Предсказанията на Нострадамус

да ѝ навреди физически, нито по друг

начинда попречи тя да получи

настоящето завещание.

- Не разбирам.

- Просто е. В първоначалното

си завещание, от което това е част,

Нострадамус е оставил на най-

голямата

си

дъщеря

Маделин

шестстотин крони, които да ѝ бъдат

изплатени в деня на сватбата ѝ, и по

петстотин крони на по-малките си

дъщери Ан и Диана при подобен

случай, също като зестра. После той

внезапно променя мнението си, два

дни преди смъртта си, и решава да

остави на Маделин нещо дребно в

допълнение - Сабир потупа хартията

пред себе си. - Но не иска никой друг

да види какво ѝ оставя, затова е

запечатал двете ковчежета, точно

както е описано. Но за да избегне

ревнивите подозрения, че ѝ е завещал

още пари, той прави списък с нещата,

които тя може да открие вътре.

Бижута, дрехи, пръстени и какво ли

не. Но в това няма смисъл, нали

така? Ако ѝ оставя семейни вещи,

защо да ги крие? Тя е най-голямата

му

дъщеря,

съгласно

средновековните обичаи те ѝ се

полагат по право. И ако някога са

принадлежели на майка ѝ, всички

вече щяха да знаят за тях, нали така?

Не. Той ѝ оставя нещо друго. Нещо

тайно - поклати глава Сабир. - Ти не

ми разказа всичко, нали? Брат ти е

разбирал достатъчно от това, което

Нострадамус косвено е оставил на

предците

ти,

за

да

спомене

„изгубени стихове“ в обявата си.

„Всичко е написано.“ Това бяха

думите му. Така че къде са написани?

- Брат ми беше глупак. Боли

ме да го призная, но той не беше на

себе си. Наркотиците го промениха.

- Йола, не си искрена с мен.

Алекси посегна и я смушка с

пръст.

- Продължавай. Трябва да му

кажеш, лулуджи. Той е глава на

семейството ти сега. Ти си му

задължена.

Помни

думите

на

Черибашията.

Сабир чувстваше, че Йола все

още не желае да му се довери

напълно.

- Ще помогне ли, ако се

предам на полицията. Ако го изиграя

както трябва, може дори да успея да

ги убедя да отклонят вниманието си

от мен към мъжа, който наистина е

убил брат ти. Така ще си в

безопасност.

Йола се престори, че плюе на

земята.

- Наистина ли мислиш, че ще

направят това? След като веднъж те

докопат, ще те оставят да изкопаеш

собствения си гроб с ключа за

килията ти и после ще се изсерат в

дупката. След като се предадеш, те

ще ни зарежат, точно както биха

искали да го направят сега. Бабел

беше циганин. Пайосите не се

интересуват от него. Никога не са.

Виж

какво

ни

сториха

през

германската война. Още преди да е

започнала, побързаха да ни затворят.

В Монтрьой и Беле. Като добитък.

После позволиха на германците да

убият един на всеки трима от нас във

Франция. Един луд прави много

луди, а много луди правят лудост.

Това казва нашият народ - тя плесна

с ръце над главата си. - Днес няма

жив циганин - мануш, ром, житан,

пиемонтези,

синти,

калдараш,

28

валсикани 1, без убит член на

семейството си. По времето на майка

ми

всеки

циганин

над

тринайсетгодишна възраст е бил

принуден да носи антропометрична

идентификация. И знаеш ли какво

слагали на тази карта? Височина,

ширина, цвят на кожата, възраст и

дължина на носа и дясното ухо.

Отнасяли са се с нас като с животни,

маркирани,

регистрирани

и

изпратени в кланицата. Две снимки.

Отпечатъци от пет пръста. Всичко

това е подлежало на проверка, когато

сме пристигали или напускали някоя

комуна. Наричали ни „боемиени“ и

29

„романишели“ 2 - обидни за нас

имена. Това е спряло едва през 1969

година. И ти се чудиш защо три

четвърти от нас, също като брат ми,

не могат нито да четат, нито да

пишат?

Сабир се чувстваше, сякаш е

прегазен

от

стадо

препускащи

бизони. Горчивината в гласа на Йола

беше

притеснително

сурова

и

потискащо истинска.

- Но ти можеш. Можеш да

четеш. Както и Алекси.

Алекси поклати глава.

- Напуснах училище на шест.

Не ми харесваше. На кого му трябва

да чете? Мога да говоря, нали така?

Йола се изправи.

- Казваш, че тези ковчежета са

били направени от орехово дърво?

- Да.

- И че сега си мой прал? Че по

своя воля приемаш тази отговорност?

- Да.

Тя посочи ярко оцветения сандък

зад себе си.

- Е, това е едното ковчеже.

Докажи го.

Глава 29

- Това е колата, със сигурност.

- Капитан Калк остави платнището

да падне върху регистрационния

номер.

- Ще я приберем ли? - попита

Макрон,

посягайки

да

извади

мобилния си телефон.

Калк трепна.

- Макрон. Макрон. Макрон.

Мисли по следния начин. Циганите

или са убили Сабир, в който случай

части от него вероятно вече са

разпръснати из седем департамента,

бавно подхранвайки местната флора

и фауна. Или по-вероятно той е успял

да ги убеди, че е невинен, и по тази

причина те крият колата му и още не

са я пребоядисали и продали на

руснаците. Ще направим по-добре,