Предсказанията на Нострадамус

Бабел, поради причини, които вече

ви обясних. Мъжът, който е измъчвал

и убил Бабел, сигурно им е казал за

мен, защото Бабел знаеше името ми.

Невинен

съм

за

всякакво

престъпление

срещу

него

и

семейството му.

Черибашията се обърна към

Алекси:

- Вярваш ли, че този мъж е

убил братовчед ти.

- Докато някой друг не се

признае

за

виновен

за

престъплението, да. Убийте го и

кръвният спор ще бъде решен.

- Но сега Йола няма брат.

Майка ѝ и баща ѝ са мъртви. Тя

казва, че този мъж е прал на брат ѝ.

Че той ще заеме мястото на Бабел. Тя

е неомъжена. Важно е да има брат,

който да я защитава. Да гарантира, че

никой няма да я обезчести.

- Това е вярно.

- Всички ли приемат да се

подчинят

на

решението

на

Кристинори?

Целият

катун

потвърди

съгласието си.

- Тогава ще оставим ножът да

реши в тази вендета.

Глава 24

- .Господи. Нали не искат да

се бия с някого?

- Не.

- Какво искат тогава?

- Черибашията отсъди много

мъдро. Той реши, че ножът ще реши в

този случай. Ще сложат дъска. Ще

поставиш на нея ръката, която е

убила Бабел. Алекси ще представлява

семейството. Ще вземе нож и ще го

хвърли по ръката ти. Ако острието

или която и да е друга част на ножа

удари ръката ти, това ще значи, че

Дел те смята за виновен. Тогава ще

бъдеш убит. Ако ножът не те уцели,

значи си невинен. Тогава ще станеш

мой брат.

- Дел?

- Това е нашето име за Бог.

***

Сабир стоеше до Черибашията и

наблюдаваше

как

двама

мъже

изправят дъската, която щеше да

реши дали ще живее, или ще умре.

„Това не може да бъде описано –

помисли си той. - Никой нормален

човек няма да повярва. Не и през

двайсет и първи век.“

Йола му подаде чаша билков чай.

- За какво е това?

- Ще ти даде кураж.

- Какво има в него?

- Тайна.

Сабир отпи от чая.

- Виж.

Този

тип

Алекси.

Братовчед ти. Добър ли е с ножовете?

- О, да. Може да улучи всичко,

в което се прицели. Много е добър.

- Исусе, Йола! Какво искаш да

ми причиниш. Искаш ли да бъда

убит?

- Не искам нищо. Дел ще реши

дали си виновен. Ако си невинен,

той ще попречи на Алекси да се

прицели и ще си свободен. Тогава ще

станеш мой брат.

- И ти наистина вярваш, че те

ще ме убият, ако ножът засегне

ръката ми?

- Сигурно е, че ще те убият.

Така трябва да бъде. Черибашията

никога не би позволил да бъдеш

освободен, след като Крисът е решил,

че си виновен. Това би било против

традициите

ни

-

против

кода

21

магерипен 1. Би избухнал скандал.

Името му ще стане махриме и той ще

да бъде принуден да дава обяснения

22

пред Баро-Серо 2.

- Баро-Серо?

- Водачът на всички цигани.

- И къде се подвизава той?

- Мисля, че в Полша. Или

може би в Румъния.

- О, господи!

***

- А какво би станало, ако той

пропусне ръката ми и улучи мен?

Сабир стоеше пред дъската.

Двама от циганите привързваха

ръката му към нея с тънка кожена

връв, която прекарваха през две

дупки в дървото, под и над китката

му.

- Това значи, че Дел е иззел

решението от нашите ръце и сам те е

наказал.

- Знаех си - поклати глава

Сабир. - Мога ли поне да застана под

ъгъл?

- Не. Трябва да стоиш напред,

като мъж. Трябва да се преструваш,

че не те интересува какво става. Ако

си невинен, няма от какво да се

боиш. Циганите харесват мъже,

които се държат като мъже.

- Не мога да ти опиша колко

ме окуражи.

- Не. Трябва да ме слушаш.

Това е важно - изправи се тя и очите

ѝ се взряха в неговите. - Ако

оцелееш, ще станеш мой брат. Ще

нося твоето име, преди да взема

името на съпруга си. Ти ще имаш

23

кирво и кирви 1 сред по-възрастните, които ще бъдат твои кръстници. Ще

станеш един от нас. Затова трябва да

се държиш като един от нас. Ако се

държиш като пайо, никой няма да те

уважава и аз никога няма да си

намеря мъж. Никога няма да стана

майка. Това, което направиш сега,

начинът, по който се държиш, ще

покаже на семейството ми какъв ще

бъдеш

спрямо

мен.

Дали

в

трескавостта си брат ми е избрал

мъдро или като глупак.

***

Алекси повдигна бутилката пред

устата на Сабир, после я допи.

- Харесвам те, пайо. Надявам

се, че ножът ще пропусне. Наистина.

Ейкър Бейл се ухили. Той

лежеше в пясъчния окоп, който си

беше изкопал на малко възвишение

на около двайсет метра от поляната.

Храсти прещип добре прикриваха

окопа от буйстващи деца, а самият

Бейл беше завит с камуфлажно

одеяло, покрито с папрат и клонки.

Той настрои увеличението на

електронния

си

бинокъл

и

го

фокусира върху лицето на Сабир.

Мъжът беше изпълнен със страх.

Това

беше

добре.

Ако

Сабир

оцелееше, този страх щеше да служи

добре на Бейл в издирването на

ръкописа. Той би могъл да се

възползва от него. Такъв човек

можеше да бъде манипулиран.

Момичето, от друга страна, беше

по-голям проблем. Тя идваше от

определена култура, с определен