Предсказанията на Нострадамус

храна - билки, зеленчуци, яйца,

грозде, ядки, рейне клоде, без да

спрат да ги съберат.

- Какво, по дяволите, е рейне

клоде?

- Зелени сливи.

- О, имаш предвид зелена

34

ренклода 1?

- Рейне клоде, да.

Сабир погледна пътя зад тях.

Един ситроен изскочи иззад завоя и

ги подмина.

- Карам към място, където не

могат да ни забележат. Ако случайно

мине полицейска кола.

- Никой няма да ни познае,

Адам. Те търсят един човек, а не

двама мъже и една жена. И то в кола

с други номера.

- Въпреки това.

Йола удари гърба на седалката

му.

- Виж. Там има още малко.

Край реката - посочи тя. Претърси

раницата си и извади две найлонови

торбички. - Вие двамата наберете

аспержите край пътя. Аз ще набера

останалите. Виждам и глухарчета,

коприва и парички. Момчета, вие сте

късметлии. Довечера ще си направим

пир.

Глава 37

Ейкър Бейл си беше уредил аванс

от четирийсет минути. Чети- рийсет

минути, в които да извлече цялата

информация, която му беше нужна.

Четирийсет

минути,

в

които

полицията да се справи с кашата,

която беше оставил зад себе си, да

викнат медицинските екипи и да

уредят

нещата

с

местните

подкрепления.

Той натисна газта, наблюдавайки

как двете точки на екрана се сливат.

После пое дъх и намали.

Нещо се беше променило. Сабир

вече не се движеше напред. Докато

Бейл наблюдаваше, маркерът бавно

се обърна и тръгна към него. Той се

поколеба с ръка на волана. Сега

маркерът

остана

на

място.

Премигваше

на

по-малко

от

петстотин метра отпред.

Бейл отби двайсетина метра

преди дъгата на завоя. Подвоуми се,

преди да остави колата си, но после

реши, че няма нито време да я крие,

нито има къде. Трябваше да рискува

възможността полицията да мине и

да направи малко вероятната връзка

между него и спрялото превозно

средство.

Избърза нагоре по хълма и

тръгна надолу през малка горичка.

Защо бяха спрели толкова скоро след

последната спирка? На пикник?

Някакъв проблем? Можеше да е

всичко.

Би било най-добре да ги залови

всички наведнъж. Тогава щеше да

може да се концентрира върху един

от

тях,

докато

останалите

са

принудени да гледат. Това почти

винаги действаше. „Чувството за вина

- помисли си Бейл - е най-голямата

слабост на западния свят. Когато

хората не са чувствали вина, са

изграждали империи. Когато са

започнали да се чувстват виновни, са

ги изгубили. Като британците.“

Първо съзря момичето, клекнало

само до брега на реката. По нужда ли

беше отишла? За това ли беше

всичко? Той се огледа за мъжете, но

те не се виждаха. После видя, че тя

къса стръкове от някакво растение и

ги пъха в найлонова торба. Исусе

Христе! Тези хора не бяха за вярване.

Огледа се за последен път за

мъжете и после пое към момичето.

Беше прекалено хубаво, за да е

истина. Сигурно са знаели, че идва.

Заложили са му някакъв капан.

Той се поколеба за момент,

когато беше на около пет метра от

нея. Тя беше хубава гледка, клекнала

така край реката в дългата си

циганска

пола.

Перфектно

изображение

на

невинността.

Напомняше му на нещо от далечното

минало, но Бейл не можа да си

спомни какво точно. Изненадващият

пропуск

в

паметта

му

го

разконцентрира като внезапна струя

студен

въздух,

преминала

през

процеп в панталон.

Той пробяга последните няколко

метра, уверен, че момичето не е чуло

приближаването му. В последния

възможен момент тя се обърна, но

той

вече

беше

върху

нея,

приковавайки ръцете ѝ към земята с

коленете си. Очакваше тя да изпищи

и беше готов да стисне носа ѝ -

метод, който обикновено действаше

при жените, а и бе далеч по-добър от

това да рискуваш да сложиш ръката

си върху устата на някой паникьосан

човек, но момичето беше странно

тихо. Все едно го беше очаквала.

- Ако изкрещиш, ще ти счупя

врата. Точно както направих с брат

ти. Разбираш ли?

Тя кимна.

Бейл не можеше да види добре

лицето ѝ, защото я беше притиснал

откъм гърба и тялото ѝ бе под него, а

ръцете ѝ бяха изпънати настрани.

Поправи това, като изви главата ѝ.

- Ще ти го кажа веднъж, само

веднъж. След десет секунди ще те

ударя с юмрук, така че да загубиш

съзнание. Докато си в несвяст, ще

вдигна полата ти, ще сваля бельото и

ще изследвам вътрешностите ти с

ножа си. Когато намеря маточните ти

канали, ще ги прережа. Ще кървиш

силно, но това няма да те убие.

Вероятно мъжете ще те открият,

преди да се случи. Но никога няма да

можеш да станеш майка. Разбираш

ли ме? Това ще бъде загубено.

Завинаги.

Той по-скоро чу, отколкото видя,

че тя освободи пикочния си мехур.

Очите ѝ се подбелиха и започнаха да

премигват бързо.

- Спри. Събуди се - ощипа я

той по бузата толкова силно, колкото

можеше. Погледът ѝ започна да се

избистря. - Сега слушай. Какво

открихте? Къде отивате? Кажи ми

тези неща и ще те оставя на мира.

Десетте ти секунди текат.

Йола започна да стеце.

- Осем. Седем. Шест.