Предсказанията на Нострадамус

- Отиваме в Рокамадур.

- Защо?

- Заради Черната дева. Има

нещо, скрито в краката ѝ.

- Какво?

- Не знаем. Всичко, което

пишеше на дъното на сандъка, беше,

че тайната на стиховете е в краката ѝ.

- Дъното на кой сандък?

- Сандъкът на майка ми. Този,

който тя ми остави. Който е

принадлежал

на

дъщерята

на

Нострадамус.

- Това ли е всичко?

- Това е всичко. Кълна се.

Бейл се повдигна леко от ръцете

ѝ. Погледна назад към долината.

Никаква следа от мъжете. Дали да я

убие? Всъщност нямаше смисъл. Тя

вече беше полумъртва.

Той я завлече до реката и я бутна

във водата.

Глава 38

- Силно се надявам всичко

това да си струва усилията, които

полагаме.

- Какво? За какво говориш? За

стиховете?

- Не. За дивите аспержи.

- Можеш да се обзаложиш, че

си струва. Йола готви добре. Всичко,

което ни трябва сега, е заек.

- И как предлагаш да си го

набавим?

- Можеш да го прегазиш. Ще

ти кажа, ако видя някой край пътя.

Но не го размазвай - трябва да го

нагласиш така, че да удариш главата

му с външната част на гумата.

Месото няма да е толкова добро на

вкус, колкото при животно, убито от

самия Бог, но почти.

Сабир кимна загрижено. Какво,

по дяволите, беше очаквал да чуе от

Алекси? Че ще минат през следващия

град и ще купят пушка?

- Виждаш ли Йола? Най-добре

е да тръгваме.

Алекси се изправи.

- Не. Тя слезе край реката. Ще

отида да я извикам.

Сабир пое към колата, клатейки

глава. Беше странно да си го признае,

но започваше да се забавлява. Не

беше много по-стар от Алекси, но

понякога през последните няколко

години бе чувствал, че губи жаждата

си за живот - усета си към абсурда.

Сега, с хаотичното поведение на

Алекси и Йола, в пълен контраст с

все още дебнещата заплаха от

полицията, той внезапно почувства

цялата възбуда от непознатото да

кипи в стомаха му.

- Адам! - викът дойде от

малка група дървета наблизо, край

брега на реката.

Сабир захвърли аспержите и се

затича.

Първото нещо, което видя, беше

Алекси, който шляпаше във водата.

- Бързо, Адам, не мога да

плувам. Тя е във водата.

- Къде?

- Точно под теб. Лицето ѝ е

обърнато надолу, но е още жива.

Видях ръката ѝ да помръдва.

Сабир пристъпи към брега и

скочи тромаво в бавно течащата река.

Достигна Йола с първото загребване

и я повдигна.

Тя понечи сякаш да го отблъсне с

ръка, но в очите ѝ нямаше живот,

когато го погледна, и в движението ѝ

нямаше сила. Сабир я притисна до

гърдите си и се остави на течението

да ги избута обратно към брега.

- Мисля,

че

е

получила

някакъв припадък. Изтичай до колата

и донеси одеяло.

Алекси се измъкна от водата.

Хвърли само един загрижен поглед

назад и после се втурна към колата.

Сабир положи Йола на пясъка.

Тя дишаше нормално, но лицето ѝ

беше съвсем бяло, а устните ѝ вече

бяха придобили нездрав синкав

оттенък.

- Какво има? Какво стана?

Тя започна да трепери, сякаш със

спасяването

ѝ

от

водата

беше

започнал някакъв друг, немеханичен

процес.

Сабир хвърли поглед, за да види

докъде е стигнал Алекси.

- Виж. Съжалявам. Алекси

носи сухо одеяло. Ще трябва да те

измъкна от тези дрехи.

Беше очаквал, дори се надяваше,

на протест от нейна страна. Но не

получи отговор. Той започна да

разкопчава блузата ѝ.

- Не бива да правиш това -

каза Алекси, който се беше върнал

при Сабир. Носеше одеялото. - Няма

да ѝ хареса.

- Студена е като лед, Алекси.

И е в шок. Ако остане в тези дрехи,

ще развие пневмония. Трябва да я

увием в това одеяло и да я върнем в

колата. Мога да карам с включено

парно. Така ще се стопли бързо.

Алекси се поколеба.

- Говоря сериозно. Ако не

искаш да я притесняваш, се обърни -

каза Сабир. Махна блузата и после

смъкна полата надолу по бедрата ѝ. С

изненада установи, че тя не носи

никакво бельо.

- Господи, колко е красива! -

взираше се в нея Алекси. Още

стискаше одеялото в ръце.

- Дай ми това.

- О. Добре.

Сабир уви Йола в одеялото.

- Сега хвани краката ѝ. Да я

занесем до колата, преди да е

премръзнала до смърт.

Глава 39

- Не мислите ли, че е време да

викнем подкрепление?

- Изоставаме

от

тях

с

четирийсет и пет минути. Какво

подкрепление мислиш, че ни трябва,

Макрон? Изтребител?

- Ами

ако

Окатия

удари

отново?

- Окатия? - Калк се усмихна,

развеселен от неочакваната проява

на въображението на Макрон. - Няма

да го направи.

- Как може да сте толкова

сигурен?

- Защото той постигна целта

си.

Спечели

си

няколко

часа

преднина.

Знае,

че

докато

възстановим... - Калк се поколеба,

търсейки точната дума.

- Джи

Пи

Ес

35

трилатерацията 1?

- Джи Пи Ес трилатерацията...

точно... и настигнем колата, той ще е

взел каквото иска.

- И какво е то?

- Хвана ме. Аз преследвам

човека, не мотивите му. Оставям този

тип проблеми на съда - отсече Калк.

Направи възглавница със сакото си и

я постави между главата си и