Предсказанията на Нострадамус

морал. Точно като брат си. Щеше да

има граници. Линии, които не би

пресякла.

Тя би умряла, преди да му каже

някои неща, които смята за по-важни

от живота си. Трябваше да подходи

към нея по друг начин. Чрез

девствеността ѝ. Чрез желанието ѝ

да бъде майка. Бейл знаеше, че

манушите определят жената само по

способността ѝ да има деца. Отнеми

това и жената остава без център. Без

смисъл. Беше нещо, което трябваше

да има предвид.

Сега братовчедът на момичето се

отдалечаваше от Сабир с нож в ръка.

Бейл отново пренастрои бинокъла.

Не беше нож за хвърляне. Това беше

лошо. Щеше да бъде трудно да

прецени точно тежестта му. Нямаше

баланс.

Имаше

твърде

голямо

отклонение.

Десет метра. Петнайсет. Бейл

подсвирна през зъби. Петнайсет

метра. Четирийсет и пет фута.

Огромна дистанция. Дори за него

щеше да е трудно да улучи дадена цел

от такова разстояние. Но може би

циганинът беше по-добър, отколкото

той

предполагаше.

Мъжът

се

усмихваше, сякаш беше уверен във

възможностите си.

Бейл настрои бинокъла обратно

върху Сабир. Американецът поне

беше застанал като мъж. Стоеше

изправен и гледаше към хвърлящия

ножа.

Момичето

наблюдаваше

отстрани. Всички гледаха мъжа с

ножа.

Бейл видя как циганинът изтегля

ръката си за хвърлянето. Ножът беше

тежък. Беше необходима известна

сила, за да премине това разстояние.

Алекси

замахна

напред,

хвърляйки ножа в дълга дъга срещу

Сабир. Всички наблюдатели ахнаха.

Езикът на Бейл се показа между

зъбите му от напрежение.

Ножът удари дъската точно над

ръката на Сабир. Беше ли го

докоснал? Острието беше извито. Не

можеше да има голямо разстояние.

Черибашията

и

няколко

от

подчинените му вървяха спокойно

към

дъската,

за

да

проверят

положението

на

ножа.

Всички

цигани

се

скупчиха

около

Черибашията. Дали щяха да убият

Сабир веднага? Да го направят

заедно?

Черибашията

извади

ножа.

Размаха го три пъти около главата си,

после посегна към ръката на Сабир и

преряза кожената връв. След това

хвърли ножа с презрение.

- Я какъв късметлия - тихо

прошепна Бейл, - какъв голям

късметлия.

Глава 25

- Полицията те наблюдава.

Сабир

надигна

глава

от

възглавницата.

Беше

Алекси.

Очевидно беше, че ако Сабир очаква

да чуе коментар или дори извинение

за събитията от сутринта, щеше да му

се наложи да почака дълго време.

- Какво имаш предвид под

„наблюдава“?

- Ела.

Сабир се изправи и последва

Алекси навън. Две деца, момче и

момиче, чакаха пред караваната,

лицата им изразяваха прикрита

възбуда.

- Това са братовчедите ти Бера

и Коине. Те имат нещо, което искат

да ти покажат.

- Моите братовчеди?

- Сега ти си наш брат. Те са

твои братовчеди.

За момент Сабир се зачуди дали

Алекси не го занася. Докато си

събере

ума

и

проумее,

че

в

забележката не е имало сарказъм,

беше твърде късно да се здрависа с

новите членове на семейството си,

защото децата бяха тръгнали.

Алекси вече беше поел към края

на лагера. Сабир побърза, за да го

настигне.

- Откъде

знаеш,

че

е

полицията?

- Кой друг би те наблюдавал?

- Кой друг наистина?

Алекси спря изведнъж. Сабир

гледаше как лицето му променя

изражението си.

- Виж,

Алекси.

Защо

полицията би си направила труда да

ме наблюдава? Ако знаеха, че съм

тук, просто щяха да дойдат и да ме

приберат. Аз съм търсен за убийство,

не забравяй. Не очаквам силите за

сигурност да си играят на криеница с

мен.

Бяха стигнали възвишението зад

катуна. Децата сочеха срещу храст

прещип.

Алекси залегна и заднишком се

мушна под храста.

- Така. Можеш ли да ме

видиш?

- Не.

- Сега ела до мен.

Алекси направи място на Сабир,

който се мушна под тръните. Веднага

се натъкна на вдлъбнатина, през

която можеше да пропълзи под

храста и да се измъкне, с главата

напред, от другата страна.

Сабир тутакси разбра за какво

говори Алекси. Целият лагер беше

пред очите му, но на практика бе

невъзможно някой от катуна да го

забележи.

Той

се

измъкна

от

скривалището.

- Децата. Играли са паншбара.

Начертаваш мрежа в пясъка с пръчка

и хвърляш велосипедна верига към

нея. Бера е хвърлил веригата твърде

далеч. Когато се навел да я вземе,

открил това място. Можеш да видиш,

че е направено скоро - няма нито

стръкче трева.

- Сега разбираш ли защо не

мисля, че е полицията? - попита

Сабир. Той установи, че се опитва да

прецени Алекси. Да оцени интелекта

му. Да разбере дали може да му бъде

полезен оттук нататък.

Алекси кимна.

- Да. Защо да чакат? Прав си.

Искат те прекалено силно, за да

правят това.

- Трябва да говоря с Йола.

Мисля,

че

ми

дължи

някои

обяснения.

Глава 26

- Бабел

беше

наркоман.

24

Крек 1. Някои от парижките му

приятели решиха, че ще бъде забавно

да направят от циганин наркоман.

Нашият народ рядко посяга към

наркотиците. Имаме други пороци.

- Не виждам какво общо има...

Йола

постави

юмрук

пред

гърдите си.

- Слушай. Бабел играеше и

карти.

Покер.

Високи

залози.

Циганите са луди за игри на карти.