина беше свързан с нея

по някакъв начин и бе извън

възможностите

му

да

проумее

важността на тази силна емоция.

Тя се обърна и го посочи. После

посочи към ръката си. След това

попита Черибашията нещо и той ѝ

отговори.

Сабир се загледа в двете групи.

Всички жени съсредоточено слушаха

думите на Черибашията, но някои от

мъжете в групата на Алекси го

наблюдаваха внимателно, макар и

наглед без злонамереност, все едно

беше загадка, пред която бяха

изправени не по своя воля - нещо

любопитно,

което

им

е

било

наложено отвън и с което те въпреки

всичко трябваше да се съобразят и да

го

включат

в

уравнението,

контролиращо живота им.

Двама от мъжете помогнаха на

Черибашията да се изправи. Един от

тях му подаде бутилка и той отпи от

нея, след което изля течността в дъга

пред себе си.

Йола се върна при Сабир и му

помогна да стане на крака.

- Не ми казвай. Време е за

присъдата.

Тя не му обърна внимание, а

застана изправена малко зад него,

наблюдавайки Черибашията.

- Ти. Пайо. Казваш, че не си

убил Бабел? - попита Черибашията.

- Така е.

- Но полицията те издирва.

Как е възможно да грешат?

- Те откриха кръвта ми върху