Предсказанията на Нострадамус

- Но аз съм ти брат.

- Не и по кръв, глупчо.

- Какво? И това означава, че

мога да се оженя за теб?

- С

разрешението

на

Черибашията, защото баща ми е

мъртъв. Но ако направиш това,

Алекси ще е много ядосан. И тогава

може да реши наистина да те улучи с

ножа си.

- Какво

имаш

предвид

с

„може да реши наистина да ме

улучи“? Той явно ме пропусна.

- Само защото го искаше.

Алекси е най-добрият хвърляч на

ножове в катуна. Прави го в циркове

и по панаири. Всички го знаят.

Затова Черибашията избра ножът да

отсъди. Всички разбраха, че според

Алекси ти не си виновен за смъртта

на Бабел. Иначе щеше да разцепи

ръката ти на две.

- Искаш да кажеш, че цялото

представление беше постановка? И

тогава всички са знаели, че Алекси

ще ме пропусне?

- Да.

- Но какво щеше да стане, ако

ме беше ударил по погрешка?

- Тогава щеше да се наложи да

те убием.

- О, страхотно. Така има

смисъл. Да. Вече разбирам.

- Не трябва да се сърдиш,

Адам. Така всички те приемат. Ако го

бяхме направили по друг начин,

щеше да имаш проблеми по-късно.

- Значи в такъв случай всичко

е наред.

***

Калк

следеше

двамата

с

бинокъла си.

- Познах

момичето.

Тя

е

сестрата на Самана. И Сабир,

разбира се. Но кой е мургавият в

писоара?

- Сигурно някой братовчед.

Тези хора са пълни с братовчеди.

Одраскай някого и оттам ще излязат

братовчеди, като кърлежи.

- Харесваш

ли

циганите,

Макрон?

- Те са мързеливци. Никой

южняк не харесва цигани. Те крадат,

мамят

и

използват

хората

за

собствените си цели.

- По дяволите! Повечето хора

по един или друг начин вършат

същото.

- Не като тях. Те ни презират.

- Не сме облекчили живота

им.

- А защо трябва да го правим?

- Защо наистина? - престори

се, че е съгласен Калк. Трябваше да

наблюдава Макрон по-внимателно в

бъдеще. Опитът му показваше, че ако

някой има един явен предразсъдък, е

двойно по-вероятно да има и други,

по-скрити, които да се появят в

момент на криза. - Тръгват. Виж. Дай

им половин минута и ги последвай.

- Сигурен ли сте, че това е

правилно, сър? Имам предвид да

оставите един убиец да си върши

работата по магистралата? Видяхте

какво направи със Самана.

- Толкова бързо ли забрави

друтия ни приятел?

- Разбира се, че не. Но срещу

него нямаме нищо, освен вашия

инстинкт. Имаме истинската кръв на

Сабир върху ръката на Самана.

Можем да го поставим на мястото на

убийството.

- Не, не можем. Но можем да

го поставим в бара, където е пролята

кръвта. И сега го виждаме да пътува,

изглежда по собствена воля, със

сестрата на Самана. Как мислиш? Че

тя страда от Стокхолмски синдром?

- Стокхолмски синдром?

- Понякога, Макрон, забравям,

че си толкова млад - намръщи се

Калк. - Шведският криминолог Нилс

Бейерот е измислил термина през

1973 година, след като при провален

банков обир в квартал Нормалмсторг

в Стокхолм са били взети няколко

заложници. В рамките на шест дни

някои от заложниците са започнали

да

симпатизират

повече

на

похитителите,

отколкото

на

полицията. Същото нещо се е

случило

и

с

Пати

Хърст,

наследницата на медийния магнат.

- О.

- Смяташ ли, че Сабир някак е

успял да хипнотизира цял цигански

катун и да ги превърне в негови

доброволни съучастници?

- С тези хора не бих изключил

нито една възможност.

Глава 35

- Все още ли смяташ, че си

способен да се справиш сам със

ситуацията?

За момент Ейкър Бейл се

почувства

изкушен

да

изхвърли

телефона през прозореца на колата.

Вместо това се ухили зловещо на

жената в съседната кола, която го

гледаше строго, понеже използваше

мобилен телефон, докато шофираше.

- Разбира се, мадам. Всичко е

супер, както казват американците.

Следя

Сабир.

Разбрах

коя

е

полицейската кола, която го следва.

Глупаците

дори

смениха

регистрационните номера в опит да

избегнат преследване.

Съпругът на жената се беше

навел напред и му правеше жестове

да остави телефона.

„Типични шофьори на пежо -

помисли си Бейл. - В Англия щяха да

карат роувър. В Америка - шевролет

или кадилак.“ Той се престори, че се

разсейва, и позволи на колата си да

поднесе леко към пежото.

Очите на съпруга се отвориха

широко. Той се пресегна през ръцете

на жена си и натисна клаксона.

Бейл погледна в огледалото за

обратно виждане. Бяха сами на пътя.

Можеше да се окаже забавно. Дори

можеше да му спечели малко време.

- Искате ли да продължа, или

не, мадам? Само кажете.

- Искам да продължиш.

- Много добре. - Бейл затвори

телефона. Ускори и рязко влезе в

платното на другата кола, затваряйки

пътя ѝ. После намали скоростта.

Мъжът отново натисна клаксона.

Бейл караше бавно и спря. Пежото

закова зад него. Съпругът слезе от

автомобила.

Бейл

наблюдаваше

мъжа

в

огледалото за обратно виждане.

Приведе се леко в седалката си.

Можеше да извлече максимума от

ситуацията. Да се наслади на целия

процес.

- Какво

си

мислиш,

че