Предсказанията на Нострадамус

отвори вратата и излезе навън.

Алекси гледаше трескаво към

вратите на базиликата. Сабир беше

зад тях и, на практика, толкова

недостижим, колкото ако някой го бе

заключил в банков трезор. Какво да

направи? Какво би поискал Сабир от

него да направи?

Свали обувките си. После се

измъкна иззад олтара и пристъпи на

пръсти към криптата. Подаде глава

зад вратата.

Мъжът беше включил фенерче и

разглеждаше масивната полирана

медна основа, където бе положена

витрината, зад която беше Девата.

Докато Алекси наблюдаваше, мъжът

се опита да повдигне витрината от

основата. Като видя, че не може да се

справи от тази страна, той рязко се

обърна

и

погледна

назад

към

базиликата.

Алекси замръзна, прилепен до

външната стена.

Стъпките на мъжа отекнаха

надолу към него.

Алекси отстъпи на пръсти до

олтара и се намери на същото място,

където се беше крил преди. Ако онзи

го беше чул, с него, така или иначе,

бе свършено. Поне щеше да умре на

свята земя.

Чу се внезапното скърцане на

краката на стол, влачен по каменния

под. Алекси подаде глава иззад ъгъла.

Мъжът влачеше след себе си два от

столовете

на

хористите.

Беше

очевидно, че възнамерява да си

направи стълба, за да стигне по-

лесно до Девата.

Използвайки звука на столовете

като прикритие, Алекси последва

непознатия в криптата. Този път

обаче се възползва от разсейването

на мъжа, за да се доближи много

повече до Девата. Залегна между две

редици пейки близо до предната част

на централния кораб, което му

позволяваше едновременно да вижда

какво става и да ползва прикритието

на масивната дъбова пейка, ако онзи

реши да се върне за трети стол.

Докато Алекси наблюдаваше,

мъжът постави единия стол върху

другия и провери дали са стабилни.

Изпръхтя

шумно

и

после

промърмори нещо под нос.

Алекси го наблюдаваше как

сложи фенерчето в задния си джоб и

започна

да

се

катери

по

импровизираната стълба. Това беше.

Това щеше да е единственият му

шанс. Ако се провалеше, беше

мъртъв. Щеше да изчака, докато

мъжът достигне върха на столовете,

и тогава да го бутне.

В

ключовия

момент

мъжът

посегна към един от медните

свещници в колоната под Девата и

без усилие се залюля под самата

витрина.

Алекси

не

беше

очаквал

внезапното движение настрани и бе

заловен по средата на разстоянието

между пейките и витрината. Мъжът

се обърна и го погледна. После се

усмихна.

Без да се замисля, Алекси

сграбчи един от тежките медни

свещници встрани от витрината и го

хвърли срещу мъжа с всичка сила.

Свещникът удари Ейкър Бейл

точно над дясното ухо. Той пусна

страната на витрината и падна по

гръб на гранитния под от два метра и

половина височина. Алекси вече се

беше въоръжил с втория свещник, но

видя, че няма да му е нужен.

Непознатият беше в безсъзнание.

Алекси раздели двата стола.

Пръхтейки, сложи Бейл на единия,

който беше по-близо до Девата.

Пребърка джобовете му и извади

портфейл, пълен с банкноти, и малък

автоматичен пистолет.

- По дяволите!

Прибра портфейла и пистолета и

се огледа бързо из храма. Забеляза

синкавочервени завеси, вързани с

връв. Свали връвта и завърза ръцете и

тялото на Бейл към гърба на стола.

После използва другия стол, за да се

качи до витрината и да вземе Девата.

Глава 45

Сабир

ясно

чу

трясъка

в

скривалището си в другия край на

малкия

площад

пред

църквата.

Слушаше с цялото си внимание от

мига, в който дочу далечния звук на

влачени столове от вътрешността на

базиликата. Трясъкът обаче беше

дошъл

от

много

по-близко

от

мястото, където се намираше Девата.

Той излезе от прикритието си и

се насочи направо към тежката врата

на криптата. Тя беше заключена.

Сабир се отдръпна от сградата и

погледна към прозорците. Всички

бяха твърде високо, за да може да ги

достигне.

- Алекси! - опита се да накара

гласа си да мине през стените на

храма, без да се чуе оттатък площада.

Нямаше

как

да

стане,

защото

ограденото пространство образуваше

перфектно ехо. Той изчака още

няколко секунди, за да види дали

вратата ще се отвори, и после с

гримаса повтори, но този път по-

силно: - Алекси! Вътре ли си?

Отговори.

- Ей, ти! Какво правиш тук? -

Възрастният пазач бързаше към него

със загрижено изражение. - Тази

зона е напълно затворена за туристи

след девет вечерта.

Сабир

отправи

кратка

благодарствена

молитва,

че

в

бързината беше забравил тоягата си.

- Вижте. Ужасно съжалявам.

Минавах наблизо и чух ужасен

трясък в храма. Мисля, че вътре има

някой. Можете ли да отворите?

Пазачът избърза напред, като

облекчението

от

липсата

на

враждебност в гласа на Сабир се

смесваше с объркването му.

- Трясък, значи. Сигурен ли

сте?

- Звучеше, все едно някой

хвърля столове. Мислите ли, че може

да са влезли вандали?

Лицето на мъжа се оживи

странно,

сякаш

току-що

беше

предвкусил ада.

- Вандали? Но как така сте

минавали

наблизо?

Заключих

външните врати преди десет минути.

Сабир подозираше, че пазачът се

сблъсква с първата истинска криза в