Предсказанията на Нострадамус

в Париж и щастливо да се придържат

към трийсет и пет часовата работна

седмица, като оставят колегите си на

юг да се занимават с разследването

на убийството. Макрон можеше да

подобрява уменията си в скуоша и да

оформя релефа на коремните си

мускули в полицейската фитнес зала.

Вместо

това

преживяваха

на

сандвичи и кафе, като от време на

време дремваха за кратко на задната

седалка. Чувстваше, че е физически

изтощен. Разбира се, това не беше от

значение за Калк - той вече си бе

развалина.

- Уикендът наближава, сър?

- И?

- И нищо. Просто отбелязвам.

- Ограничи наблюденията си

само в коментари за случая, който

разследваме. Ти си служител на

обществото, Макрон, не спасител на

плажа.

***

Йола

се

появи,

напълно

облечена, иззад храстите.

Сабир вдигна рамене и направи

физиономия.

- Съжалявам, че трябваше да

те съблечем. Алекси беше против, но

аз настоях. Извини ме.

- Направил

си

каквото

е

трябвало. Алекси видя ли ме?

- Опасявам се, че да.

- Е, сега ще знае какво

пропуска.

Сабир избухна в смях. Беше

удивен колко жилава се беше оказала

Йола. Почти беше очаквал да реагира

истерично - да изпадне в депресия

или меланхолия, предизвикани от

закъснелия шок от нападението. Но я

беше подценил. Животът ѝ едва ли е

бил обсипан с рози до този момент и

вероятно нейните предположения за

дълбините на човешкото поведение

бяха

далеч

по-реалистични

от

неговите.

- Той е ядосан. Затова изчезна.

Мисля, че се чувства отговорен, че ти

беше нападната.

- Трябва да му позволиш да

открадне Девата.

- Моля?

- Алекси. Той е добър крадец.

Това е сред нещата, които върши

добре.

- А, разбирам.

- Никога ли не си крал нищо?

- Ами не. Не и напоследък.

- Така си и мислех - отвърна

Йола. Личеше си, че премисля дали

да му каже нещо. - Един циганин

може да открадне на всеки седем

години. Имам предвид нещо голямо.

- И как стигнахте до този

извод?

- Защото една стара циганка е

видяла Христос да носи кръста

нагоре по Голгота.

- И?

- Тя нямала представа кой е

Христос. Но когато видяла лицето

му, го съжалила и решила да

открадне пироните, с които щели да

го разпнат. Откраднала един, но била

заловена, преди да успее да открадне

втория. Войниците я отвели и я били.

Тя плачела да я пощадят, защото не е

крала нищо от седем години. Един от

учениците я чул и казал: „Жено, ти

си

благословена.

Спасителят

позволява на теб и хората ти да

крадете веднъж на всеки седем

години. Сега и завинаги.“ Затова на

разпятието има само три пирона. И

краката на Исус Христос са били

кръстосани, а не разделени, както е

трябвало да бъдат.

- Не вярваш на тези глупости,

нали?

- Разбира се, че вярвам.

- И затова циганите крадат?

- Имаме това право. Когато

Алекси открадне Черната дева, няма

да направи нищо нередно.

- Много съм щастлив да го чуя.

А какво става с мен? Какво ще стане,

ако открия мъжа, който те нападна, и

го убия? Тогава какво?

- Той е пролял кръвта на

семейството

ни.

Неговата

кръв

трябва да бъде пролята в замяна.

- Толкова просто.

- Никога не е просто да убиеш

човек, Адам.

Глава 42

Сабир се поколеба до вратата на

колата.

- Някога

държал

ли

си

шофьорски изпит?

- Изпит? Не, разбира се, че не.

Но мога да шофирам.

- А ти, Йола, можеш ли да

шофираш?

- Не.

- Добре тогава. Знаем къде

сме. Алекси, ти ще караш. Аз ще

намеря по картата различен маршрут,

по който да стигнем до светилището.

Убиецът на Бабел явно познава

колата ни - сигурно я е открил и ни е

проследил от лагера. Сега, когато си

мисли, че се е отървал от нас, не

бива да му подсказваме какво става,

като го изпреварим по магистралата,

нали така? - Сабир разтвори картата

пред себе си. - Да. Изглежда можем

да заобиколим Лимож и да стигнем

до Рокамадур през Тюл.

- Тази кола няма нормални

скорости.

- Само включи на скорост и

натисни педала на газта.

- Кое е на скорост?

- Четвъртата позиция от горе

на долу. Буквата прилича на стреме,

но обърнато настрани.

Алекси изпълни указанията.

- Хей. Не е зле. Колата сама

сменя скоростите. По-добра е от

мерцедес.

Сабир почувства очите на Йола

да се взират в него от задната

седалка. Обърна се към нея.

- Добре ли си? Има нещо,

което се нарича забавен шок, да

знаеш. Дори за корави орехи като

теб.

- Наред съм - повдигна рамене

тя, но лицето ѝ помръкна.

- Адам. Вярваш ли в ада?

- В

ада?

-

направи

физиономия той. - Предполагам, че

да.

- А ние не - поклати глава тя. -

Циганите дори не смятат, че дяволът,

Бенг, всъщност е толкова лош.

Вярваме, че всички ще отидат в рая

един ден. Дори той.

- И?

- Мисля, че този човек е лош,

Адам. Наистина лош. Виж какво е

направил с Бабел. Никой човек не би

направил това.

- И какво ми казваш? Че си

променила мнението си за ада и

дявола?

- Не. Не е това. Но не ти казах

всичко, което той ми каза. Искам ти