Предсказанията на Нострадамус

успокоих.

- Може би дори един ден ще

ти намерим жена. Някоя грозна.

Която никой друг не иска.

- Майната ти, Алекси.

Глава 53

- Ще има сватба.

- Сватба? - учуди се Калк и

вдигна поглед от книгата, която

преглеждаше.

- Да. Говорих с началника на

жандармерията в Гурдон, както

предложихте. Вече три дни пристигат

каравани. Дори са предвидили двама

допълнителни служители в случай на

нередности. Пияници. Проблеми с

хората от града. Такива неща.

- Някакво движение от страна

на нашето трио?

- Никакво. Подозирам, че ще

останат тук за събитието. Особено

ако един от тях е ранен. Колата е

паркирана в покрайнините на катуна.

Честно казано, сигурно са луди.

Чисто ново ауди на такова място?

Това е все едно да размахваш бикини

пред тийнейджър.

- Сравнението ти е лишено

както от изящество, така и от

благоприличие, Макрон.

- Извинявам се, сър - рече

Макрон и се опита да измисли нещо

неутрално, което да каже. Някакъв

безобиден начин да потуши гнева си

от ситуацията, в която Калк ги

поставяше. - Какво правите, сър?

- Опитвам се да декодирам

тази анаграма. Отначало мислех, че

rat monstre е просто анаграма за

monastere (манастир). Или, по-точно,

че тайната на нещото, което тези

хора издирват, е скрита в манастир.

- Но за това няма достатъчно

букви. Вижте. Има прекалено много

„т“ и недостатъчно „е“-та.

- Знам - намръщи се Калк. -

Осъзнах го. Въпреки това направих

съвсем разумното предположение, че

авторът на стиха може да е използвал

остарялото изписване - monastter

например. Или montaster.

- Но не е така?

- Не. Сега търся в тази книга

други места във Франция, където има

Черни деви. Може би така ще

стигнем до истината.

- А защо трябва да е във

Франция?

- За какво говориш, Макрон?

- Защо трябва мястото, където

нещото е скрито, да бъде във

Франция? Защо не в Испания?

- Изясни се.

- Майка ми беше ревностна

католичка, сър. Твърде ревностна,

бих казал. Когато бях дете, тя често

ни

водеше

на

няколкостотин

километра

до

крайбрежието

на

Барселона. С влак. През Естерел.

Това беше нейната идея за почивен

ден навън.

- Давай по същество, Макрон.

Сега нямам време да слушам истории

за щастливите ти детски ваканции.

- Не,

сър.

Стигам

до

същността. Близо до Барселона,

недалеч от Тераса, е разположено

едно

от

най-светите

места

в

44

Испания. Нарича се Монсерат 1. Не

помня дали там има Черна дева, но е

едно от духовните убежища на

йезуитите. Свети Игнасио Лойола е

оставил там бронята си, след като е

решил да стане монах. Майка ми

беше изключително запалена по

йезуитите, нали разбирате.

Калк се облегна назад в стола си.

- Макрон.

За

първи

път

успяваш да ме изненадаш. Може би

все пак от теб ще стане детектив -

каза той и разлисти книгата. - Да.

Ето къде е. Монсерат. И се изписва с

две „т“. Прекрасно. И там има Черна

дева. Чуй това:

Поклонничеството пред Девата

от Монсерат, известна още като

Ла Моренета, или Тъмната, датира

от 888 г., когато била открита

скрита в планината Монсерат от

група овчари, под покровителството

на група ангели. Изработена е от

самия свети Лука и се смята, че

статуята е донесена в Монсерат от

свети

Петър,

като

е

лежала

необезпокоявана

в

планината

стотици

години.

Скоро

след

откриването

ѝ

епископът

на

Манреза се опитал да помръдне

статуята, но тя останала на

мястото си. Графът на Барселона

станал първият ѝ покровител, а

синът му изградил светилище за нея

през 932 г., като дарението е било

осветено от крал Лотар през 982 г.

В наши дни Монсерат е център за

поклонение

и

място

за

разпространение

на

каталунския

национализъм. Омъжени двойки от

цяла Испания посещават мястото,

за да бъде бракът им благословен от

Девата, защото има поговорка, че

„Човек не е истински женен, докато

не заведе булката си в Монсерат”.

Смята се също така, че сегашното