Предсказанията на Нострадамус

прозореца. - Но със сигурност знам

едно. Не ми се иска да съм на

мястото на Сабир или момичето през

следващия час.

***

- Съвзема ли се?

- Очите ѝ са отворени.

- Да. Ще спра колата, но ще

оставя двигателят да работи заради

климатика.

Можем

да

свалим

седалките и да я настаним по-

удобно.

- Какво мислиш, че е станало?

- обърна се Алекси към Сабир. -

Никога не съм я виждал такава.

- Може да е брала аспержи

край брега и да е паднала. Сигурно

си е ударила главата - има голяма

синина на бузата. Със сигурност е в

шок. Водата беше ужасно студена.

Едва ли го е очаквала. Случайно да е

епилептик? - попита Сабир и се

намръщи. - Или диабетик?

- Какво?

- Нищо. Забрави.

След като нагласиха седалките и

разположиха Йола удобно, двамата

мъже се съблякоха.

- Виж, Алекси, ще карам,

докато

изсушиш

дрехите

на

климатика. Първо тези на Йола. Ще

включа вентилацията. Ще заврим, но

не се сещам за друг начин да го

направим. Ако полицаите заловят

трима души, голи в движеща се кола,

ще им отнеме седмици, докато

разберат какви сме ги вършили - рече

Сабир и посегна към скоростния

лост.

- Казах му - чу се гласът на

Йола отзад.

Двамата мъже се обърнаха към

нея.

- Казах му всичко. - Тя беше

седнала, одеялото се бе набрало

около кръста ѝ. - Казах му, че

отиваме в Рокамадур. И за Черната

дева. Казах му къде са скрити

стиховете.

- Какво имаш предвид? На

кого си казала?

Йола забеляза, че е гола, и бавно

вдигна одеялото, за да прикрие

гърдите

си.

Изглеждаше,

сякаш

мисли

и

действа

на

забавен

кадър.

- На мъжа. Хвърли се върху

мен.

Миришеше

странно.

Като

зелените насекоми, които миришат

на бадеми, когато ги смачкаш.

- Йола. За какво говориш?

Какъв мъж?

Йола пое дълбоко въздух.

- Мъжът, който уби Бабел. Той

ми каза. Каза, че ще счупи врата ми,

както е направил и с Бабел.

- Господи!

Алекси се надигна в седалката

си.

- Какво ти направи? - запита

той с треперещ глас.

- Не направи нищо - поклати

глава

Йола.

-

Нямаше

нужда.

Заплахите му бяха достатъчни, за да

получи каквото иска.

Алекси затвори очи. Изсумтя.

Челюстта

му

се

движеше

зад

стиснатите устни, сякаш водеше

яростен вътрешен диалог.

- Видя ли го, Йола? Видя ли

лицето му?

- Не. Той беше върху мен.

Откъм гърба. Притискаше ръцете ми

с коленете си. Не можех да обърна

глава.

- Добре си направила, че си му

казала. Той е луд. Щял е да те убие -

каза Сабир и се обърна към волана.

Включи на скорост и започна бързо

да ускорява.

- Какво правиш? - отвори очи

Алекси.

- Какво правя? Ще ти кажа

какво правя. Знаем къде отива

копелето, благодарение на Йола. Така

че смятам да стигна до Рокамадур

преди него. И после ще го убия.

- Полудя ли, Адам?

- Аз съм прал на Йола, нали

така? Всички ми казахте, че трябва

да я защитя? Да отмъстя за смъртта

на Бабел? Е, сега ще го направя.

Глава 40

Ейкър Бейл наблюдаваше как

точката се отдалечава и накрая

изчезва в края на екрана. Наведе се и

изключи

проследяващото

устройство.

В

крайна

сметка

работният ден се беше оказал много

задоволителен.

Беше

поел

инициативата

и

резултатът

бе

прекрасен. Беше добър урок. Никога

не

оставяй

врага

да

действа

независимо. Дразни го. Принуждавай

го да взема внезапни решения, с

които може да допусне грешка. Така

ще

постигнеш

целите

си

задоволително и похвално бързо.

Той

провери

картата

на

седалката до него. След около три

часа може да стигне до Рокамадур.

Най-добре ще бъде да почака, докато

затворят криптата и персоналът

отиде да вечеря. Никой не би очаквал

нахлуване в светилището - идеята

беше абсурдна. Вероятно трябваше да

се качи по стъпалата на колене като

английския крал Хенри Втори -

наследник, или поне така казват, на

Мелузина, дъщерята на дявола, -

когато свещениците го убедили да се

покае за убийството на Томас

36

Бекет 1

и

за

кощунственото

плячкосване

на

светилището,

извършено от мъртвия му син. Да

помоли за милост. Да си осигури

37

nihil obstat 2.

Все пак всъщност наскоро не

беше убивал никого. Освен ако

момичето не се е удавило, разбира

се. Или жената в колата не се е

задушила. Съпругът ѝ със сигурност

все още беше жив, когато го видя за

последно,

а

Самана

безспорно

причини смъртта си сам.

Значи, в крайна сметка съвестта

на Бейл беше чиста. Можеше да

открадне Черната дева без страх от

наказание.

Глава 41

- Открихме

ги

отново.

38

Насочили са се към Лимож 1.

- Отлично. Кажи на глупаците

да

ни

дават

новото

им

местонахождение на всеки половин

час - така ще имаме шанс да

наваксаме изгубеното време и да ги

видим отново на екрана.

- Къде мислите, че отиват,

сър?

- Към крайбрежието?

Макрон не знаеше да се смее ли,

или да плаче. Все повече се

убеждаваше, че си партнира с

напълно луд човек, който изкривява

всички принципни правила само за

да отговарят на плановете му. Досега

и двамата трябваше да са се върнали