- Аз се хранех, госпожо. Човек
не може да се храни и да гледа
едновременно. Не е здравословно.
- Девата
в
Рокамадур,
инспекторе. Самата Черна дева.
- И кога е станал опитът за
кражба?
- Снощи.
След
като
са
заключили
църквата.
Дори
са
използвали пистолет. За щастие,
пазачът се е преборил за него с един
от мъжете - както Яков се е борил с
Ангела. И тогава Девата е извършила
Небесната си намеса и е отблъснала
крадците.
- Небесната си намеса? -
Макрон беше спрял да се храни, а
вилицата висеше във въздуха по
средата на пътя до устата му.
- Срещу
пистолет?
В
Рокамадур? Но, капитане...
Калк погледна дълбокомислено
от другата страна на масата.
- Права сте, госпожо. Вече
нищо не е свято. Нищо.
- И този мъж се преструваше
на
обикновен
посетител?
Преструваше се, че ви помага? -
попита Калк, като се опитваше да
прецени възрастта на пазача, но
накрая
се
предаде
на
около
седемдесет и две.
- О, да, господине. Той беше
човекът, който ме накара да обърна
внимание
на
нарушителите
в
църквата.
- Но сега смятате, че е част от
бандата?
- Със сигурност, господине.
Сигурен съм. Оставих го да пази
другия мъж с пистолета. Трябваше да
се
обадя,
нали
разбирате,
но
проблемът
е,
че
мобилните
телефони,
които
ни
дадоха
църковните власти, не работят тук,
под скалите. Безполезни са. Трябва
да се връщаме до офиса и да
използваме стария телефон, когато
искаме да се обадим. Според мен го
правят нарочно, за да ни попречат да
злоупотребяваме - каза той и се
прекръсти
заради
недоброжелателните си мисли. - Но
пък в крайна сметка всички тези
модерни
устройства
не
работят
много-много.
Ето,
например
компютърът на внука ми...
- Защо не са взели Черната
дева с тях, ако са част от същата
банда? Имали са достатъчно време,
преди вие или полицията да стигнете
до мястото?
- По-младото
момче
беше
ранено, господине. Цялото му лице
беше в кръв. Мисля, че е паднал,
докато се е опитвал да открадне
Девата - отговори пазачът и отново
се прекръсти.
- Може би по-старият мъж не
е могъл да носи и него, и Девата?
- Да. Да. Може би сте прав.
Къде е Девата сега?
- Пак зад витрината си.
- Може ли да я видим?
Старият човек се поколеба.
- Това значи да се върна до
склада за стълбата и...
- Моят помощник, лейтенант
Макрон, ще уреди всичко това. Няма
да ви причиняваме допълнителни
затруднения. Обещавам.
- Е, добре тогава. Но, моля ви,
внимавайте. Цяло чудо е, че Тя не е
пострадала след проблемите от
миналата нощ.
- Вие сте се държали много
добре. Изцяло ваша е заслугата, че
Девата е на мястото си.
- Мислите
ли?
-
изпъна
рамене пазачът. - Наистина ли
мислите така?
- Напълно съм убеден.
***
- Виж, Макрон. Ела тук и ми
кажи какво разбираш от това -
нареди Калк, взирайки се в основата
на Девата. Прокара пръст по дълбоко
врязаните
букви,
издълбани
в
дървото.
Макрон взе Девата от ръцете му.
- Изглежда
надписът
е
издълбан преди много години. Личи
от начина, по който дървото е
потъмняло.
Доста
различно
от
драскотините по гърдите ѝ.
- Вероятно те са направени по
времето на Революцията.
- Какво имате предвид?
- Нито
протестантите
по
42
време на Религиозните войни 1,
нито революционните ни предци са
одобрявали иконите и статуите. В
повечето
френски
църкви
са
унищожили статуите на Христос,
Дева Мария и светците. Опитали са
да направят същото и тук. Според
легендата, разкъсали среброто, с
което била покрита статуята, но били
толкова възхитени от величието на
фигурата, че я оставили непокътната.
- Не вярвате на всички тези
глупости, нали?
Калк взе Девата обратно.
- Не е въпрос на вяра. Въпрос
на слушане е. Историята крие
тайните си на видни места, Макрон.
Само човек с очи да ги види и уши да
ги
чуе
може
да
разграничи
истинската им същност от всички
глупости, които се носят заедно с
тях.
- Не
разбирам
за
какво
говорите.
- Нека
си
послужим
за
пример с тази статуя - каза Калк и
въздъхна. - Това Девата с Младенеца,
нали така?
- Разбира се.
- И ние знаем, че точно тази
Дева защитава моряците. Виждаш ли
онази камбана ей там? Когато тя
внезапно
зазвъни
сама,
това
означава, че моряк е бил чудодейно
спасен в морето от намесата на
Девата. Или че ще има буря и ще
стане чудо.
- Сигурно е заради вятъра.
Обикновено преди буря излиза вятър.
Калк се усмихна. Покри основата
на статуята с парче хартия и започна
да проследява буквите с химикалката
си.
- Изида, египетската богиня,
съпруга и сестра на Озирис и сестра
на
Сет,
също
е
смятана
за
покровителка на моряците в морето.
И знаем, че тя често е била
изобразявана седнала на трон, със
сина ѝ Хор в скута. Хор е бог на
светлината, на слънцето, на деня, на
живота, на доброто и неговото
възмездие. Сет, който е и заклет враг
на Изида, е бог на нощта, злото,
тъмнината и смъртта. Сет примамил
Озирис, водача на боговете, да