Предсказанията на Нострадамус

После насочи вниманието си

към

втория

циганин.

Първият

изстрел разби пепелника на мъжа, а

следващият отнесе част от клон на

дървото над главата му.

Двамата мъже вече тичаха към

катуна с писъци. Бейл пропусна

телевизионната антена с първия

изстрел, но я счупи на две с втория.

Докато стреляше, той хвърляше по

едно око на вратата, през която

Сабир, момичето и мъжът, хвърлил

ножа, бяха влезли преди около

двайсет минути. Но никой не се

появи.

„Е, това е всичко. Само един

барабан за днес.“

Бейл презареди „Рюгера“ и го

плъзна обратно в кобура, който върна

в джоба на якето.

После тръгна надолу по хълма

към колата си.

Глава 31

- Това приближаваща кола ли

е? - Алекси беше обърнал глава на

една страна. - Или дяволът кихна? -

изправи се той с въпросително

изражение и тръгна да излиза.

- Не. Почакай - Сабир вдигна

предупредително ръка.

От далечния край на лагера се чу

втори силен шум. После трети. После

и четвърти.

- Йола, залегни на земята. Ти

също, Алекси. Това са пистолетни

изстрели

-

намръщи

се

той,

преценявайки звука. - От това

разстояние

звучи

като

ловна

карабина. Което значи, че заблуден

куршум може да пробие тези стени

без проблем.

Пети

изстрел

рикошира

в

покрива на караваната.

Сабир

се

приближи

към

прозореца. В лагера хора тичаха във

всички посоки, като крещяха или

викаха имената на близките си.

Проехтя шести изстрел и нещо

падна на покрива, после шумно се

срина до караваната.

- Това беше телевизионната

антена. Мисля, че този тип има

чувство за хумор. За всеки случай не

стреля, за да убива.

- Адам. Моля те, залегни - за

първи път Йола изрече името му.

Сабир

се

обърна

към

нея

усмихнат.

- Всичко е наред. Той само се

опитва да ни изкара навън. Ако

останем вътре, сме в безопасност.

Очаквах нещо подобно да се случи от

момента, в който Алекси ми показа

скривалището. Сега, след като вече

не може да ни шпионира, е логично

да поиска да ни изкара на открито,

където лесно да ни залови. Но ние

ще тръгнем само когато сме готови за

това.

- Да тръгнем? Защо трябва да

тръгваме?

- Защото иначе накрая той ще

убие някого - отговори Сабир и

дръпна скрина към себе си. -

Помните ли какво е направил на

Бабел? Този човек не е моралист.

Иска това, което смята, че имаме в

този скрин. Ако открие, че нямаме

нищо, ще бъде наистина ядосан.

Всъщност не мисля, че би ни

повярвал.

- Защо не се изплаши, когато

започна стрелбата?

- Защото съм прекарал пет

години като доброволец към Сто

осемдесет и втори пехотен батальон

на Националната гвардия на щата

Масачузетс. Горд съм да ви кажа,

г‘спожо, че Сто осемдесет и втори е

сформиран само седемдесет години

след смъртта на Нострадамус -

преправи Сабир гласа си да звучи

като истински каубой. - Аз самият

съм роден и отгледан в Стокбридж,

Масачузетс.

Йола

изглеждаше

объркана,

сякаш внезапната шеговитост на

Сабир беше разкрила неочаквана

черта от характера му, която тя бе

пренебрегвала досега.

- Бил си войник?

- Не. Запасняк. Никога не съм

бил

на

активна

служба.

Но

тренировките ни бяха доста сериозни

и реалистични. А и съм ловувал и

използвал оръжия през целия си

живот.

- Ще изляза да видя какво е

станало.

- Да.

Мисля,

че

вече

е

безопасно. Аз ще остана тук и ще

разгледам

отново

този

сандък.

Случайно да имаш и другия?

- Не. Само този. Някой го е

боядисал, защото са смятали, че

изглежда твърде безличен.

- За това се сетих и сам.

Някога да си го проверявала за

двойно дъно или тайно отделение? -

Сабир

започна

да

почуква

по

външната част на кутията.

- Двойно дъно?

- Предположих, че не си.

Глава 32

- Получавам два сигнала.

- Получаваш какво?

- Получавам

два

отделни

сигнала от проследяващо устройство.

Все едно на екрана има сянка.

- Не го ли изпита, както ти

казах?

Макрон преглътна звучно. Калк

вече го мислеше за идиот. Сега щеше

да е убеден.

- Да. На теста беше наред.

Пробвах го дори на два километра и

беше съвсем ясен. Разбира се, губим

сателитното проследяване, ако влезе

в тунел или подземен гараж, но това

е

цената,

която

плащаме

за

непрекъснатия поток от данни.

- За какво говориш, Макрон?

- Казвам, че ако го изгубим,

може да ни отнеме известно време,

за да възстановим връзката.

Калк разкопча предпазния си

колан и раздвижи рамене, сякаш с

всеки

километър,

който

ги

отдалечаваше

от

Париж,

се

освобождаваше от огромна тежест.

- Наистина не би трябвало да

го сваляте, сър. Ако претърпим

катастрофа, въздушната възглавница

няма да сработи добре без колана.

В момента, в който го каза,

Макрон осъзна, че е допуснал

поредната

неволна

грешка

в

поредицата такива, които все повече

влошаваха отношенията с шефа му.

Този път обаче Калк не се

възползва от възможността да забие

жилото на остроумието си. Вместо

това вдигна брадичка, все едно

размишлява,

и

се

взря

през