Мъжът трябва да бие жена си
понякога. Иначе как да я държи в
ред. Ще стане като една от вашите
гранати. Не, Адам. Ако тя някога
успее чудодейно да си намери мъж,
ти трябва да поговориш с него. Да му
кажеш как да я контролира. Да я
държи непрекъснато бременна. Това
е най-доброто. Ако има деца, за
които да се грижи, няма да може да
му натяква.
Йола потърка предните си зъби с
пръст, все едно се опитваше да махне
заседнала жила.
- А какво ще кажеш за себе си,
Алекси? Защо не си женен? Ще ти
кажа защо. Защото пенисът ти е
разделен на две. Едната половина
ходи на запад, към
другата остава в ръката ти.
Сабир поклати глава объркано. И
двамата
се
усмихваха,
сякаш
закачката ги радваше. Сабир тайно
подозираше, че това укрепва, вместо
да
уврежда,
отношенията
им.
Внезапно изпита ревност, че и той не
е част от такава безгрижна общност.
- Когато спрете да спорите, да
ви кажа ли какво беше написано или
по-скоро прогорено на дъното на
сандъка?
И двамата се обърнаха към него,
сякаш внезапно беше предложим да
им прочете приказка.
- На средновековен френски е.
Като завещанието. И е гатанка.
- Гатанка? Имаш предвид като
тази: „Имам сестра, тя тича без
крака и свирка без уста. Коя ще да е
тя?“
Сабир започваше да свиква с
циганската липса на логичност.
Отначало
внезапната
загуба
на
потока
на
мисълта
нарушаваше
чувството му за ред и той се бореше
да се върне в релси. Сега се усмихна
и се пусна по течението.
- Добре. Предавам се.
Йола удари гърба на седалката
му.
- Вятърът, идиот такъв. Какво
си мислеше, че е? - попита тя и
двамата с Алекси избухнаха в звучен
смях.
Сабир се усмихна.
- Сега искате ли да знаете
какво открих? Така ще видим дали
сте толкова добри в решаването на
гатанки, колкото в поставянето им.
- Да. Кажи ни.
- Оригиналният
френски
текст е следният:
Когато го прочетох за първи път,
реших, че значи следното:
- Но в това няма смисъл.
- Съвсем права си, че няма
смисъл. И освен това не е в типичния
за Нострадамус стил. Първо, липсва
рима. Но все пак няма претенциите
да е предсказание. Явно целта му е
била да бъде насока или карта към
нещо далеч по-важно.
- Кои са трите омъжени?
- Нямам
и
най-бегла
представа.
- А какво ще кажеш за
Черната дева?
- Това е далеч по-ясно. И там
лежи ключът, според мен.
Това е една от онези фрази, които
трябва
да
посочват
нещо,
но
всъщност са безсмислени. Да,
„легло“ на испански и
„твърд“.
Но
споменаването
на
Черната дева ми даде истинската
подсказка. Това е анаграма.
- Ана... какво?
- Анаграма. Това е, когато
една или две думи скриват друга
дума, която може да бъде съставена
от всички букви. Скрита в думите
32
Ро- камадур 1. Това е известно място
за поклонения в долината Лот. Някои
дори твърдят, че е истинското начало
на
поклонението
Сантяго
де
33
Компостела 2. И там има известна
Черна дева, при която от поколения
ходят жени, молещи се за успешно
зачатие. Някои дори твърдят, че е
наполовина мъж и наполовина жена
- наполовина Мария и наполовина
Роланд. Защото подобният на фалос
меч на рицаря Роланд, Дурендал, до
ден днешен лежи в оформена като
вулва пукнатина в скалата близо до
криптата на Девата. Тя със сигурност
е била там и по времето на
Нострадамус. Всъщност мисля, че не
е местена от осем века.
- Значи отиваме там?
Сабир погледна към спътниците
си.
- Не смятам, че имаме особен
избор по този въпрос.
Лола постави две чаши кафе в
поставките им и подаде третата на
Сабир.
- Не бива да те виждат. Тези
гаражи имат камери. Не бива пак да
спираме на подобни места.
Сабир наблюдаваше как Алекси
си пробива път през магазина към
тоалетната.
- Защо той е тук, Йола?
- Иска да ме отвлече. Но не му
стига кураж. И сега го е страх, че
може ти да го направиш, ако не е
наоколо. Затова е тук.
- Аз? Да те отвлека?
Йола въздъхна.
- В семействата на манушите
мъжът и жената бягат заедно, ако
искат да се оженят. Нарича се
„отвличане“.
Ако
мъжът
те
„отвлече“, това е равнозначно на
брак, защото момичето вече няма да
е - не знам как да се изразя - цяло.
- Шегуваш се.
- Защо да се шегувам? Казвам
ти истината.