Предсказанията на Нострадамус

Не можеше да ги остави. Каквито и

пари да изкараше, отиваше право в

Клинанкур и ги проиграваше с

арабите. Не знам колко е загубил. Но

не

изглеждаше

добре

през

последните седмици. Бяхме сигурни,

че накрая ще го хвърлят зад

решетките или ще го пребият. Когато

чухме за смъртта му, отначало

изглеждаше, че причината е хазартът.

25

Че е дължал пари и магребинците 2

са

отишли

твърде

далеч

в

наказанието. После чухме за теб -

обясни тя и отпусна юмрука си.

- Наистина ли е имал нещо за

продаване? Когато е написал тази

обява?

Йола

прехапа

устна.

Сабир

усети, че в нея се води вътрешна

борба по проблем, който само тя

може да реши.

- Аз съм вече твой брат. Или

поне така ми беше казано. Което

значи, че отсега нататък ще действам

в твой интерес. Означава още, че

обещавам да не се възползвам от

това, което ми кажеш.

Йола отвърна на погледа му. Но

очите ѝ бяха нервни, местеха се по

чертите на лицето му, без да се

спират на нещо конкретно.

Сабир внезапно осъзна какво

могат

да

значат

за

нея

предателството и смъртта на брат ѝ.

Макар и не по нейна вина, Йола се

беше замесила в отношения с

напълно непознат човек, отношения,

определени от законите и обичаите

на народа ѝ, така че да не може да ги

прекрати

лесно

по

собствено

желание. Ами ако новият ѝ брат беше

престъпник?

Сексуален

маниак?

Човек,

който

злоупотребява

с

доверието на другите? Тя не би могла

да се надява на нещо повече от

частично възмездие.

- Ела в караваната на майка

ми. Алекси ще дойде с нас. Трябва да

ви разкажа една история.

Глава 27

Йола посочи на Сабир и Алекси

да седнат на леглото над нея. Тя зае

мястото си на пода под тях, със свити

крака и гръб, опрян на ярко оцветен

скрин.

- Слушайте.

Преди

много,

много семейства една от майките ми

се сприятелила с момиче гаджо от

съседния град. Тогава сме се движели

26

от юг, близо до Салон де Прованс 1...

- Една от майките ти?

- Майката на майката на

майка ѝ, но повторено много пъти. -

Алекси се намръщи на Сабир, все

едно му се налагаше да обяснява

нещо, което той трябваше да знае.

- Точно колко отдавна е било

това?

- Както

казах,

много

семейства.

Сабир бързо осъзнаваше, че няма

да стигне доникъде, ако е твърде

буквален. Трябваше просто да остави

рационалната, педантична част от

личността си и да се пусне по

течението.

- Съжалявам. Продължавай.

- Името на момичето е било

Маделин.

- Маделин?

- Да.

Било

времето

на

католическите

чистки,

когато

циганите са имали привилегиите, на

които сме се радвали някога, на

свобода на движението и защита от

27

кастелана 2, които са ни били

отнети.

- Католически

чистки?

-

Сабир се удари по челото. -

Съжалявам. Но не мога да накарам

мозъка си да приеме това. За Втората

световна война ли говорим? Или за

Френската революция? А може би за

католическата

Инквизиция?

Или

нещо малко по-скорошно?

- Инквизицията. Да. Майка

ми го наричаше по този начин.

- Инквизицията? Но това е

било преди петстотин години.

- Петстотин години. Много

семейства. Да.

- Сериозно

ли

говориш?

Разказваш история, която се е

случила преди петстотин години?

- Защо да е странно? Ние

имаме много истории. Циганите не

записват нещата - те разказват. И тези

истории се предават. Майка ми ми

разказа, както нейната майка ѝ е

разказала и както аз ще разкажа на

дъщеря си. Защото това е женска

история. Разказвам ти я само защото

си ми брат и защото си мисля, че

смъртта на Бабел е причинена от

любопитството му по тези въпроси.

Като негов прал сега ти трябва да

отмъстиш за брат ми.

- Трябва аз да отмъстя за

него?

- Не си ли разбрал? Алекси и

останалите мъже ще ти помогнат. Но

ти трябва да намериш човека, който е

убил твоя прал, и на свой ред да го

убиеш. Това е причината да ти

споделям нашата тайна. Майка ми би

пожелала така.

- Но аз не мога да обикалям

наоколо и да убивам хора.

- Дори за да ме защитиш?

- Не разбирам. Всичко се

развива прекалено бързо.

- Аз имам нещо, което този

мъж иска. Мъжът, който уби Бабел. И

сега той знае, че го имам, защото ти

го доведе тук. Алекси ми каза за

скривалището на хълма. Докато съм

тук, в този катун, съм в безопасност.

Мъжете ме защитават. Те са на пост.

Но един ден той ще се промъкне и

ще ме отвлече. Тогава ще направи с

мен каквото се е опитал да направи с

Бабел. Ти си мой брат. Ти трябва да

го спреш.

Алекси също кимаше, сякаш

това, което Йола казваше, беше

съвсем

нормално,

абсолютно

рационален начин на мислене.

- Но какво е то? Това нещо,

което ти имаш и този човек иска?

Без да отговори, Йола се наведе

напред и застана на колене. Отвори

малко чекмедже, скрито под леглото,

и извади широк кожен дамски колан.

С бързите движения на опитен шивач

тя започна да разшива колана с малко

джобно ножче.

Глава 28

Сабир

сложи

ръкописа

на

коляното си.

- Това ли е?