Предсказанията на Нострадамус

части. Доколкото помня от картата,

има само три пътя за излизане оттук.

А двата основни вече са покрити.

Глава 49

- Почти съм сигурен, че никой

не ни следи - каза Сабир и се

приведе напред, мъчейки се да

разчете пътните знаци.

Вече бяха извън най-опасния

периметър,

намираха

се

на

магистралата към Испания, където

имаше много по-голям трафик, който

да прикрива придвижването им.

Облекчението

в

колата

беше

осезаемо, сякаш с късмет и добър

разчет на времето бяха успели да

избегнат особено тежка катастрофа.

- Как е той?

- Не мисля, че челюстта му е

счупена - отвърна Йола и вдигна

рамене. - Но някои от ребрата му със

сигурност са спукани. Сега ще има

перфектно оправдание за мързела си.

Изглежда Алекси се канеше да ѝ

отвърне, но после внезапно се сети

за нещо и бръкна в джоба на

панталона си.

- Ха. Можете ли да повярвате.

Беше точно тук.

- Кое?

- Портфейлът - рече Алекси и

поклати глава. - Това крадливо

копеле

е

откраднало

обратно

собствения си портфейл. При това

беше пълен с пари. Можех да си

живея като цар. Дори щях да си купя

златни зъби.

- Недей да съжаляваш, Алекси

- засмя се Сабир. - Фактът, че е бил

загрижен да не научим кой е,

вероятно е спасил живота ти. Ако не

е трябвало да търси портфейла си,

щеше да има достатъчно време да те

убие, преди да влезем.

Алекси

беше

отклонил

вниманието си. Надигна глава от

седалката и се захили с остатъка от

зъбите си към Йола.

- Хей, сестро. Чух как каза, че

съм мързелив. Не са само ребрата ми.

Той ме ритна и в топките.

Йола се дръпна на по-голямо

разстояние от него на задната

седалка.

- С тях можеш да се справиш

сам. Изобщо не искам да ги

доближавам.

- Чу ли това, гаджо? Тази

жена е фригидна. Нищо чудно, че

никой никога не ѝ е предложил да я

отвлече.

Йола прибра колене към себе си,

сякаш за да се отбранява.

- Не се ласкай. Сега, след като

си бил ранен в топките, ще бъдеш

безполезен, ако отвлечеш някоя.

Сигурно ще останеш импотентен.

Ще трябва момичето да отиде при

друг, ако иска да ѝ извадят очите.

Или да използва краставица.

- Това не е вярно! - изръмжа

Алекси и потупа Сабир по рамото. -

Нали не е вярно, Адам? Че ако те

ритнат

в

топките,

оставаш

импотентен?

- Откъде да знам? Сигурно е

възможно,

предполагам.

Със

сигурност ще разбереш до няколко

дни - каза Сабир. Обърна се към

Йола и попита: - Йола, какво

означава „ако иска да ѝ извадят

очите“?

Йола

сведе

поглед.

После

погледна

през

прозореца.

Над

тримата надвисна тишина.

- О, ясно. Схванах. Извинявай

- рече Сабир. После прочисти

гърлото си и продължи: - Слушайте.

Трябва да ви кажа нещо. Нещо важно.

- Още не сме яли.

- Какво?

- Никога не казвай нещо

важно, ако си гладен или нещо те

боли. Гладът и болката говорят

вместо теб и това, което казваш, е

лишено от стойност.

Сабир избухна в смях - знаеше

кога е победен.

- Значи ще спра до някой

ресторант.

- Ресторант?

- Да. И най-добре да се

опитаме да си намерим хотел.

Йола прихна. Алекси понечи да

се присъедини, но спря много бързо,

след като разбра колко болка в

ребрата и челюстта му коства смехът.

- Не, Адам. Ще спим в колата

тази нощ, защото е твърде късно да

се настаним някъде, без да ни

задават въпроси. А утре сутринта

първата ни работа ще бъде да отидем

41

в Гурдон 1.

- Защо трябва да ходим там?

- Там има постоянен катун.

Можем да получим храна. Подходящо

място

за

спане.

Там

имам

братовчеди.

- Още братовчеди?

- Не се подигравай, Адам.

Сега, след като вече си мой прал, те

ще бъдат и твои братовчеди.

Глава 50

Капитан

Жорис

Калк

не

одобряваше гледането на телевизия

на

закуска.

Всъщност

той

не

одобряваше гледането на телевизия

въобще. Но управителката на хотела,

в който бяха попаднали с Макрон,

изглежда

смяташе,

че

това

е

необходимост. Тя дори остана зад тях

на масата, коментирайки местните

новини.

- Предполагам, че щом сте

полицаи, непрекъснато се озъртате за

нови престъпления?

Макрон незабележимо извъртя

очи.

Калк

още

по-яростно

се

съсредоточи върху бананите, покрити

с ябълков мус.

- Вече няма нищо свято. Дори

църквата.

Калк осъзна, че трябва да

отговори нещо, иначе щеше да

изглежда грубо.

- Какво?

Някой

е

обрал

църква?

- Не, господине. Много по-

лошо от това.

- Мили боже!

Макрон почти изкара част от

омлета си през носа. Прикри смеха

си с кашляне, а притеснената

госпожа

го

обгрижва

няколко

минути, наливайки му кафе и

потупвайки го по гърба.

- Не. Не църква, инспекторе.

- Капитан.

- Капитане. Както казах, нещо

много по-лошо от това. Самата Дева.

- Някой е откраднал Девата?

- Не, имало е божествена

намеса. Крадците са били спрени и

наказани.

Сигурно

са

искали

скъпоценните камъни в короната на

Девата и на невръстния Исус. Вече

нищо не е свято, инспекторе. Нищо.

- И къде е тази Дева, госпожо?

- Но

те

го

показаха

по

телевизията.