Предсказанията на Нострадамус

правиш? За малко да предизвикаш

катастрофа.

- Виж - вдигна рамене Бейл, -

ужасно съжалявам. Жена ми очаква

бебе. Трябваше да съм в болницата.

Наложи се само да проверя как да

стигна дотам.

- Бебе, значи? - хвърли бърз

поглед към жена си мъжът и видимо

се отпусна. - Виж, съжалявам за

цялата гюрултия. Но се случва през

цялото време. Трябва да си вземеш

хендсфри. Тогава ще можеш да

говориш колкото си искаш, без да

застрашаваш останалите хора на

пътя.

- Прав си. Знам - съгласи се

Бейл. Видя как един ситроен мина

край тях и зави. Той се взря в

проследяващия

радар.

Вече

километър.

Ще

се

наложи

да

побърза. - Още веднъж извинявай.

Мъжът махна с ръка и тръгна

към колата си. Сви рамене към жена

си и после вдигна извинително ръце,

когато тя му се намръщи.

Бейл включи на задна и настъпи

педала на газта. Гумите засвириха

истерично, после се впиха в асфалта

и колата подскочи назад.

Мъжът се обърна към Бейл с

отворена уста.

- Ой-ай-ой-ай-ой!

Бейл отвори вратата си и изскочи

навън. Погледна трескаво нагоре и

надолу по пътя. Жената пищеше.

Мъжът ѝ беше изцяло скрит под

двете коли и от него не се чуваше и

звук.

Бейл сграбчи косата на жената

през отворения преден прозорец и

започна да я извлича навън. Едната ѝ

обувка се заклещи между скоростния

лост и конзолата, разделяща двете

предни седалки. Бейл дръпна още по-

силно и нещо поддаде. Той издърпа

жената до задната врата, която беше с

механично свалящ се прозорец.

Свали стъклото наполовина и

набута главата на жената в отвора.

После вдигна прозореца колкото

можа и затръшна вратата.

***

- Какво имаме тук? - наведе се

Калк към таблото и се поизправи в

седалката си. - По-добре намали.

- Ами...

- Намали.

Макрон се подчини.

Калк хвърли бърз поглед на

сцената пред тях.

- Повикай линейка. Бързо. И

криминална полиция.

- Но ще ги изгубим.

- Вземи комплекта за първа

помощ. И сложи буркана.

- Но това ще ни разкрие.

Калк беше отворил вратата,

преди колата да е спряла напълно.

Притича вдървено до мястото, където

лежеше мъжът, и коленичи до него.

- Така. Макрон. Можеш да

кажеш на парамедиците, че той още

диша. Едва. Но ще им трябва шина.

Може вратът му да е увреден - даде

инструкции

Калк.

После

се

приближи до жената. - Госпожо. Не

мърдайте. Не се дърпайте.

Жената изстена.

- Моля

ви.

Стойте

неподвижно. Кракът ви е счупен -

нареди той. Опита се да свали

стъклото,

но

механизмът

беше

счупен. Лицето на жената вече беше

станало синкаво. Беше ясно, че ѝ е

трудно да диша. - Макрон. Донеси

чука. Бързо. Ще трябва да разбием

стъклото.

- Кой чук?

- Тогава пожарогасителя.

Калк свали сакото си и го уви

около главата на жената.

- Всичко е наред, госпожо. Не

се дърпайте. Ще се наложи да

счупим стъклото.

Внезапно

всяко

напрежение

напусна тялото на жената и тя се

отпусна тежко върху колата.

- Бързо. Спря да диша.

- Какво искате да направя?

- Разбий

стъклото

с

пожарогасителя.

Макрон засили пожарогасителя

и го заби в стъклото. Металният

цилиндър отскочи от закаленото

стъкло.

- Дай на мен - сграбчи

пожарогасителя Калк. После разби

стъклото

със

задната

част

на

устройството. - Сега ми дай якето си

- изкомандва той. Уви го около

ръката си и разчисти разбитите

стъкла. Положи жената на земята и

остави

главата

ѝ

върху

якето.

Приведен напред, я удари рязко в

областта на сърцето. Измери два

пръста под лявата ѝ гърда и започна

да прави сърдечен масаж. - Макрон.

Когато ти кажа, я обдишай два пъти.

Макрон застана до главата на

жената.

- Повика ли линейка?

- Да, сър.

- Добре, момче. Ще правим

това, докато пристигнат. Има ли още

пулс?

- Да, сър. Малко е неравномерен,

но го има.

Докато

правеше

сърдечния

масаж, Калк погледна Макрон в

очите.

- Сега вярваш ли ми? За

втория мъж?

- Винаги съм ви вярвал, сър.

Но наистина ли мислите, че той е

извършил това?

- Две обдишвания.

Макрон се наведе и даде на

жената целувката на живота. Калк

поднови сърдечния масаж.

- Не просто го мисля, момче.

Знам го.

Глава 36

Йола изплю последните шлюпки

от тиквените семки на пода на

колата.

- Вижте. Диви аспержи.

- Какво?

- Диви аспержи. Трябва да

спрем.

- Не

може

да

говориш

сериозно.

Йола удари Сабир силно по

рамото.

- Някой засича ли ни време?

Преследват ли ни? Има ли краен

срок за това?

- Е, разбира се, че не...

- Тогава спри.

- Ти не мислиш, че трябва да

спираме, нали? - обърна се Сабир

към Алекси за подкрепа.

- Разбира се, че трябва да

спрем. Колко често виждаш диви

аспержи да растат край пътя? Йола

трябва да получи своя кюелите.

- Своя какво? - не разбра

Сабир,

но

осъзнавайки,

че

мнозинството печели, обърна колата

и се насочи обратно към аспержите.

- Където

и

да

отидат,

циганките

изпълняват

така

нареченото кюелите. Това значи, че

никога не подминават безплатна